"Каква ирония на съдбата: Камарата на депутатите, ръководена от осъдения Ливиу Драгня, наема чистачи само с чисто съдебно минало". Това написа в. "Ромъния либера" през август 2017 г., след като във "Фейсбук" бе разпространена обява за работа в парламента, в която се изисква от служителите по чистотата да имат чисто съдебно минало.
Абсурдът се състои в това, че през април 2016 г. ръководителят на управляващата Социалдемократическа партия и председател на долната камара на парламента Драгня бе осъден на две години затвор условно заради изборни злоупотреби. По-рано тази година Драгня получи и предварителна присъда от три години и половина затвор за подстрекаване към злоупотреба с власт.
Именно Драгня е човекът, повел партията си към победа с 45% от гласовете на изборите през 2016 г., предизвикал оставката на двама премиери и прокарал спорна съдебна реформа, довела до неспирна вълна от масови протести. А Румъния бе страната, за която Европейската комисия имаше надежда скоро да отмени редовния мониторинг на правосъдието, на който е подложена и България. В годишните доклади Букурещ напоследък получава по-високи оценки за представянето си в сравнение с България.
Какво обаче се случи в Румъния и защо вече две години протестите не стихват, а преди 10 дни дори румънци от чужбина се събраха в столицата на протест срещу произвола на правителството. Как се стигна до това близо 100 хил. да протестират и стотици да бъдат ранени в сблъсъци с полицията в Букурещ броени месеци преди страната да поеме първото си председателство на Съвета на ЕС?
"Революцията на мобилните телефони"
Мариус Стан, научен директор на центъра "Хана Аренд" в Букурещкия университет, коментира за "Дневник", че гражданският протест, който според него може дори да се нарече революцията на мобилните телефони, е в подкрепа на румънската антикорупционна агенция. Той изтъква големите разногласия между Националната дирекция за борба с корупцията и Социалдемократическата партия на Драгня. По думите му именно заради тези противоречия партията е опитала да ограничи върховенството на закона и дори стигна до там, че отстрани главния прокурор на дирекцията Лаура Кьовеши.
В Румъния, както и в България, а вероятно и в други посткомунистически държави, корупцията е проникнала в здравните системи, в образованието, навсякъде, допълва Стан. Според него това, което румънските социалдемократи планират още от идването си на власт, е превземане на държавата. "Те се опитват да заличат всеки признак на опозиция, а контролираните и поставени под влиянието от държавата медии не правят нищо добро за румънците като цяло. Корупцията работи за сметка на обикновените граждани и прониква на всяко ниво в живота в посткомунистическа Румъния", смята Стан.
Нелиберална демокрация в стил "Орбан"
Според анализатора румънските управляващи се опитват да установят нелиберална демокрация в стила на Виктор Орбан, но влагат по-малко идеология от унгарския премиер. Той отбелязва, че контекстът в двете държави е много различен, но това не променя факта, че Драгня и обкръжението му дълбоко се възхищават от личности като Орбан, Реджеп Ердоган, Ярослав Качински, Валдимир Путин и Доналд Тръмп. "За разлика от Орбан, няма да чуете Драгня да теоретизира за демокрацията и бъдещето на Европа... Но има зараза между всички тези политически лудости", допълва Стан, наричайки явлението "нова авторитарна вълна в Централна и Източна Европа".
Associated Press
Ливиу Драгня
Той не очаква правителството в Букурещ да отстъпи пред общественото недоволство. Стан припомня пожара в дискотека през октомври 2015 г. Според него тогавашният премиер Виктор Понта е проявил политически инстинкт като е подал оставка и е приел призивите на протестиращите. Но случаят с Драгня, който остава ключов актьор, въпреки че бе осъден, е различен.
Мълчи ли ЕС
В коментар за "Франкфуртер алгемайне цайтунг" по темата Петер Щурм пише, че плановете на Драгня би следвало да вдигнат по тревота европейските институции, защото са точно толкова притеснителни, колкото и унгарската "нелиберална демокрация" или т.нар. "съдебна реформа" в Полша.
Мариус Стан прогнозира пред "Дневник", че Европейската комисия и ЕС трябва и ще предприемат по-сериозни мерки за случващото се в Румъния. В Европейския парламент вече бяха отправени твърди изявления в защита на гражданската опозиция срещу все по-авторитарното управление. По думите на анализатора Комисията е все по-разтревожена. Проевропейският характер на "румънската революция на мобилните телефони" несъмнено е една от основните ѝ отличителни характеристики. Като член на ЕС Румъния трябва да спазва принципите на демократичния плурализъм и политическата отговорност, допълва Стан.
Политическия анализатор Раду Магдин също казва пред "Дневник", че Еврокомисията разбира сложността и нюансите на сегашната ситуация в Румъния, включително, че нито един политически лагер не е 100% невинен. Тя обаче трябва да стои настрана от местните политически крамоли или в противен случай ще се стигне до националистически курс срещу Брюксел, топълва Магдин. По думите му проблемът е, че сегашното парламентарно мнозинство - а не само правителството - изглежда не го е грижа за външния и вътрешния имидж на страната.
Какво може да направи президентът
Президентът Клаус Йоханис печели възхищение в Европа за смелостта си да защитава върховенството на закона, но и той не успя да спре отстраняването на Лаура Кьовеши, защото според Конституционния съд няма такива правомощия.
Мариус Стан смята, че Йоханис трябва да изиграе позитивна роля в ситуацията, но не е ясно дали това реално ще се случи. Според анализатора президентът няма харизмата на истински демократичен лидер, а посланията му след последните събития са били слаби и закъснели. От друга страна, Йоханис изглежда доста уплашен от опасността да бъде отстранен от мнозинството на Социалдемократическата партия и това може да обясни твърде мекия му подход, допълва Стан.
Помрачено европредседателство
Румъния попадна във фокуса на вниманието в не особено удобен за управляващите момент. В анализ за "Файненшъл таймс" Тони Барбър пише, че събитията в страната будят съмнения сред западновропейските правителства и институциите на ЕС за върховенството на закона и независимостта на румънските демократични институции. Основното опасение е, че при воденото от социалдеморкатите правителство Румъния отстъпва именно от ценностите на ЕС, които би трябвало да насърчава, докато се подготвя да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през януари догодина.
Румънският елит очаква нетърпеливо тази чест – това ще бъде първото европредседателство за страната. Освен това то ще бъде открито точно месец след друг важен за нацията момент: един век от началото на присъединяването на Трансилвания към Румъния на 1 декемрври 1918 г.
Нито ЕС, нито президентът, нито правителството искат шестмесечното председателство да започне под надвиснали облаци, но антикорупционните протести напомнят на управляващите, че общественото търпение има граници, допълва Барбър. Отстраняването на Кьовеши, което тя определя като политически мотивирана кампания за неутрализиране на усилията ѝ за преследване на корупцията по високите етажи, разби шансовете на Румъния да приключи със съдебния мониторинг, допълва авторът.
В Румъния, Полша и Унгария е поставено в опасност едно историческо постижение - консолидирането на демокрацията в бившите съветски държави - а западните нации трябва да направят нещо повече от това да наблюдават, пише и "Вашингтон поуст" в анализ по темата. С население около 19 млн. души евентуалното отпадане на Румъния от лагера на проевропейските страни би било не малка загуба за ЕС. И тежък удар в момент, когато евроинституциите опитват да се покажат силни на фона на наближаващите избори за Европейски парламент следващата година.
Хронология на кризата
- Началото на януари 2017 г. - румънското правителство опита с указ за декриминализира корупцията в размер до 44 хил. евро, което щеше да даде възможност на Драгня да избегне основната точка от обвинения срещу него. Реакцията беше незабавна - масови протести и предупреждения от ЕС. Правителството оттегли постановлението, министърът на правосъдието подаде оставка, но това не прекрати демонстрациите, а хората около Драгня не се отказаха от плановете си и веднага се заеха да прокарват оспорваните закони през парламента, по уж демократичен начин.
- Краят на декември 2017 г. - Сенатът одобри части от спорна съдебна реформа. Проектозаконът, приет от законодателния орган, бе един от трите, довели до протести из цялата страна. Оспорваните от ЕС и от част от съдебната власт моменти се състоят в ограничаването на независимостта на магистратите и създаването на специално звено, което разследва престъпления, извършени от тях.
- Февруари 2018 г. - хиляди румънци поискаха оставката на правосъдния министър Тудорел Тоадер заради предложението му неговият пост да поеме контрола над съдебния инспекторат, който в момента се назначава и контролира от Висшия съдебен съвет. Анализатори предупреждаваха, че това би довело до политическа намеса съдебната система.
Президентът Клаус Йоханис заяви, че ще използва конституционните си правомощия, за да се противопостави на проекта за съдебна реформа.
- Краят на май 2018 г. - Конституционният съд отсъди в полза на опитите на правителството да отстрани главния прокурор на Националната дирекция за борба с корупцията Лаура Кьовеши. Въпреки първоначалната съпротива, президентът Клаус Йоханис подписа указа за отстраняването на Кьовеши.
