Не очаквахме толкова голям брой делегати – повече от 35 хил. спрямо очакваните 20 хил. Увеличен беше интересът на делегатите, които участват в нашите заседания. Това заяви министърът за българското европредседателство при представянето на резултатите от изминалите шест месеца на България начело на Съвета на ЕС.

Тя разказа, че журналистите от чужбина, поканени през януари за откриването на председателството, са били решили да го отразяват онлайн, но повечето са се върнали не два пъти, а дори някои и шест пъти и са видели различна България от стереотипите, които съществуват. Близо 4 000 чуждестранни медии са отразявали дейността на председателството и са изпращали кореспонденти за различните събития. В България са проведени 284 събития и 12 неформални съвета.

Една от най-големите ползи е, че те просто не ни познаваха и започнаха да виждат България през различен поглед. Стереотипите, с които бяхме заклеймени - корумпирана и бедна държава - те ни преоткриваха с всяко идване в различен аспект, като държава за бизнес, за туризъм, като политически партньор, буквално се отключихме към тях като потенциал, за всяко нещо успявахме да ги изненадаме, каза още Павлова.

По думите й 50% от свършената работа е как ще покажеш, "явно преди не сме показвали достатъчно какво можем, какво правим, уменията си, дали сме били прекалено скромни, не трябва да имаме свръхсамочувствие, а самочувствие с покритие". Тя посочи като едно от предизвикателствата да се запази създадения капацитет.

Тя обясни, че програмите и приоритетите на българското председателство като част от приоритетите на триото (Естония, България, Австрия) са били достатъчно гъвкави и са дали възможност през цялото време България да е напълно в крак с проблемите на деня и да не изостава от дневния ред.

Вицепремиерът и министър по европейските фондове Томислав Дончев коментира, че "ако нещо ни липсва днес в Европа, това е повече смелост и повече решителност. Практиката показва, че нито един нов проблем не може да се реши със стара технология... На европейско ниво имаме дефицит от смелост дори по отношение на формулиране на проблемите, даже не говоря за търсене на решение". Той даде за пример дълговата и мигрантската криза, където основният фокус е бил как да се дистрибутира това. "Абсолютната невъзможност целият фокус да отиде върху търсенето на едно европейско решение, което е големият дефицит", допълни той.

По думите му в момента има нова среда – растящо недоверие в институции, невъзможност да се обяснят политиките на национално и на европейско равнище. Как очаквате ние да кроим политики, които гражданите не разбират, попита Дончев. Пулсът на днешния ден е "и аз искам да знам", "и аз искам да имам участие". Темата на следващите 10 председателства е какъв ремонт на демокрацията ще има, а иначе бюджет, миграция, сигурност, отбрана, Западните Балкани, всички те минаха през нашето председателство. Председателството свърши, но истинската оценка може да се направи след няколко месеца. Към момента получаваме ласкави оценки и аз съм убеден, че не са от стилистиката на ласкавото лицемерие. По отношение на приоритетите беше изключително удачно. Българските администрации се справиха чудесно, твърдя дори фантастично, много над очакванията, дори много над моите очаквания. Ако това не бъде продължено в следващите действия, ще бъде голям пропуск, каза Дончев.

Румяна Бъчварова, началник на кабинета на премиера, коментира, че България вече е видима на политическата карта и "всички ние придобихме самочувствието да бъдем не просто по-активни европейци, а да бъдем по активни управленци".

Доц. Татяна Буруджиева отбеляза, че успех не е достатъчно да се каже, а българското председателство ще бъде едно от малкото, които ще останат в историята на Европа именно заради единния приоритет, който е оценен от всички – Западните Балкани. "Ние изненадахме и българската публика, която с много подозрение и проблеми тръгна към това председателство, цялата подготовка мина през доста кризи заради вътрешнополитически проблеми. Успяхме да се справим в обичайните рамки на една председателстваща държава", допълни Буруджиева.

Според нея сега въпросът е как да се мотивира българската администрация да работи, както работи за европредседателство.

Тя изказа мнение, че медиите не са се постарали да работят за председателството, те бяха просто микрофона, нито една българска медия не си постави за задача приоритет в работата си да има европредседателство, иначе щяхме да сме разбрали и повече неща и повече да можем да си обясним и цифрите. "Българското председателство не беше приоритет на медиите, приоритет беше да се намерят скандалите, дали ще има или няма да има провал", каза още тя.

Според доц. Даниел Смилов е станало ясно, че България не е втора класа член на ЕС. "Всички се отнасят с нас с необходимото уважение. Това е ясен знак, че България е достоен и равноправен член на европейското семейство", допълни Смилов, като отбеляза, че европредседателството е било шанс България да изчисти част от негативната си репутация в ЕС. Председателството трябва да зададе тон за българската политика оттук нататък, призова Смилов.

Първан Симеонов коментира, че българите по-скоро се боят от напредване по темата евро, а за Шенген е по-скоро добра новина, че страната не е вътре в момента от гледна точка на националния егоизъм. Той посочи, че равносметката е по-скоро положителна, както и че българите имат високи очаквания.

Димитър Ганев заяви, че държава като България може да трупа политически капитал чрез медиаторство и пример за това са били срещата във Варна между турския президент и лидерите на ЕС, както и срещата с лидерите на Западните Балкани. България със срещата с Турция успя да оттласне от дъното едни отношения, които копаеха в дъното, а със срещата за Западните Балкани успя да върне темата отново в дневния ред на европейската политика, което е безспорен успех за България, допълни Ганев.

Доц. Анатолий Гълъбов посочи като риск от намаляване на темпото в момента и отново страната да се окаже в хипотезата за шест месеца да успее и след това да загуби ритъм и ориентация. Този риск може да бъде управляван, защото изпълняваме до края на тази година съвместно програмата на триото, много важна е оценката, съхраняването и развитието на този административен капацитет, който има, каза още Гълъбов.