Обречени на нелегалност: мигрантите в Испания попаднаха в спор за публичното пространство
Уличните продавачи в големи испански градове попаднаха в центъра на споровете за имиграцията, докато десните политически партии се опитват да наберат подкрепа на фона на намаляващия брой поддръжници за тях, пише "Гардиън".
След нападките срещу корабите, превозващи мигранти, Народната партия и партия "Граждани" се насочиха към уличните продавачи, по-голямата част от които са нелегални имигранти от Западна Африка. Продавачите, наричани manteros, защото обикновено разполагат стоката си на одеяла (mantas) на земята, продават пиратски стоки, внесени от Китай, предимно чанти, слънчеви очила и спортни обувки.
В понеделник говорителят на Народната партия Игансио Косидо опита да направи връзка между уличните търговци и престъпленията в Барселона. "Престъпността в Барселона се е увеличила с 20% за година", каза той. "Не казвам, че това е единствената причина, а че за да гарантираме съвместното си съществуване и безопасността, трябва да имаме сигурни граници", допълни Косидо.
Думите му последваха тези на Алберт Ривера, лидер на дясноцентристката партия "Граждани", който миналата седмица заяви: "Време е да въведем ред по улиците, ред и сигурност. Ще се борим с мафията и ще гарантираме, че законът се спазва".
Броят на уличните продавачи се е увеличил през последните години. В Барселона има между 1000 и 2 хил., а в Мадрид и крайбрежните курорти – около 500. Най-голяма е концентрацията в Барселона.
По думите на зам.-кмета на Барселона Лая Ортис въпросът е сложен от правна и от социална гледна точка, но основният проблем е заемането на публично пространство от страна на продавачите.
Бизнесът се оплаква от нечестна конкуренция, а Ортис посочва, че през миналата година са били конфискувани над 1 милион пиратски стоки. Уличните продавачи обаче настояват, че пазарът за техните фалшиви чанти Michael Kors и слънчеви очила Ray-Ban не е същият като този за оригиналите.
"Не можем да отделим уличните продавачи от туризма, защото туристите са техният целеви пазар. Опитваме да решим това по два начина. Първо, не може да има безнаказаност и трябва да освободим публичните пространства, но в същото време трябва да създадем кооперативи и да помогнем на тези хора да се интегрират", обяснява Ортис.
"Става въпрос за расизъм"
Говорителят на Съюза на уличните продавачи, който е от Сенегал и от 10 години живее в Барселона, отрича да става въпрос за общественото пространство. "Ако отидете на "Ла Рамбла" или до Саграда Фамилия, публичното пространство е окупирано от туристи. Но когато пространството е заето от бедни черни хора, всички се оплакват. Става въпрос за расизъм", казва той. Според него решението е създаване на работни места и борба срещу закона за имиграцията. "Хората, които работят на улицата не искат да бъдат там, но това е въпрос на оцеляване".
Иронията е, че макар испанците да отварят пристанищата си за бежанците, според сегашния закон повечето новопристигнали не могат да работят законно и голяма част от тях опират до уличната търговия.
Имигрантите от държави извън ЕС трябва да имат трудов договор, ако искат да влязат в страната законно. Ако си намерят работа, след като пристигнат, трябва да се върнат в страната си по произход, за да си набавят необходимите документи. Това е невъзможно за повечето нелегални мигранти в Испания, които бягат с надуваеми лодки от война и преследване.
"Не можем да приемаме тези хора и след това да им отказваме правото да работят", казва Ортис. "Трябва да решим проблема от гледна точка на човешките права, започвайки на европейско ниво, защото в противен случай е лицемерно да го принизяваме до конфликт за публично пространство, когато всъщност е много по-сложно", допълва тя.