Националистки и крайнодесни партии постигнаха значителни победи на изборите в Европа. Някои взеха властта, други се превърнаха в основен опозиционен глас, а дори и тези, които все още нямат политическа основа, принудиха центристките лидери да променят програмите си, пише Би Би Си.

Отчасти това може да се сметне за враждебна реакция спрямо политическата върхушка след финансовата и мигрантската криза, но вълната от недоволство е свързана и със страховете от глобализацията и размиването на националната идентичност.

Въпреки че въпросните партии обхващат широк политически спектър, между тях има някои общи теми като враждебното отношение към мигрантите, антиислямската реторика и евроскептицизма.

Завършилите с неокончателен резултат избори през март доведоха до сформирането на коалиция между две популистки партии – антисистемното Движение "Пет звезди" и крайнодясната Лига.

Лигата, която преди се казваше Северна лига, измести фокуса си от първоначалната цел да създаде отделна държава в северната част на Италия към това да ръководи страна, която някога искаше да напусне.

И двете партии не са доволни от еврото и на фона на това, че много наблюдатели очакват скорошни избори, следващият вот може да създаде сериозно главоболие за ЕС.

Сформирана преди едва пет години, през 2017 г. "Алтернатива за Германия" за пръв път влезе във федералния парламент. От самото си начало като партия, обявяваща се против еврото, тя настоява за строга политика срещу имигрантите и се възползва от безпокойството от влиянието на исляма.

Неин лидер наскоро бе обвинен, че омаловажава жестокостите, извършени от нацистите.

Успехът на "Алтернатива за Германия" бе изтълкуван като знак за недоволство от политиката на отворените врати за бежанците на канцлера Ангела Меркел. В разгара на мигрантската криза Меркел вдигна граничния контрол и почти един милион души, много от които мюсюлмани от Сирия, Ирак и Афганистан, пристигнаха през 2015 г.

Въпреки че блокът на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз през 2017 г. получи най-лошия си изборен резултат за последните 70 години, Меркел спечели четвърти мандат като канцлер и отново направи коалиция със Социалдемократическата партия.

За "Алтернатива за Германия" статутът й на най-голяма опозиционна сила все пак й дава значителна платформа. Нейният възход освен това накара Меркел да смени тона и в първата си реч за новия си мандат тя каза, че "хуманитарното изключение" от 2015 г. няма да се повтори.

Крайнодясната партия в съседна Австрия се радва на още по-голям успех. Миналата година Партията на свободата стана по-малък партньор в коалиция с консервативния канцлер Себастиан Курц, след като консерваторите и лявоцентристката Социалдемократическа партия дълго време доминираха в австрийската политика.

Подобно на Германия мигрантската криза също се смята за ключова за успеха им и те дълго време водиха кампания по въпроса. Курц също застана зад твърдата линия за имиграцията. По време на предизборната кампания Партията на свободата дори го обвини, че краде нейните политики.

От идването им на власт се появиха предложения за забрана на забрадките за момичета под 10 години в училищата и за отнемане на мобилните телефони на мигранти.

Въпреки усилията на лидера Марин льо Пен да направи партия Национален фронт приятна за обикновените хора тя бе победена от Еманюел Макрон на президентските избори през май 2017 г.

Марин льо Пен е против ЕС и еврото и обвинява Брюксел за масовата имиграция. През 2010 г. тя каза пред поддръжници на Национален фронт, че гледката на мюсюлмани, молещи се на улицата, е подобна на нацистката окупация през Втората световна война.

След загубата на президентските избори Национален фронт постигна разочароващи резултати на парламентарните избори и спечели шепа места в парламента, доминиран от партията на Макрон. Наскоро тя се преименува на Национално обединение, а Льо Пен каза, че иска да спечели властта, като сключи коалиции със съюзници.

През април унгарският премиер Виктор Орбан си осигури трети мандат със съкрушителна победа на избори, доминирани от темата за имиграцията. Победата по думите му дава на унгарците "възможност да се защитят и да защитят Унгария".

Орбан дълго време се представя за защитник на Унгария и Европа от мюсюлманите мигранти и предупреждава за заплахата от една Европа със смесено население и никакво чувство за идентичност.

Той е водещият глас сред страните от Вишеградската четворка (Унгария, Полша, Чехия и Словакия), които са против плановете на ЕС да задължава държавите да приемат мигранти по квотна система.

Въпреки че не събра достатъчно гласове за мнозинство, антиимигрантската Словенска демократическа партия стана най-голяма сила след тазгодишните общи избори.

Партията е водена от бившия премиер Янез Янша, който подобно на останалите лидери от Вишеградската група е против мигрантските квоти и иска Словения да стане страна, поставяща на първо място благополучието и сигурността на словенците.

По време на предизборната си кампания той сформира съюз с Орбан, заемайки тактиката му да буди страх от мигрантите. Словения е приела едва 150 бежански молби през изминалата година.

Друга партия, която осъди действията на ЕС по време на мигрантската криза, е консервативната "Право и справедливост". Тя постигна убедителна победа на изборите през 2015 г.

Някои от най-важните й политики като установяването на контрол върху медиите и съдебните реформи, които позволяват на правителството да отстранява и назначава съдии, обезпокоиха ЕС. "Право и справедливост" стои и зад спорния закон, според който е незаконно полската нация или държава да биват обвинявани в съучастие в Холокоста.

Полша и Унгария взаимно си предлагат политическа подкрепа, като Орбан изрази "солидарност" с Варшава в борбата й за съдебните реформи.

С наближаването на изборите през септември социологическите проучвания показват рекордна подкрепа за крайнодясната партия "Шведски демократи".

Подкрепата за лявоцентристката Социалдемократическа партия на премиера Стефан Льовен намаля и наскоро тя обяви затягане на политиката за имигрантите. Социалдемократите традиционно се свързват с щедрата социална система и толерантността към малцинствата, докато "Шведски демократи" са против мултикултурализма и искат строг контрол за миграцията.

Картината обаче и тук с сложна. Швеция прие най-много мигранти на глава от населението в сравнение с която и да е друга страна от ЕС и има една от най-положителните настройки към тях.

Правилата за имигрантите в Дания са сред най-строгите в Европа и отразяват силата на дясната Датска народна партия, която е втора по големина в парламента. Дания позволява на полицията да отнема собствеността на мигранти, за да платят за поддръжката си, и обеща да увеличи помощта за контрацепция в развиващите страни, за да "ограничи миграционния натиск".

Новият премиер на Чехия Андрей Бабиш каза, че скорошните избори в Словения и Италия показват, че позицията на Чехия, Полша, Унгария и Словакия за имиграцията се разпространява.

На изборите през 2015 г. дясната Финландска партия стана втора, но пък на тазгодишните президентски избори нейният кандидат спечели едва 6.9%.

С наближаването на миналогодишните избори в Холандия антиимигрантската Партия на свободата на Геерт Вилдер бе смятана за победител, но в крайна сметка остана втора. Тя все пак успя да увеличи броя на местата си в парламента.