Финансовите министри на страните от еврозоната договориха последните елементи за излизане на Гърция от продължилата осем години спасителна програма.

Министрите постигнаха изненадващо трудно споразумение след разговори, които продължиха до петък сутринта. Те трябваше да завършват сделката между Гърция и международните ѝ кредитори, която ще позволи на страната безопасно да излезе от третата и последна спасителна програма на 20 август и да бъде на капиталовите пазари отново.

По думите на френския финансов министър Брюно льо Мер "трябва да признаем, че Гърция наистина свърши работата си – те изпълниха своите ангажименти".

По силата на споразумението европейските кредитори ще преведат на Гърция последен транш от 15 милиарда евро и ще удължат с 10 години погасителния срок за някои заеми за общо около 100 млрд. евро. Освен това се добавят още 10 години към гратисния период по изплащането на лихвите.

Пакетът, който бележи края на третата спасителна програма за Гърция, цели да гарантира, че дългът на страната е устойчив и че Атина няма да се отметне от реформите в момент, когато цели да се върне към капиталовите пазари.

Гърция вече получи над 275 милиарда евро финансова подкрепа от международните си кредитори за последните осем години. През този период на два пъти страната опасно се доближи до излизане от еврозоната, каза еврокомисарят по икономически и финансови въпроси Пиер Московиси. "Бяха направени огромни жертви", допълни той. "Искам да обясня значимостта на това, на което станахме свидетели тази вечер - това не е нещо рутинно, а е изключително и историческо. Гръцката криза приключи тази вечер", каза още Московиси.

След излизането от програмата Атина ще е обект на невиждано досега от европейците наблюдение, много по-стриктно от това, приложено в миналото за Португалия, Кипър и Ирландия, пише ДПА.

Москивиси все пак отбеляза, че "след осем години трудни реформи... Гърция ще може да бъде самостоятелна". По-рано германският финансов министър заяви, че "правителството и народът на Гърция са свършили много добра работа". Председателят на Еврогрупата Мариу Сентену също приветства споразумението. "Това е: успяхме да осигурим меко кацане на това дълго и трудно приспособяване", посочи той.

Растежът на гръцкия БВП достигна 1.4% през 2017 г. и се очаква увеличение тази година (1.9%) и следващата (2.3%), след като икономиката й се сви с 26% от 2010 г. Същевременно Гърция бележи вече бюджетен излишък от 0.8%, след като имаше дефицит от 15.1 на сто през 2009 година. Безработицата слабо намаля тази година, но остава висока – 20% при 43% сред младите хора.

Гръцкият премиер Алексис Ципрас прокара строги реформи. Заплатите намаляха с почти 20% от 2020 г., а пенсиите и други социални плащания бяха орязани със 70% за същия период. Размерът на държавния сектор бе намален с 26%.