В Централна Европа последните няколко седмици предложиха поглед към твърде честите и злочести проблеми, споделяни от бившите комунистически страни, пише Мартин Ел, главен анализатор в "Хосподарске новини". Статията му е част от #DemocraCE, проект на платформата за дебат и анализи за Централна Европа Visegrad/Insight.

Авторът припомня някои от най-скорошните събития в държавите от Вишеградската четворка. В Полша избухна корупционен скандал след разкритията, че директорът на финансовия регулатор е поискал подкуп от намиращ се в затруднение собственик на банка.

В Словакия полицията привика организаторите на антиправителствени демонстрации за разпит, след като получила анонимен сигнал, информиращ властите за планиран преврат, за който се предполага, че е бил подпомогнат не от кого да е, а от Джордж Сорос.

Дипломати на Виктор Орбан изведоха бившия македонски премиер Никола Груевски от страната му, за да избегне затвор. Той бе под домашен арест след обвинения в корупция и вместо сега да излежава присъда от две години, Груевски получи статут на бежанец в Унгария.

В същото време в Чехия разследващи журналисти разкриха, че синът на обвинения в злоупотреба с еврофондове премиер Андрей Бабиш е бил задържан в контролирания от Русия Крим. Причината вероятно е била, за да не навреди на репутацията на баща си с показанията си по време на делото за корупция. Моментът за "ваканцията" в Крим най-малкото повдига въпроси, но предвид факта, че Андрей Бабиш-младши е пряко замесен в аферата, защото е бил съсобственик на компанията, когато тя е получила спорните субсидии, обяснението на премиера за изчезването на сина му изглежда още по-съмнително.

Какъв е общият знаменател на тези въпроси? Липсата на разделение на властите, гарантирано от непоколебими правителствени органи, които би трябвало да са основата за тези прохождащи държави.

Почти 30 години след падането на комунизма и установяването на демократични институции посочените по-горе примери повдигат съмнения дали тези правителствени органи могат да устоят на продължителен или дори временен политически натиск. При тези обстоятелства определящите върховенството на закона имат една от най-важните роли в обществото. За съжаление през повечето време ние сме в блажено неведение за техните действия. Едва когато те се провалят в опитите си да защитят държавата и гражданите от подобни недемократични актове като изброените по-горе, хората обръщат внимание.

Причината за тази ситуация е проста: бяхме неспособни да изградим функциониращ държавен апарат, независим от политическите катаклизми, които бяха масови след началото на прехода преди около три десетилетия, коментира Ел.

Следващата година ще бъдат отбелязани 30 години от Нежната революция, падането на Берлинската стена и други събития, белязали 1989, годината на чудесата. И ще се питаме защо сме тук, където сме днес. Голяма част от отговора ще бъде нашата връзка със закона, моралността и спазването на определени ценности.

Връзката с абстрактната стойност на върховенството на закона – което в момента се обсъжда в Европейската комисия заради евентуални нарушения от правителствата в Полша и Унгария – може да има много конкретни последици и те може да покажат, че нашите общества заслужават да бъдат наречени "посткомунистически", а не "демократични".