Правото на пребиваване на еднополовите съпрузи важи навсякъде в ЕС, реши европейският съд
Съдът на Европейския съюз постанови, че понятието "съпруг" по смисъла на правото на ЕС за свободното пребиваване на европейците и членовете на техните семейства обхваща съпрузите от един и същ пол, предаде БТА.
Въпреки че са свободни да разрешават или да не разрешават еднополовите бракове, държавите в ЕС не могат да възпрепятстват свободата на пребиваване на европейски гражданин, като отказват да предоставят право на пребиваване на неговия съпруг от същия пол, който е гражданин на страна извън ЕС, допълва съдът.
Делото е заведено по искане на Върховния съд на Румъния, след като еднополова двойка от румънец и американец заявява желание да пребивава в страната повече от три месеца. Румънските власти отговарят, че това е невъзможно, защото не признават еднополовите бракове. Върховният съд на Румъния пита Съда на ЕС как е правилно да постъпи.
Той посочва, че държавите в ЕС са длъжни да признават еднополовите бракове за целите на предоставянето на право на пребиваване. Това задължение не означава, че държавите са длъжни да разрешат в националното си законодателство еднополовите бракове. Въпросното задължение не накърнява националната идентичност, нито застрашава обществения ред в съответната държава, добавя съдът.
В решението се казва още:
"Съдът констатира, че за целите на Директивата за упражняването на свободата на движение понятието "съпруг", което обозначава лице, свързано с друго лице в брачен съюз, е неутрално от гледна точка на пола и поради това може да обхваща и съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза. Съдът обаче пояснява, че правилата за гражданското състояние, към които спадат правилата за брака, са от компетентността на държавите членки и че правото на Съюза не засяга тази тяхна компетентност — те остават свободни да предвидят или да не предвидят еднополовите бракове.
Съдът отбелязва и че Съюзът зачита националната идентичност на държавите членки, присъща на техните основни политически и конституционни структури. Същевременно Съдът приема, че отказът на държава членка да признае — единствено за целите на предоставянето на производно право на пребиваване на гражданин на страна извън ЕС — законно сключения му в друга държава членка брак с гражданин на Съюза от същия пол, би могъл да възпрепятства упражняването на правото на този гражданин на Съюза да се движи и да пребивава свободно на територията на държавите членки.
В резултат от това свободата на движение би се оказала различна от една държава членка в друга в зависимост от това как националното право урежда брака между лица от един и същ пол."