Загуби ли чара си Еманюел Макрон

Еманюел Макрон може и да е голяма фигура на световната сцена, но у дома във Франция е изправен пред трудна битка за връщане на общественото доверие, пише Би Би Си. След 16 месеца на поста, обещанията за икономически растеж и повече работни места все още не са се осъществили, а популярността на френския президент бързо намалява.
Трябва ли Макрон да се тревожи
Социологическите агенции са единодушни – одобрението за държавния глава е в най-ниската си точка от избирането му досега. Според OpinionWay едва 28% са доволни от представянето му (в сравнение с 35% през юли). Той на практика е по-непопулярен на този етап от мандата си, отколкото са били и двамата му предшественика Франсоа Оланд и Никола Саркози.
Професор Кристоф де Воохд от университета Sciences Po изтъква, че Макрон не бе избран триумфално. "Много хора го избраха просто защото не беше (крайнодесният) кандидат Марин льо Пен. Така че неговият ключов лоялен електорат всъщност е доста ограничен". На второ място, отбелязва Де Воохд, "не трябва да се забравя, че Франция не е лесна за управление. Има дълга традиция на политическо недоволство, което неизменно се отразява под формата на негативен рейтинг".
Какво се обърка
"Макрон дойде на власт с обещание за политическо обновление. Трябваше да има политика на обикновените хора с гражданското общество начело. Оказа се обаче, че не може просто така да се промени една политическа култура", смята Кристоф де Воохд. Според него "правителството на Макрон остава дълбоко технократско. Самият той е дълбок технократ".
Френските гласоподаватели очакваха зелена светлина за растеж, но и това не се случи. "Когато има високи очаквания и никакви осезаеми резултати, се стига да разочарование в обществото", посочва Де Воохд.
И на трето място идва "случаят Бенала". През май 26-годишният Александър Бенала, телохранител на президента, бе заснет да удря протестиращи по време на демонстрация. Новината за скандала дойде през юли. И тогава стана ясно, че макар Елисейският дворец да е знаел за случая от самото начало, е наложил най-меките наказания. Едва след това и след натиска от страна на медиите, Бенала бе уволнен.
По думите на Де Воохд "във Великобритания случаят би довел до оставката на вътрешния министър. Във Франция – нищо". Според него избирателите във Франция са стигнали до извода, че има едни правила за хората по върховете и други – за останалите.
Ами човекът Макрон?
Попитайте случайна група хора какво прилагателно биха използвали, за да опишат държавния си глава и е много вероятно да получите отговора "арогантен". Макрон многократно бе заснеман да казва неща за сънародниците си, смятани за безчувствени и обидни.
Най-скорошният случай бе по време на деня на отворените врати в Елисейския дворец, когато той каза на безработен градинар, че може да му намери работа като просто пресече улицата и го посъветва да смени попрището си, например като стане сервитьор. Добър съвет, биха казали някои. Браво на президента, че казва тежката истина.

Не така обаче мислят повечето французи. "Проблемът на Макрон е, че той продължава да прави тези изблици, които изпращат посланието, че е арогантен, откъснат и авторитарен", коментира Клое Морен, експерт в социологическата агенция Ipsos.
Има ли това значение
На Макрон му остават още три и половина година на поста. Доста време, за да започне подобрение на икономиката. Освен това във френската система президентът е изключително могъщ.
И макар избирателите да са ядосани на Макрон за вътрешната му политика, те продължават да харесват начина, по който той промени международния имидж на страната. Не на последно място опозицията в страната все още е в безсъзнание.
Пред Еманюел Макрон обаче има два потенциални подводни камъка, смятат френски коментатори.
Единият е, че той реагира прекалено силно на спадащия си рейтинг и започва да сменя тактиката – въвежда например данъчни мерки, които да се харесат на хората и да му върнат подкрепата. Има знаци, че дори вече го прави с новия си план срещу бедността и обещанието за 6 млрд. евро данъчни съкращения в бюджета за 2019 г.
Втората опасност е Европа. Идеалистичната визия на Макрон за възраждането на Европейския съюз ще бъде подложена на изпитание на изборите за Европейски парламент през май догодина.
Изследване миналата седмица показа, че партията на крайнодясната Марин льо Пен "Национален сбор" (преди наречена "Национален фронт") се е изравнила по популярност с тази на Макрон. Ако тя стане първа (спомнете си как "Национален фронт" спечели евроизборите във Франция през 2014 г.), това ще бъде огромен удар за президента.