Кулминацията на българското европредседателство? Може би да. Но голям пробив за Западните Балкани? Надали.

Коментарите за срещата на върха в София между лидерите на ЕС и колегите им от Западните Балкани ще продължат още дълго време. Положителните оценки са логични поради факта, че среща в този формат бе проведена за пръв път от 15 години. Въпросът обаче е какво стои отвъд събирането на десетки лидери и многократно рекламираното от българското председателство "поставяне на темата високо в дневния ред на ЕС".

Реалността бе обобщена с ярки тонове от германския "Ханделсблат": "По тази тема Бойко Борисов влезе в ролята на портиер, който се опитва да вкара в ЕС страните от Западните Балкани. Да даде тласък на евроразширяването - това наследство иска да остави Борисов от българското европредседателство. Но далеч не всички от колегите му в ЕС реагират с възторг". Изданието акцентира върху упоритостта, с която София повдига този въпрос на всички форуми в рамките на българското европредседателство.

Преди срещата България неведнъж подчерта, че тя е за свързаността, а не за разширяването на ЕС. След форума Еврокомисията заяви, че ЕС ще предостави безвъзмездни средства за допълнителни 11 високоприоритетни транспортни проектa на стойност 190 милиона евро. С тези инвестиции могат да се мобилизират до 1 милиард евро заеми от международни финансови институции. Освен това ЕС е заделил 30 милиона евро за инвестиции за осигуряването на широколентов достъп в целия регион. По време на срещата председателят на Европейския парламент Антонио Таяни е предложил идеи как да се направят 10 млрд. евро нови инвестиции за региона.

В този смисъл инвестиции по всяка вероятност ще има и по всяка вероятност няма да са милиарди евро, но това далеч не превърна срещата в обявения преди това "исторически" форум за Западните Балкани.

И все пак да се очаква, че българското европредседателство ще успее да помири Македония и Гърция, Косово и Сърбия, или пък че ще убеди Испания да признае независимостта на Косово, и то в твърде чувствителен за Европа момент (продължаващата криза в Каталуня, разделенията около мигрантската криза) би било прекалено. Това са сложни казуси, чието решение не е по силите не само на България.

В този смисъл европредседателството може наистина да се похвали с успех за връщането на темата сред основните в ЕС, но не може да се пребори с продължаващи десетилетия наред спорове или с твърдите национални политики на някои държави членки.

Позициите след срещата са близки до изходните, а именно: ЕС не иска да внася нестабилност от неукрепналите демокрации на Западните Балкани, а шестте страни от района имат да извървят още дълъг път, докато решат двустранните си проблеми и се докажат като надеждни партньори. Пари за проекти ще бъдат отпуснати, но все още няма отговор въпросът дали в следващия бюджет на ЕС ще има отделен фонд за стимулиране на инвестициите в Западните Балкани, за което призова Таяни.

Задачата на България се оказа сложна и заради още един мащабен международен процес. Срещата на върха премина под сянката на разрива в отношенията между САЩ и ЕС. Поводи през последните месеци не липсваха. Като се започне от планираните американски мита за стоманата и алуминия от ЕС и се стигне до изтеглянето на Вашингтон от иранското ядрено споразумение. Подобни големи теми нямаше как да бъдат подминати от лидерите на ЕС, които се събраха на неформална вечеря в София преди деня на срещата със Западните Балкани.

Дори и форумът да се провеждаше в друга държава от ЕС, трансатлантическите връзки щяха да доминират разговорите на лидерите, независимо от предварително дадените заявки. В този смисъл, ако целта е била да покажат единство, за ЕС срещата може и да се сметне за успешна.

Вътрешнополитическите теми, този път с европейски нюанс, нямаше как да останат встрани. "Снощи до два и половина с канцлера Меркел, с президента Макрон, с транспортния министър Московски, с финансовия министър текст по текст, дума по дума сме гледали". С тези думи, изречени след вечерята с лидерите на ЕС, премиерът Бойко Борисов вероятно целеше да потуши недоволството сред българските превозвачи срещу промяната в регламенти на ЕС, предложена от френския президент Еманюел Макрон, налагаща нови правила в придвижването на стоки и хора.

Превозвачите все пак излязоха на протест и то в деня на голямата среща. А дали френският президент ще обърне внимание на плакатите, една част от които бяха на английски език, (едва ли - у дома Макрон от седмици е в центъра на непрекъсната вълна от стачки и протести срещу планираните от администрацията му реформи) и дали българската страна ще успее да защити интересите си? Отговорът се простира далеч отвъд компетенциите на българското европредседателство, което приключва в края на юни.

Две седмици по-късно той изненадващо отиде на посещение в Кремъл за среща с президента Владимир Путин, на когото се извини, че преди четири години бяха спрени "Южен поток" и АЕЦ "Белене". Борисов обяви след срещата, че газопроводът "Турски поток" ще стигне до България и ще бъде свързан с българската газопреносна мрежа. Това бе второ за месеца българско посещение на високо ниво в Русия. Първото беше на президента Румен Радев, който обаче не бе придружен от нито един министър. След срещата с Радев Путин обяви, че визитата на държавния глава е сигнал за възстановяване на пълноформатните отношения между Русия и България.

Междувременно словесните битки между Борисов и Радев преминаха и в полето на европредседателството. Държавният глава каза, че България е показала способност да администрира процесите от европейския дневен ред, но в същото време подчерта, че има "разминаване между фанфарния тон и реалните резултати, които преминаха изцяло в сферата на обещанията". Радев дори говори за "прекалената употреба на европейското председателство за политически PR".

И докато се прегръщаха с премиера Борисов и хвалеха българското европредседателство, националните лидери на останалите 27 страни от ЕС едва ли са променили мнението си за състоянието на българската политика и икономика. Свидетелство за това е и обявената почти веднага след това от Европейската комисия и Европейската централна банка оценка, че България все още не е готова да приеме еврото.

В оповестения на 23 май доклад за конвергенцията за 2018 г., в който се прави преглед на напредъка на държавите членки към въвеждането на еврото, се посочва, че България не изпълнява критерия за обменния курс, а законодателството в страната не е напълно съвместимо с Договора за функционирането на ЕС. Казва се и че в Закона за БНБ има редица недостатъци, поставящи въпроси за независимостта ѝ.

В доклада на Европейската централна банка за конвергенцията пък се посочва, че българското законодателство не съответства на всички изисквания за независимост на централната банка, на забраната за парично финансиране, както и за правна интеграция в Евросистемата.

А междувременно на конференция в София ден преди срещата ЕС - Западни Балкани от "Репортери без граници" заявиха, че в българските медии нищо не върви добре. Което говори достатъчно за посоката на България отвъд лъскавите европейски срещи.