Кои проблеми не успя да реши Европейският съюз през 2018
Инфарктни преговори до среднощ за мигрантите, висяща на косъм сделка за Брекзит, залез на утвърдени лидери, безсилие срещу популизма. Миналата година единството на Европейския съюз бе подложено на изпитание на няколко фронта. Успя ли ЕС да реши проблемите, или само ги постави в режим на изчакване с надеждата за помирение в някакъв бъдещ неясен момент?
Кавгите за миграцията
За европейските лидери юни 2018 година се оказа по-гореща от очакваното. За проблема може би трябваше да се досетят още от началото на месеца, когато в Италия дойде на власт коалиционно правителство, сформирано от антиимигрантската дясна партия Лига и антисистемното Движение "Пет звезди". Това се случи след продължила три месеца политическа несигурност, настъпила след като италианците предпочетоха да ги управляват популисти и крайнодесни във вот без ясен победител.
След идването си на власт новата коалиция ясно показа, че няма да прави компромиси с антиимигрантските си убеждения и през лятото отказа достъп на хуманитарни кораби, превозващи мигранти.
Ситуацията бе усложнена от неочаквана нестабилност в Германия, където в опит да трупа точки преди регионалните избори в Бавария коалиционният партньор на Ангела Меркел постави на канцлера ултиматум, като я предупреди, че може да затвори границите на страната за определени категории нелегални мигранти (в крайна сметка това не спести тежкия изборен удар по ХСС през есента).
Междувременно Франция и Италия влязоха във война на думи за това кой поема и кой не отговорност за бежанците, а Унгария криминализира подпомагането на мигранти.
В крайна сметка лидерите на ЕС успяха да договорят план от няколко точки, включващ по-ефективен контрол над външните граници и контролирани центрове за мигранти, създадени в държавите членки на доброволна основа.
Би било пресилено да се каже, че компромисът, постигнат на инфарктно заседание на Европейския съвет в края на юни, е решение на проблема. Свидетелство за тлеещото напрежение е и фактът, че редица държави - членки на ЕС, отказаха да подпишат пакта на ООН за миграцията - отново от страх, че той подпомагал увеличаване броя на мигрантите.
До реформа на Дъблинския регламент, който стои в основата на общата европейска бежанска политика, не се стигна, а Италия и страните от Вишеградската група продължават да са все така непреклонни по въпроса, с който ще трябва да се бори румънското председателство на Съвета на ЕС. Междувременно проблемът просто се премести - Испания измести Италия като основна входна точка за мигрантите.
Популистки фронт
Изострянето на споровете за бежанците всъщност бе признак за още един проблем – набиращият сила през цялата година популизъм в ЕС. Начело бяха Унгария и Полша, срещу които бяха започнати безпрецедентни наказателни процедури с крайна санкция отнемането на правото на глас в ЕС. Провокациите под формата на спорни съдебни реформи в тези страни и Румъния накараха ЕС да се замисли как да действа срещу нарушения на европейските ценности.
Появиха се предложения за въвеждането на правилото "пари срещу законност" при отпускането на еврофондове, които обаче бяха последвани от критики, че така се наказва не източникът на проблема (управляващите), а обикновеният човек (но всъщност мнозина от тези обикновени хора са гласували именно за тези управляващи).
Междувременно към клуба на непокорните се присъедини и Румъния, където управляващата партия не се притесни със сила да потуши антиправителствените протести през лятото, въпреки че би трябвало да пази имиджа си най-малкото защото е гледана под лупа на фона на започналото на 1 януари 2019 г. румънско председателство на Съвета на ЕС.
Към края на 2018 започна да се прокрадва идеята за нов механизъм, който да важи за всички държави членки. Европейският парламент предложи той да се основава на годишна, базирана на доказателства оценка на спазването от страна на всички държави членки на ценностите на ЕС, и да включва специфични за отделните държави препоръки, както се прави за икономическите политики.
Какъвто и механизъм да измисли ЕС обаче, е малко вероятно да спре възхода и провокациите на популистите. Вместо това все повече, изглежда, се прокрадва необходимостта да се научи да работи с тях предвид очакванията популисти и крайнодесни да завземат рекорден брой места в Европейския парламент след изборите през май тази година.
Залезът на старите лидери
И докато думата на някои политически фигури започна да се чува все по-силно, тази на утвърдени лидери отслабна. След като на косъм спаси коалицията си и след катастрофалния резултат на регионалните избори в Бавария и в Хесен Ангела Меркел обяви, че това е последният ѝ мандат като канцлер и като лидер на Християндемократическия съюз. Оттеглянето ѝ от политическата сцена не вещае много добро за бъдещето на ЕС на фона на политическа фрагментация и поляризация. Нито един лидер не е доминирал европейската политика в степента, в която тя го направи през изминалите 13 години. Каквито и грешки да направи в опитите да се справи с кризата в еврозоната и с миграцията, оттеглянето ѝ неизбежно ще създаде вакуум в сърцето на Европа.
Във Франция междувременно заради социално недоволство блясъкът на Еманюел Макрон избледнява по-малко от две години след като той нахлу във властта със сензационна победа.
Въпреки това той все още не се е отказал да опита да използва изборите за Европейски парламент, за да се сдобие с ключово влияние в Европа. Позициите му обаче със сигурност ще са отслабени заради бързо спадащата подкрепа за него за сметка на възхода на крайната десница.
Ще има ли Брекзит
Една от големите задачи на европейските лидери бе сключването на споразумение за излизането на Великобритания от ЕС. Задачата обаче на моменти изглеждаше невъзможна. В крайна сметка ЕС излезе от годината с една стъпка напред в преговорите - споразумение има. Но това е всичко. Ключовият момент, а именно одобрението на сделката от британския парламент, все още виси на косъм.
Вотът трябваше да се състои на 11 декември, но заради почти сигурен провал премиерът Тереза Мей го отмени. Последва вот на недоверие срещу нея в собствената й партия. Макар да оцеля, ситуацията ѝ продължава да бъде трудна, защото европейските лидери бяха категорични - предоговаряне на сделката няма да има. Новият срок за гласуване в парламента е седмицата, започваща на 14 януари - само 10 седмици преди договорения срок за напускане на ЕС. Остава въпросът какъв Брекзит ще има и изобщо ще има ли Брекзит?