Мостът "Моранди" край Генуа е съоръжение, при което са използвани все още експериментални техники по времето на неговото изграждане и не е било предвидено да издържи на днешното интензивно движение. Това заяви пред "Франс прес" италианският инженер Марция Марандола, професор по история и архитектура в университета в Сапиенца.

Неговият създател Рикардо Моранди заедно с Пиер Луиджи Нерви (пионер в употребата на армиран бетон) е сред най-изтъкнатите италиански инженери от 20 век и голям строител на мостове. Той е първият, използвал предварително натегнат армиран бетон още в началото на 1950-те години - техника, която по онова време е иновативна и експериментална, изтъква италианският инженер.

Моранди е построил моста в Кането близо до Флоренция, гигантския мост над езерото Маракаибо във Венецуела (най-дългият в света при построяването му през 1962 година), както и моста "Баракиля" в Колумбия.

Виадуктът край Генуа е дълъг 1.18 километра, висок е 90 метра и е един от най-усъвършенстваните механизми, посочва Марция Марандола. Построен е при особено деликатно равновесие, изчислено за точно определено тегло с маржове за безопасност. Най-деликатните елементи са кабелите от предварително натегнат армиран бетон, опънати между настилката и пилоните, които амортизират всяко преминаване. Това равновесие е подписът на Моранди, подчертава тя.

Днес обаче трафикът е два пъти по-интензивен, отколкото се е предвиждало при изграждането му. Освен това се е увеличило и теглото на автомобилите. Според Марция Марандола едва ли съоръжението е можело да бъде пригодено за такъв голям товар.

Едно от решенията е било да се облекчи тежестта по моста чрез отклоняване на част от движението. От 10 години се мисли и за изграждане на алтернативен маршрут най-вече за тежкотоварните камиони. Трудно би могло да се мисли за разрушаването му и заради интензивния жп трафик под моста, който щеше да бъде парализиран.

На въпрос на АФП дали може архитектът да се държи отговорен за срутването инженерът отговаря, че това е прекалено опростенческо мислене. Тъкмо благодарение на такива експериментални съоръжения с техните слабости е станало възможно да се изучи как са били построени и какво не е могло да се предвиди при създаването им. Най-лесното сега би било да се хвърли вината на неговия създател, тъй като той вече не е тук, за да отговори (починал е през 1989 година), изтъква Марция Марандола.

По думите й такива мостове са деликатни съоръжения, които искат по-специално внимание - както мостът Бруклин в Ню Йорк или Айфеловата кула в Париж. С времето поддръжката им, разбира се, струва повече от изграждането им и е много трудно да се правят конкретни интервенции по тях. В Генуа например поддръжката е била постоянна, но е трябвало да се преосмисли като цяло появата на целия този трафик, подчертава италианският инженер. /БТА