Изминаха почти 30 години, откакто хората в Източна Германия, в Лайпциг и в много други градове излязоха на улицата, за да демонстрират. За свобода на пътуванията, за свободни избори и за демокрация. Изглежда обаче, че много източногерманци не са убедени, че демокрацията е най-добрата държавна форма. Анкета на социологическия институт "Аленсбах" показва, че само 42 процента от източногерманците смятат именно демокрацията за най-добрата държавна форма. В западната част на страната това са 77 на сто от германските граждани.

Как така? Означава ли това, че източногерманските граждани, голяма част от които са преживели и ГДР, се отнасят по принцип по-скептично към демокрацията? Не, казва Мартина Вайраух от бранденбургската централа за политическо образование - независимо че този процент винаги е бил нисък. "Не мисля, че източногерманците не са си извлекли поука и все още са привързани към диктатурата. Трябва да имаме предвид по-скоро какъв опит са натрупали гражданите в новите германски провинции по време на мирната революция и след нея. Какви промени трябваше да преживеят, без някой да ги е питал. Катаклизмите доведоха до това, че някои слоеве от населението са много скептични към всякаква власт", казва Мартина Вайраух. Опитът в демокрацията се основава на стабилни отношения. А за мнозина в бившата ГДР такива отношения не съществуват в годините след промяната, допълва тя.

Германците в западната и в източната част на страната оценяват различно и икономическата система. 48 процента от западногерманските граждани смятат, че няма по-добра система от пазарната икономика. В източните германски провинции това становище споделят само 30 на сто от анкетираните. "Тези нагласи са свързани с факта, че последните 30 години бяха много несигурни. В икономическо отношение и по отношение на собствения живот. Младите напускаха селата и никой не знаеше какво ще стане с тези села, когато там бъде затворен и последният магазин", казва Мартина Вайраух. "50 процента от всички работни места в индустрията бяха изгубени. След 1990 година почти никой не упражняваше същата професия, която е упражнявал преди промяната", допълва тя.

Анкетата показва и още нещо интересно. Докато само 26 процента от западногерманските граждани обръщат внимание на това дали някой произхожда от източна или от западна Германия, то в източните федерални провинции този процент достига до 52 на сто. Изглежда, че източногерманският произход все още играе голяма роля в съзнанието на мнозина. Това проличава и в започналата изборна борба за предстоящите през есента местни избори в Бранденбург, Саксония и Тюрингия. "Много партии инструментализират източногерманските провинции за своята изборна борба по доста първобитен начин", казва Мартина Вайраух. Според нея би било по-добре местните политици да насърчават самочувствието на източногерманците.

Директорът на института "Аленсбах" Ренате Кьохер пише в изследването, че много източногерманци очевидно се чувстват "чужди в собствения си дом".

Канцлерът Ангела Меркел застава категорично на страната на източногерманците. В едно интервю за вестник "Ди Цайт" тя твърди, че разбира отлично чувството на неудовлетвореност сред тях. "Надеждите за бързо уеднаквяване на условията за живот помръкнаха в някои сфери" казва тя. Ангела Меркел посочва и задачата на политиците. "Винаги сме залагали на това, че един ден ще постигнем уеднаквяване на условията за живот. Но мнозина с право се ядосват, когато виждат и днес значителните разлики във възнагражденията в Баден-Вюртемберг и в Саксония-Анхалт. Затова сега става въпрос за създаване на равностойни условия за живот", казва Ангела Меркел.