Някога Рони имал татуировка на германския имперски орел на гърдите си и бил част от неонацистката сцена в Източна Германия. Той е избягал от този живот, но сега предупреждава, че напускането е по-трудно от преди, разказва ДПА.

Толкова е нормално да се пита за оръжия. "Какво носиш?" Това не беше някакъв необичаен въпрос за нас", спомня си Рони, като под "нас" има предвид неонацистката група, на която преди е бил член. "Трябва да се правят жертви." Този вид фрази бяха стандартни там", добавя той. Именно заради действията си в изпълнение на тези думи Рони е бил в затвора три години.

Предполага се, че във вътрешни чатове членовете на групата "Революция Кемниц" са обсъждали да си набелязват жертви. Предполагаемите крайнодесни терористи, които бяха арестувани през октомври 2018 г., са опитали да се сдобият с полуавтоматични оръжия, казват федерални прокурори.

Рони познава някои от тях от преди, когато имал татуировка на германския имперски орел на гърдите си и се събирал с приятели на крайнодесни рок концерти, за да планират следващите си действия. "Нещо трябва да се направи с тези хора, те са жестоки", казва той. Рони е на 27 години и идва от района на Кемниц. Това не е истинското му име.

От седем години той не е част от неонацистката сцена. След като бил осъден, потърсил връзка с програма в източната провинция Саксония, която помага на хората да напуснат тази общност. Не иска да каже защо е бил вкаран в затвора. Прекалено много се страхува да не бъде разпознат. "Бях в затвор на около двайсетина години. Още преди да ме арестуват, започнах да поставям под въпрос идеологията".

Днес той описва началото на връзките си с неонацистите като "партийно политизиране". Бил на 14 години, когато започнал да ходи на крайнодесни рок концерти. По-късно се присъединил към група скинари, а след това към фракция, позната като "Автономни националисти". Тя критикувала капитализма и смесвала конспиративни теории с расизъм. "Гледах на имиграцията като на симптом на по-дълбока болест", разказва Рони.

В миналото неонацистите постоянно бяха обвинявани, че имат грешни възгледи, отбелязва Рикардо, който работи за програмата за напуснали и не дава пълното си име, за да не постави работата си в риск. Според него фактът, че изключването от обществото отслабва може да доведе до това по-малко неонацисти да искат да напуснат сцената в бъдеще.

Рони споделя неговите опасения. "Заедно с ПЕГИДА шестваха и хора от средната класа и те не изразиха никакво отвращение от тези форма на насилническо обкръжение", казва той.

Преди няколко години нещата не са стояли по същия начин. Като неонацист, разказва Рони, възприемаш един черно-бял начин на мислене, от който е трудно да се освободиш и дори още повече, ако мислиш, че хората от средната класа са също на твоя страна.

Матиас Квент, германски изследовател на десния екстремизъм, описва това явление като легитимиращ ефект. Десните терористични групи също се възползваха от него. "Десният тероризъм гледа на себе си като на сила, която прилага предполагаемото мнение на мнозинството", обяснява той.

По думите на Рикардо "дотолкова доколкото прибягващите до насилие неонацисти са засегнати, разликата между днес и 90-те години е, че полето, на което поникват растенията, е по-обширно и по-плодородно".

Освен това, особено в източна Германия, често има стабилни връзки на неонацисти, съществуващи от 90-те години.

Рони нарича тези хора "глупави и прости групи идиоти" и казва, че повече не иска да има нищо общо с тях. Днес той чете всичко, което попадне в ръцете му. Говори в подкрепа за хуманна система за предоставяне на убежище и се нарича консервативен човек. Върху предишната татуировка на гърдите му вече има друга.