"Швеция откача": Как крайнодесните подхлъзват страната към нестабилност
"Швеция откача". Под това заглавие "Политико" обяснява защо страната, известна с умереността си, се е насочила към политическа нестабилност, подхранвана от възхода на крайната десница.
В някои отношения крайнодесните Шведски демократи вече са спечелили изборите през септември, пише "Политико". Не става въпрос само за впечатляващия ръст в подкрепата за тях, заради който политиците вече спекулират не просто дали те ще станат втора по големина партия, надминавайки Партията на умерените, а дори дали няма да отнемат първото място, което социалдемократите заемат от 1917 г.
Става въпрос и за това, че даже в малко вероятния сценарий "Шведски демократи" да се представят по-зле от очакваното на общите избори на 9 септември, крайната десница ще е постигнала успех в определянето на стила и същината на изпълнената със страх кампания, в която мигрантите и престъпността сдобиха голямо значение.
"Миграцията и закона и реда никога не са били във фокуса на които и да било избори в Швеция досега", коментира Гунар Стрьомер, който е секретар на Партията на умерените.
Нека бъдем ясни: Швеция не е в хаос и предизборната кампания, поне за момента е въздържана дори и по скучните европейски стандарти. Въпреки ръста на насилието, извършвано от различни банди, ръководителят на шведската полиция коментира пред "Политико", че има само слабо увеличение в броя на убийствата.
Според данни за 2017 г. на Националния съвет за превенция на престъпленията макар да се наблюдава краткосрочен ръст в общественото безпокойство за престъпността, то остава непроменено от 2006 г., когато 29% от хората са изразили безпокойство за сигурността си. Миналата година са били извършени 113 убийства, 106 през 2016 г. и 112 през 2015 г.
Също така е ясно, че системата на правителства на малцинствата, която изисква една партия да спечели "толерантността" на останалите групи преди да сформира правителство, прави малко вероятно влизането на Шведски демократи във властта в близкото бъдеще. Дори и самата партия не вярва, че лидерът й Джими Окесон ще се настани в премиерския офис.
"Във всички проучвания социалдемократитие и умерените изостават, а подкрепата за нас се увеличава. Така че, ако си свършим добре работата и ако останалите продължат да си вършат работата все така зле, както и досега... определено ще имаме възможност да станем най-голямата партия", коментира Паула Билер, депутат и говорител на Шведски демократи по въпросите за миграцията. За да спечелим властта, останалите партии наистина ще трябва да променят обещанието си да не преговарят с десните или ще трябва да получим 51%, а не мисля, че това е възможно тази година, казва още тя.
"Още един пирон в ковчега"
Самият факт обаче, че десните парвенюта могат да говорят с такава увереност, вече е шок за Швеция, която възприема себе си за стълб на толерантността и стабилността. За почитателите на шведския модел това е още един пирон в ковчега на мултикултурната "хуманитарна суперсила", която е на трето място по прием на бежанци в света. Възходът на Шведски демократи е навременно възмездие за тези, които смятат, че Швеция е самодоволна, стремяща се към свръх контрол държава, която сама е поканила проблемите като е отворила вратите си за търсещи убежище.
Макар властта на социалдемократите значително да е отслабнала от връхната си точка в средата на 20 век и те периодично да си почиват от управлението (най-скоро между 2008 и 2014 г.), отстъпвайки мястото си на умерените, е почти немислимо, че някой друг може да бъде най-голямата партия. И все пак изглежда, че партията на премиера Стефан Льовен е загубила контрол над кампанията и се е насочила към най-лошия в историята си изборен резултат.
Според повечето социологически проучвания социалдемократите, които, оглавявайки лявоцентристки блок, си върнаха властта през 2014 г. с 32% от гласовете, сега получават 24 на сто от гласовете. Партията на умерените има около 20% подкрепа, което е малко по-ниско от традиционното за тях, а Шведски демократи увеличават поддръжниците си до най-малко 20 на сто (според някои анкети дори повече) в сравнение с нула места през 2006 г. и 12.9% през 2014 г.
"Ако трябва да бъдем честни, проучванията не изглеждат добре за никоя партия, освен за Шведски демократи", казва Андерш Игеман, парламентарен лидер на социалдемократите и бивш вътрешен министър.
Къде остана икономиката?
И все пак как Швеция, страната на lagom (шведската дума, която означава "точното количество" и се свързва с баланса и умереността) се превърна в последната европейска демокрация, сблъскала се с подхранвана от популистите нестабилност с политически перспективи, които изглеждат повече средиземноморски, отколкото северняшки. Не трябваше ли правителството на Льовен да получи признание за стабилния икономически растеж и 10-процентната безработица?
"Избирателите казват, че икономиката се представя добре и вероятно и в бъдеще ще се представя добре при консерваторите или социалдемократитие, но какво се случва с интеграцията и престъпността?", казва Игеман пред "Политико".
Докато инциденти, свързани с насилие, в определени по-бедни предградия на Стокхолм, Гьотенбург и Малмьо продължават да влизат в заглавията на новините, именно престъпността и миграцията, а не социалните и икономическите въпроси ще доминират кампанията, А Шведски демократи нямат никакви колебания да свържат насилието с миграцията.
Ръководителят на специалните служби на страната Андерш Торнберг, казва, че внимателно си води бележки за обещанията, които му дават политиците. "Най-големият ни проблем е, че ни липсват ресурси. Населението на Швеция се е увеличило за може би шест или седем години с 1 милион души и сега е над 10 милиона, но ние все още разполагаме със същия брой полицейски служители", казва той. Основните политически партии са съгласни с това.
За Шведски демократи обаче става въпрос за това да се отстрани или да се държи настрана това, което те смятат за заплаха, внесена поне от части от търсещите убежище. Техните предложения за спиране на миграцията и изнасяне на обработването на молбите за убежище извън европейските граници вече не звучат толкова радикално и отекват в политиките на десните правителства в Австрия и Италия, както и в предложенията за миграцията на баварските съюзници на канцлера Ангела Меркел. Както Билер казва, останалата част от Европа прави "малки стъпки" към предложенията, които нейната партия от дълго време поддържа.
Каквото и да се случи през септември Шведски демократи ще бъдат "твърде големи, за да бъдат игнорирани", ако дори вече не са станали, коментира Билер. "Дори да не искат да говорят с нас директно или да сформират подходяща коалиция, те, разбира се, ще знаят каква власт имаме", допълва тя.