Великобритания, Холандия и още четири страни в Европейския съюз настояват блокът да разшири обхвата на дейности, за които се налагат санкции, като добави кибератаки. Това съобщи агенция "Блумбърг".

Предложението идва на фона на опити за проникване в ключови компютърни системи и мрежи в Европа и Съединените щати, за които Западът обвинява Русия и Китай. Заради глобални кибератаки, сред тях нападения срещу световната антидопингова агенция и срещу Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО), САЩ повдигнаха обвинения на общо седем души миналата седмица.

Групата, която настоява санкциите за нарушаване на спогодби за ядрени и химически оръжия и тези за подпомагане на тероризъм да се допълнят с хакерски атаки. Тя включва още Естония, Финландия, Литва и Румъния, пише още агенцията, като цитира документ, до който твърди, че е получила достъп.

Тези държави вярват, че кибератаките може да са "нискобюджетни" заради липсата на международна реакция, но всякакви ограничителни мерки биха променили това чрез политически сигнал, че може да има опасни последици.

Идеята е подобна система да действа и срещу хора и организации, които стоят зад кибератаки. Въпросът се очаква да се обсъди другата седмица на срещата на върха в Брюксел. За подобна възможност някои европейски страни говорят от 2015 г.

Имат се предвид обвиненията от САЩ, Великобритания и Холандия за опитите на свързвани с военното разузнаване на Русия (известно като ГРУ) хакери да проникнат в системите на организации, които разследват ролята на Москва в няколко скандала. Миналата седмица в разследване "Блумбърг" също така разказа за микрочипове, с които Китай шпионира големи американски компании.

Препоръчва се санкциите да се фокусират върху хора и организации, но да не се изключват и "секторни мерки", каквито бяха наложени на руската икономика заради анексията на Крим и ролята ѝ в Източна Украйна.

По-конкретно става дума за случаи на атаки срещу информационни системи, кражба на интелектуална собственост или зловредни дейности на държави и недържавни актьори и - евентуално по преценка на ЕС - мерки за опити за влияние на избори.

Според запознат с въпроса източник председателят на Европейския съвет Доналд Туск обаче още се чуди дали въпросът за "киберсанкциите" да бъде включен в окончателната версия за заключителния документ, с който трябва да приключи срещата.

Недостатъкът на подобен план е, че отговорникът за санкциите често се установява трудно заради усилието на хакерите да замаскират дейността си. Според страните зад предложението обаче доклади, изготвени от частния сектор, предлагат достатъчно убедителни доказателства.