Новите правила за личните данни - не само България не е готова
Влизането в сила на Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) предизвика паника и неразбиране в България. Измененията в Закона за защита на личните данни още не са приети, макар институциите да имаха две години на разположение и срокът да изтече на 25 май. Правозащитни и браншови организации критикуваха остро първоначално предложените промени в закона, а редакцията и обсъждането му едва ли ще приключат преди лятната ваканция на депутатите.
Междувременно неяснотата накара бизнесът да се презастрахова, карайки потребителите да подписват понякога абсолютно ненужни съгласия да се обработват личните им данни, и даде поле за действие на многобройни посредници, които да тълкуват регламента за клиентите си.
Как обаче регламентът бе приет в други държави?
Ситуацията в Чехия е подобна. "Директорът на детската градина, където ходят синовете ми, забрани децата да подписват картинките си, защото можело да има проблем с GDPR. И сега не можем да разберем кой какво е рисувал... Освен това е забранено да се показват снимки, правени в детската градина, макар правни експерти да казват, че няма конфликт с GDPR", казва за "Дневник" чешкият журналист Петр Купец. В болницата също поне два пъти са го питали дали може да запазят имейла и другите му данни и са го накарали да си измисли парола за комуникацията по телефона.
"Хората трябва да се съгласяват с употребата на личните им данни стотици пъти. Най-често за онлайн магазини, в което има смисъл, но и в банките, и за всички общности, в които си член. Чехите се умориха от това, но темата изчезна от медиите в началото на юни, вероятно защото най-трудната част отмина", смята той.
42% от малките и средните предприятия в Румъния не са въвели новите правила, съобщиха в началото на месеца от най-голямата организация, която представлява този тип бизнес – CNIPMMR. Нейно проучване, цитирано от Romania Insider, показва, че близо 80% имат информация за регламента, но само 21% са обучили служителите си да го спазват, а почти всички намират глобите в размер на 20 млн. евро или 4% от годишния оборот за непропорционално високи – което показва, че румънският бизнес също не е наясно, че това са най-високите предвидени наказания и те се прилагат само за тежки нарушения.
Великобритания прие съответен закон в последния момент – на 23 май, но той, също както и българския, не предвижда изключения за журналистическа работа, което може да попречи на обществено значими разследвания, oтбелязват специализирани издания. Белгия публикува проектозакон на 12 юни, което означава, че тя също закъснява с въвеждането на новите мерки.
Кипър също още не е готов със съответния закон, а съдилищата там действат по подобие на някои български - Върховният съд реши, че съдебните решения няма да бъдат публични, докато не се изработи закон в съответствие с GDPR. От 25 май те не се публикуват, пише Cyprus Post.