Европейски парламент става заложник на крайнодесни. Брекзит настъпва без сделка. Избухва ожесточен спор между евроинституциите как да бъде избран следващият председател на Европейската комисия.

Това са елементи от може би един от най-негативните сценарии за ЕС за 2019 година. Успокоителното е, че е малко вероятно той, или поне част от него, да се сбъдне. Едно е сигурно - ЕС ще завърши годината напълно преобразен. И може би по-прагматичен в решенията си.

След като в края на 2018 г. преговорите за излизането на Великобритания от ЕС достигнаха до поредната задънена улица, сега предстоят инфарктни три месеца, през които ще се реши какъв Брекзит ще има - със или без сделка. Обединеното кралство трябва да напусне ЕС на 29 март. Преди това - вероятно през седмицата, започваща на 14 януари - британският парламент трябва да одобри постигнатото от премиера Тереза Мей споразумение, гласуването на което трябваше да се състои в средата на декември, но бе отложено заради почти сигурен провал.

След като оцеля във вот на недоверие в партията си, Мей опита да издейства отстъпки от ЕС, които да ѝ помогнат да прокара сделката през парламента, но европейските лидери бяха категорични - предоговаряне няма да има.

Ситуацията около преговорите продължава да тъне в неяснота - ще излезе ли със или без сделка Великобритания, ще има ли нов референдум, ще има ли изобщо Брекзит. За всеки случай и Лондон, и ЕС се готвят за всички сценарии.

През изминалата година политици и експерти многократно повториха, че изборите за Европейски парламент в края на май ще са най-важните досега. Причината - очаква се сериозно разместване на силите в институцията, а рискът крайнодесни и популисти да получат рекорден брой места е все по-осезаем. Кризата с мигрантите и безсилието на ЕС да действа единно подействаха като катализатор за възход на антисистемните партии.

Според скорошни прогнози все пак се очаква Европейската народна партия (ЕНП) да спечели най-много гласове. Неофициалната "голяма коалиция" на социалистите и демократите с ЕНП обаче вероятно няма да събере мнозинство в новия Европейски парламент, което означава, че ръководителят на новата Еврокомисия ще трябва да си осигури по-широка партийна подкрепа, за да прокарва законодателство. Заради отпадането на британските евродепутати и промяната в броя на представителите от някои страни парламентът ще намалее от 751 на 705 евродепутати. Социалистите и демократите ще бъдат особено силно засегнати от излизането на Великобритания, защото депутатите лейбъристи представляват една от най-големите им делегации.

Истинската изненада всъщност може се окаже не възходът на крайнодесните, а появата на нов балансьор - увеличаващият се контингент центристки евродепутати. Според доклад от ноември миналата година на института "Жак Делор" очертаващата се ситуация ще даде нова тежест на други политически групи, без които няма да е възможно да се постигне мнозинство, като най-напред сред тях ще са центристите от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), които опитват да сключат съюз с партията на френския президент Еманюел Макрон.

Остава обаче въпросът дали вътрешнополитическите проблеми на Макрон и неговият сриващ се рейтинг няма да попречат на големите му европейски амбиции.

Кой ще е председател на Европейската комисия е проблем, който далеч не се ограничава единствено до конкретното име. Споровете започват още щом стане дума за начина, по който наследникът на Жан-Клод Юнкер ще бъде избран, а рискът от междуинституционална криза е съвсем реален.

Юнкер трябва да бъде заменен през ноември 2019 г. Процедурата с т.нар. водещ кандидат бе използвана за пръв път при неговия избор. Според Лисабонския договор определянето кой ще е председател на Еврокомисията трябва да отразява резултатите от вота за Европейски парламент. Евродепутатите настояват постът да бъде зает от водещия кандидат на политическата група, спечелила най-много места на евроизборите (повече четете тук).

Крайното решение обаче зависи от държавните и правителствени ръководители на ЕС. Те не са съвсем съгласни с новата процедура и се договориха, че няма автоматично да назначат избрания от парламента или някой, който изобщо е бил водещ кандидат на политическа група. А това може да доведе до сериозен спор.

Дори в Европарламента не всички споделят подкрепата за новата процедура. АЛДЕ отказа да избере водещ кандидат, като заяви, че процесът е замислен така, че да настани консерватор за председател на Еврокомисията.

Като основни опоненти за поста на Юнкер засега се очертават Манфред Вебер (ЕНП) и Франс Тимерманс (С&Д).

Макар да обяви, че няма да се състезава за поста, успехът с преговорите за Брекзит дава шанс главният преговарящ на ЕС Мишел Барние все пак да участва в надпреварата. Парламентът ще остане недоволен, ако председателският пост в Еврокомисията бъде даден на някого, който не е бил препоръчан от евродепутатите, но вероятно няма да се противопостави на евентуалната кандидатура на Барние толкова енергично, колкото би го направил за някой друг. По-голям проблем за Барние би бил да получи подкрепата на родната си Франция, където няма да бъде първият избор на президента Еманюел Макрон.

През 2019 г. освен това ще трябва да бъдат назначени нови председатели на Европейския съвет, Европейската централна банка и Европейския парламент, както и нов върховен представител на ЕС за външната политика и политиката за сигурност, за генерален секретар на НАТО (той винаги е европеец) и още доста други постове в Еврокомисията.

Това прави комбинациите още по-сложни, защото едва ли в ЕС ще приемат германци да оглавят и Еврокомисията, и ЕЦБ, а Италия ще търси някаква компенсация за това, че напускат постовете си Марио Драги и, най-вероятно, председателят на Европарламента Антонио Таяни. Оглавената от амбициозния си нов президент Франция ще очаква по-солидно представителство по върховете на евроинституциите. Евроскептичната Централна и Източна Европа, която не припознава Доналд Туск като свой пратеник на поста председател на Европейския съвет, също ще опита най-малкото да "изтъргува" гласа си.