Името на румънското градче Инторсура означава "завръщането". Напоследък обаче хората далеч не се завръщат там, разказва "Политико".

Подобно на много други румънци и тамошните жители започнаха да заминават за чужбина скоро след края на комунистическото управление. В началото на 90-те години местните младежи отиваха да работят в Италия, където езикът и времето са подобни на тези в родната им страна. След като Румъния се присъедини към ЕС преди малко повече от десетилетие, броят на заминаващите се увеличи и много хора от Инторсура сега живеят в Италия, Великобритания и Германия.

Повечето останали са възрастни, които преживяват от пенсии, социални помощи и преводи от роднини, живеещи в чужбина. "На всеки три населени къщи има по една изоставена", казва 58-годишният кмет Мариан Чой.

Населението на Инторсура е намаляло с една пета през последните 15 години, защото старите умират, а младите емигрират. През 2002 г. е било 1786 души, а сега е 1470. Броят на жителите намалява всяка година, казва кметът.

Бягството отразява едно явление, което през последните десетилетия засегна дълбоко както Румъния, така и други държави от Централна и Източна Европа – хората напускат страните си за по-добре платена работа на Запад и се връщат само за почивка, ако изобщо някога се върнат.

По данни на Световната банка Румъния е държавата с най-голям ръст на емиграцията в ЕС от 1990 г. Между 3 и 5 милиона румънци – от държава с 19.6 милионно население – сега живеят и работят в чужбина. Повечето от тях – близо 2.6 милиона души – са в работоспособна възраст, което представлява почти една пета от работната сила на страната.

В много отношения Инторсура прилича на безброй други населени места в Румъния, където много хора продължават да поддържат силна връзка с провинцията. Почти половината от румънското население живее в селски райони. Единственият асфалтиран път в Инторсура е този, който води до съседните села.

Повечето къщи си приличат – малка веранда води навътре, където стаите са разположени отстрани на дълъг коридор. Парите, изпращани от роднини, все пак са започнали да променят облика на домовете – двойният стъклопакет например е най-новата тенденция. През последните години някои жители са успели да построят вътрешни бани, но все още масово продължават да разчитат на външните тоалетни в задната част на дворовете си.

Преди близо 20 години Инторсура гъмжеше от деца. Сега в местното училище има 104-ма ученици, което буди опасения, че то може да бъде затворено, казва 26-годишна майка на две деца.

Тя е един от малкото млади хора, които все още живеят там, но дори и нейното семейство има история, свързана с миграцията. През последните няколко години тя и съпругът й са ходят в Германия за сезонна работа като берачи на плодове и зеленчуци. Работят в продължение на един или два месеца едновременно и могат да се върнат с до 4 хил. евро – сума, която не биха спечелили в родното си място за цяла година. Преди това тя работела в пекарната в градчето, но работата там била трудна, а парите - малко. Трябвало да вдига тежки торби с брашно и понякога работела при много високи температури в продължение на повече от 12 часа, а в замяна получавала около 150 евро на месец. Междувременно пекарната затворила, защото не успяла да се конкурира със заплатите, предлагани за сезонна работа в чужбина.

Висококвалифицирани професионалисти, особено лекари, също напускат. Броят на румънските доктори, работещи в чужбина, превишава 14 хил. към 2013 г., което представлява една трета от общия им брой, се посочва в доклад на Световната банка. В същото време националната здравна система оцелява с оскъдни ресурси.

Заради недостига на хора в трудоспособна възраст лозята стоят необработени, оплаква се 63-годишната Йоана. "Всеки, за когото чуете, е заминал. Този за Англия, онзи за Германия. Всички напускат", допълва тя.

По-възрастните жители отдали под наем земите си на Андреас Фридман, който ръководи ферма с площ 3500 хектара в района. Дори и той обаче среща трудности да задържи работниците. Фридман започнал програма за обучение на млади хора във фермата, като им плащал минималната заплата от 250 евро на месец. Много от тях обаче заминали за чужбина, след като завършили програмата или дори преди това. "Цялата страна е засегната от липсата на работна ръка и това е само началото", предрича Фридман.