Това се казва в съобщението за разпространения днес доклад на Европейската комисия по т.нар. мониторинг за борбата с корупцията и организираната престъпност и реформата на правораздаването в България. За пръв път в такъв документ се изразява тревога за състоянието на медиите в страната и се предупреждава, че това състояние застрашава изпълнението на същите реформи, за които комисията поздравява България.

В него в частта "Общо положение" е записано още, че "международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.

на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на

съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки."

В техническия доклад също се отбелязва какво трябва да прави ВСС: "предвид трудната медийната среда в България основна отговорност на Съвета е да защитава съдебната власт и принципа на независимост на съдебната власт, включително в контекста на медийни атаки срещу отделни съдии."

Досега Комисията е критикувала отделни медийни изяви на магистрати, но не и състоянието на медиите и достъпа на обществото и гражданския сектор до информация.

В техническата част на доклада от 25 януари 2017 г. например изрично се казва, че главният прокурор Сотир Цацаров много често има изказвания по политически теми, а не толкова по такива, свързани с наказателни производства. Еврокомисията констатира тогава, че предизвикателствата пред държавното обвинение - независимо че е било обект на множество промени - се намират в центъра на два дебата: за неговите правомощия, както и за "продължаващата липса на убедителни резултати по отношение на осъдителните присъди по дела за корупция по високите етажи на властта или за тежка организирана престъпност".

В последните месеци в България имаше нападки в медиите на съдии за техни действия в изпълнение на задълженията им. Особено драстично беше заклеймяването от Пламен Георгиев - председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), на съдия от Софийски градски съд за това, че е отправила т.нар. преюдициално запитване до Съда на ЕС по дело за отнемане на незаконно имущество, свързано с Корпоративна търговска банка (КТБ). Друг скорошен случай бяха нападките срещу съдия от Софийския административен съд, която въз основа на европейското право отсъди в полза на две хомосексуални жени да пребивават в България като съпружеска двойка.

Специфичен проблем (...) са агресивните и провокационни кампании на някои медии, често насочени срещу отделни лица в съдебната власт. Пристрастните отзиви в медиите в хода на дисциплинарни или наказателни разследвания представляват допълнително предизвикателство за органите на съдебната власт.

Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за съществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България.

Изборът за парламентарната квота бе проведен от Народното събрание на 20 септември, като успешните кандидати бяха избрани с мнозинство, значително надвишаващо изискваното мнозинство от две трети. В медиите и гражданското общество бяха изразени критики, че резултатът е бил предопределен чрез договорки между основните политически партии и че дебатът е бил повърхностен и не е отразил открито разглеждане на съответните качества на кандидатите. (...)

На първо място, беше препоръчано да се създаде система за отчитане по дела за тежка организирана престъпност, която да позволи на обществеността и медиите да следят напредъка по тях.