Гответе се за една още по-германска Европа. Ангела Меркел възнамерява да се откаже от амбициите на Германия за най-висшия пост в Европейската централна банка (ЕЦБ) и вместо това да преследва председателството на Европейската комисия, заявиха миналата седмица високопоставени служители от нейната партия, цитирани от в. "Ханделсблат". И двата поста ще бъдат освободени следващата година, пише "Политико".

Предпочитанията на Меркел са нейният министър на икономиката Петер Алтмайер да бъде номиниран за поста. Дългогодишно доверено лице на канцлера и началник на кабинета й до миналата година, 60-годишният Алтмайер е работил за еврокомисията в по-ранен етап на кариерата си и говори няколко европейски езика.

Друг възможен кандидат е министърът на отбраната Урсула фон дер Лейен – съюзник на Меркел, родена и израснала в Брюксел.

Германски официални лица подчертаха, че обсъжданията не са в напреднала фаза и че Меркел може да се откаже от плана в зависимост от реакциите в Европа. Решението за това какъв курс да се следва може да дойде на среща на лидерите на Християндемократическия съюз и баварската му сестринска партия Християнсоциалния съюз на 9 и 10 септември.

Причина за решението на Меркел е вероятната съпротива, която нейният предпочитан кандидат за ЕЦБ, президентът на Бундесбанк Йенс Вайдман ще срещне в еврозоната.

В момент, когато евроскептични популисти контролират Италия, за която някои икономисти се опасяват, че може да се изправи пред дългова криза в близко бъдеще, прокарването на номинацията на Вайдман вероятно ще бъде трудно и контрапродуктивно. Франция например е резервирана към Вайдман, който бе икономически съветник на Меркел до 2011 г.

Освен това историята показва, че Берлин може да оказва значително въздействие върху банката и без да държи най-високия пост. Причината е, че висшето ръководство на ЕЦБ е наясно със значението, което германското доверие в еврото има за запазване на валутния съюз непокътнат.

Сегашният президент Марио Драги редовно се консултира с Меркел, често тайно, и й искаше съвети по време на еврокризата. Сегашното притеснение в Берлин е, че ако Вайдман поеме поста, това би засилило имиджа на Германия на фискален стожер, принуждаващ останалата част от еврозоната да следва нейните желания.

Освен това Берлин смята председателския пост в еврокомисията за привлекателен, защото той съдържа повече демократична легитимност от работата в ЕЦБ.

На на фона на това, че Мартин Зелмайер, дясната ръка на Жан-Клод Юнкер, вече е генерален секретар на комисията, евентуален германски председател неизменно ще засили впечатлението за германско господство, било то честно или не.

Друг въпрос е дали Меркел ще успее да убеди останалата част от Европейската народна партия (ЕНП) да подкрепи нейния кандидат. Това би означавало изтласкване на Манфред Вебер, германския лидер на парламентарната група на ЕНП, от надпреварата.

Макар Вебер да иска да се състезава за позицията и да е харесван в ЕНП, на него му липсва управленския опит на Алтмайер и на Фон дер Лейен. Освен това той е от грешната партия – Християнсоциалния съюз. Ако Меркел има свой собствен кандидат, защо би отстъпила влиятелния пост на ХСС, партия, с която има големи различия в последно време.