Никога досега толкова много висши позиции в ЕС не са оставали свободни наведнъж. Нито пък запълването им е изглеждало толкова сложно, пише "Файненшъл таймс".

През 2019 г. ще трябва да бъдат назначени нови председатели на четирите най-важни институции – Европейската комисия, Европейския съвет, Европейската централна банка и Европейския парламент. Това обаче е само за загрявка. Остават също върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност, европейски кандидат за генерален секретар на НАТО и още доста други постове в еврокомисията.

Този път "е много различно", коментира Фредрик Райнфелд, бивш шведски премиер. "Имаме Тръмп за президент на САЩ, Брекзит във Великобритания, Италия се превръща от една от най-проевропейските в една от най-антиевропейските страни, а националистките чувства бушуват в Източна Европа... контекстът е напълно различен", допълва той.

Подобно важно решение в ЕС няма как да не започне с опитите на Франция и Германия, двете най-силни държави членки, да постигнат общо споразумение. Частните разговори вече се водят. Според официални лица от Германия, Франция и ЕС желанието на Берлин да настани свой човек начело на централната банка намалява, докато френският интерес към поста се засилва.

Вместо това Германия ще се стреми към най-висшия пост в Европейската комисия, който за последен път бе заеман от неин гражданин през 1967 г. Според източник от ЕС е "доста вероятно" резултатът да бъде французин начело на ЕЦБ и германец, оглавяващ Европейската комисия.

Подобна договорка обаче далеч не е уредена. Някои френски официални лица са обезпокоени от допълнително засилване на германското влияние в Брюксел – германците вече заемат три висши поста в евроинституции.

Избирането на председател на комисията не е в ръцете само на лидерите на ЕС. Европейският парламент трябва да одобри номинирания кандидат, а евродепутатите настояват той да е водещ кандидат на партия на изборите за европарламент през май. Този процес има за цел да засили демократичната връзка между гласоподавателите и еврокомисията.

Много лидери обаче, сред които Ангела Меркел и Еманюел Макрон, не харесват някои аспекти на процедурата, по която през 2014 г. бе избран сегашният председател на комисията Жан-Клод Юнкер. Не е изключено лидерите на ЕС да откажат да номинират партиен лидер. Освен това, ако резултатът от изборите не дава ясна победа на никоя партия, е възможно нито един кандидат да не успее да получи парламентарно мнозинство.

Агенция "Ройтерс" представя едни от най-вероятните претенденти за поста на Юнкер.

Евродепутат от 14 години, германецът води най-голямата парламентарна група (тази на Европейската народна партия) от 2014 г. Обявявайки в сряда желанието си да се кандидатира, той изглежда уверен в подкрепата на канцлера Ангела Меркел, въпреки че е сравнително млад за позицията (46 години) и няма управленския опит, присъщ на председателите на институцията.

Бивш френски земеделски и външен министър, 67-годишният Барние е с четири години по-възрастен от Юнкер. Той е бивш премиер на Люксембург и в момента ръководи преговорите за Брекзит от името на Европейската комисия. Няма подкрепата на Париж, където президентът Макрон се обяви против процедурата с водещия кандидат.

Бившият финландски премиер знае много езици за разлика от Вебер, който не говори френски, или Барние, който обикновено не се чувства удобно, говорейки на английски.

Сред другите възможни имена са близките до Меркел Петер Алтмайер (министър на икономиката) и Урсула фон дер Лайен (министър на отбраната), както и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард.

Получил образованието си в Москва словашки дипломат, който работи в Брюксел от 2004 г. и е зам.-председател за енергийния съюз в комисията на Юнкер.

Четиридесет и пет годишна, италианка, върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност от 2014 г. Тя може да има изгода от усилията за насърчаване на жените кандидати и за постигане на по-добър баланс между леви и десни в Брюксел, но може да не получи необходимата подкрепа от популистката коалиция в Рим.

Датски премиер до 2015 г., на 51 години, тя често е споменавана като надеждата на лявоцентристите за висши постове в ЕС, но няма подкрепата на управляващите десни в Копенхаген.

Зам.-председател в комисията на Юнкер, на 57 години, бивш външен министър и страстен привърженик на ЕС, говори много езици, но залезът на неговата партия в страната му (Холандия) намалява шансовете му.

Бивш френски финансов министър, на 60 години, сега еврокомисар по икономическите и финансовите въпроси. Хаосът в партията му на национално ниво е в негов ущърб.

Бивш белгийски премиер, който води либералите в Европейския парламент. Неговата възраст (65 години) и призивите му Брюксел да получи повече правомощия може да ограничат шансовете му.

Петдесетгодишна, еврокомисар по конкуренцията, атакуваща укриването на данъци и властта на американски компании като "Гугъл" и "Епъл", бивш министър на икономиката на Дания. За нея често се говори като за либерал, който може да спечели подкрепа отвъд собствената си партия.

Друга пряма 50-годишна жена, която играе голяма роля в споровете между Брюксел и Вашингтон, еврокомисар по търговията и бивш шведски министър по европейските въпроси.

Холандски премиер от осем години. Твърд проевропеец, на 51 години.

От пет години е премиер на Люксембург, хомосексуален, сключи брак с партньора си, на 45 години е и поддържа добри връзки с останалите национални лидери. Те обаче може да не искат да изберат още един мъж от Люксембург, откъдето е и Юнкер.

Назначаването на председател на Европейския съвет е най-явният начин да се балансират назначенията в комисията и ЕЦБ, тъй като това ще е последният от трите поста, който ще трябва да бъде запълнен, а решението ще е само в ръцете на лидерите на ЕС.

Позицията бе създадена през 2009 г. и в момента се заема от бившия полски премиер Доналд Туск. За нея може да изявят претенции по-малките държави и новите страни членки от Централна и Източна Европа или пък южна държава членка.

Сред споменаваните имена са тези на холандския премиер Марк Руте, на бившия ирландски министър-председател Енда Кени, на литовския президент Далия Грибаускайте и на бившия премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит. А предвид че никога досега жена не е била начело на ЕЦБ, Европейската комисия или Европейския съвет, полът също ще бъде от значение.