Какво трябва да направи един университет с молбата на масов убиец да учи? Това бе въпросът, пред който се изправи Университетът в Осло, когато Андерш Брейвик кандидатства от затвора, за да завърши висшето си образование в областта на политическите науки, пише Би Би Си.

През юли 2011 г. Брейвик уби общо 77 души и рани 42-ма, като взриви коли-бомби в центъра на Осло, а после откри безразборна стрелба по младежко събиране на остров Ютьоя.

Решението на университета дали да го обучава бе особено трудно, защото някои от хората, убити от Брейвик, са били приятели на ученици от университета.

В крайнодесния си "манифест" Брейвик дори посочва някои от преподавателите в учебното заведение като цели. А, по думите на зам.-ректора на университета "травмиращ парадокс" е, че избраната от Брейвик специалност включва изучаване именно на онези политически институции, които неговата крайна идеология е атакувала.

Въпреки това преди три години университетът се съгласил да позволи на Брейвик да учи при строги условия и той започна подготвителен курс, изучавайки политическа теория, партийна политика, публична администрация и международни отношения. Брейвик получава материалите за курса от служител в затвора и няма никакъв контакт със студенти или преподаватели, нито пък достъп до интернет.

Университетът заяви, че обучаването на Брейвик (който миналата година смени името си) е за да се спази правото на затворниците да получат висше образование, ако покрият изискванията за прием. Бившият ректор Оле Петер Отерсен подчерта, че то е "за наше добро, а не за негово".

Емил, който наскоро е завършил висшето си образование, смята, че властите в Осло са действали правилно, макар решението да е спорно. "Беше изпитание за норвежките либерални политики, когато Андерш Брейвик направи това ужасно нещо. Но образованието може да бъде само добро за него", смята той.