Това е най-дългата протестна вълна във Франция от Втората световна война досега. С поредица от започнали през ноември демонстрации с участието на хиляди хора, "жълтите жилетки" искат да скъсат Конституцията на Петата република и да заменят представителната демокрация с "народно правителство". И макар подкрепата за тях да започва да намалява, все още не е известно дали те ще се предадат скоро.

В събота за 14-ти пореден уикенд имаше протести - отново приключили с насилие и сблъсъци с полицията - но участниците видимо намаляват. През ноември излизаха над 300 000 души в цялата страна, този път не бяха повече от 50 000, твърдят властите.

Просто обяснение за феномена "жълти жилетки" няма. Те не са монолитно и съсредоточено върху една цел движение. Нямат лидерска структура, нито единна програма с искания. И именно това ги прави толкова интересни и тревожни като явление, отбелязва в статия за "Гардиън" Джон Личфийлд, бивш международен редактор на "Индипендънт" и кореспондент на вестника в Париж в продължение на 20 години.

В опит да изясни защо и как се появи този протест разговаряхме с френски анализатор, а сътрудникът на "Дневник" във Франция Владислав Николов сподели личните си наблюдения. Потърсихме отговор на въпроса какво е бъдещето на такива явления и кой в крайна сметка печели от тях. Накрая добавихме и изброяване на 8 категории в движението, част от които взаимно се ненавиждат.

Как започна всичко? През май миналата година младата бизнес дама от френско-карибски произход Присила Лудоски, на 31 години, инициира онлайн петиция заради високата цена на бензина и дизела във Франция. Реакция на практика няма. През октомври с нея се свързва Ерик Друе, 33-годишен шофьор на камион, с когото се обединяват в подкрепа на петицията. Друе е луд по колите и е склонен към крайни политически възгледи. Сега той е може би най-влиятелната фигура сред "жълтите жилетки".

Към момента, в който той се намесва, цените на бензина се увеличават заради световното поскъпване на петрола. Първоначалната петиция на Лудоски гръмва онлайн, привличайки стотици хиляди подписи. Именно на Друе е предложението за национален протест срещу данъците върху горивата на 17 ноември. На някой друг хрумва брилянтната пиар идея всички да се облекат с жълтите светлоотразителни жилетки, които френските шофьори по закон трябва да имат в колите си. Цените на бензина разпалват недоволството и от други проблеми във френската провинция – липсата на обществени услуги, високите разхди за живот, новите данъци върху някои пенсии, частичното премахване на "данък богатство". (Повече за икономическите и социални индикатори във Франция четете тук).

Всичко това действа като клечка кибрит за тлеещото убеждение в "периферна Франция", че провинцията и далечните предградия по някаквъв начин субсидират успеха на градовете. Съществува и мнението, че ниската и средната класа във Франция са нечестно облагани с данъци в полза на богатите. Личфийлд отбелязва, че във Франция недоволството се излива на улиците по-бързо, отколкото в почти всяка друга демократична страна. Някак се подразбира, че социалните искания няма да бъдат приети сериозно без улични демонстрации, а демонстрациите няма да се вземат на сериозно без известна доза насилие.

Те обаче не идват от обичайните източници на недоволство – синдикати, фермери, студенти, мултикултурни предградия, а от онази част на френското общество, която обикновено е невидима, постоянно недовилна, но слабо ангажирана с политиката. Хора, които от години не са гласували или са гласували за крайнодесни или крайнолеви сили. Сред тях действително има такива от мрачните места в обществото, има безработни, маргинализирани, но най-често те са хора, които са над дъното, но мислят, че трябва да живеят по-добре, смята още Личфийлд.

Тази смесица от поддръжници от части обяснява хетерогенния характер и искания на движението, което настоява за по-високи социални помощи и пенсии, но и за по-ниски данъци, едновременно за по-малко държава и за повече държава. Много често в чуждестранните медии на тях се гледа като на протести срещу Макрон. Те обаче отиват отвъд това и искат идаваща отдолу пряка демокрация на постоянни народни решения чрез референдуми.

Напоследък движението показва признаци за разцепление. Някои "жълти жилетки" решиха да влязат в политиката и да опитат да я реформират или разрушат отвътре. Три листи се подготвят за евроизборите през май. Всичко това може да помогне на Макрон. Според социологическите проучвания той вече започва да се възстановява от кризата. Направи отстъпки, започна т.нар. национален дебат в стотици села и градове. Според скорошно проучване една "жълта" листа може да събере 13% от френските гласове на евроизборите, привличайки гласоподаватели основно от крайнодесните и крайнолевите сили.

По думите на Оливие Коста, анализатор и преподавател от френския Национален център за научни изследвания и Института за политически изследвания в Бордо, това напрежение е резултат от еволюцията на обществото и икономиката през последните 20 години в западните демокрации. Пред "Дневник" той коментира, че част от него е доста типично сред западните държави – увеличено неравенство при разпределението на богатството, прогресивно намаляване на обществените услуги, опасения за бъдещето на обществата и икономиките, усещане за цялоствен упадък.

Останалото обаче е по-специфично за Франция – въпроси като принудата хората от средната класа да живеят далеч от градовете, в които работят, липса на обществени услуги в тези отдалечени региони, зависимост на хората, които живеят там от тяхната кола, за да могат да отидат на работа.

Правителството според него също е допуснало някои грешки, например агресивната схема за данък върху горивата, за да се ограничат вредните емисии, ограничаване на скоростта по пътищата, някои малки намаления в социалните разходи или увеличения на данъци. Освен това цялостната комуникация на правителството и Макрон създаде напрежение сред някои части от населението – по-слабо образованите, които смятат политиците за част от арогантен елит.

Макар някои от проблемите във Франция, да съществуват и в други страни, според Коста френската ситуация е специфична в три отношения. Първо, традиционните олитически партии преминават през големи трудности, особено лявоцентристите и дясноцентристите, което създава политически вакуум. Второ, Макрон създаде силно социално напрежение с реформи, на които не се гледа добре в една страна, съпротивляваща се срещу промените. И накрая, във Франция има стара революционна традиция – френските граждани са склонни да протестират и дори да участват в насилствени протести.

За Коста фактът, че протестите продължават, въпреки отстъпките на Макрон, доказва, че мобилизацията не е свързана само с няколко искания, а се корени в по-дълбоко недоволство.

За едно движение, подето от обикновените хора, винаги е трудно да се структурира, отбелязва той. Според него пред "жълтите жилетки" има две опции. Първата е да се появи харизматичен лидер, способен да наложи политическата си линия и да поддържа единство сред движението. Именно това се случи в Италия с Движение "Пет звезди", партията, основана от телевизионния комик Бепе Грило, която в момента е една от двете в управляващата коалиция.

Ако няма лидер, или няколко лидери, е много вероятно движението на жилетките да се раздели. Някои активни членове ще се включат в съществуващи партии и вероятно ще има съперничещи си опити движението да се превърне в партия. Но тъй като никой от лидерите няма качествата да превърне движението в успешна политическа организация, е много вероято постепенно то да отслабне.

Според Оливие Коста по някакъв начин Макрон може и да спечели от кризата. Тя бе повод за него да започне нова предизборна кампания с "големия национален дебат", позволяващ на гражданите да изразят тревогите си и на правителството и на Макрон да обяснят вижданията си.

Освен това, ако на евроизборите има една или няколко листи на "жълтите жилетки", това ще лиши крайнодесния "Национален сбор" и крайнолевия "Непокорна Франция" от част от електората им.

И накрая, тъй като "жълтите жилетки" прибягват до насилие в поведението и комуникацията си, а двамата основни опоненти на Макрон също са доста радикални (Марин льо Пен и Жан-Люк Меланшон), умерените избиратели смятат, че Макрон е единственият лидер, способен да удовлетвори очакванията им.

Сътрудникът на "Дневник" във Франция Владислав Николов също е на мнение, че напрежението се е трупало с десетилетия. "Ширещо се мнение е, че Макрон "обира пешкира" за управленията от 30-40 години насам. Дошлият на власт през 1981 г. първи социалистически президент Франсоа Митеран е направил последните големи социални промени във Франция, но от втория му мандат, започнал през 1988 г., когато е все по-безсилен пред болестта, динамиката във френското общесвто е като затлачена. Десният Жак Ширак идва на власт с мантрата срещу разделението на обществото, без обаче да успее да прокара необходимите според него реформи. "Отхвърлените" след един мандат Никола Саркози и Франсоа Оланд също бяха изправени пред невъзможността да осигурят на съгражданите си запазване огромните социално придобивки от 30-те години след Втората световна война, сред все галопираща глобализация. Така че, сега свирката на тенджерата под налягане просто изхвръкна".

Според Николов след мерките, обявени от Макрон в началото на декември в полза на слоевете от населението, от които най-вече произлизат "жълтите жилетки", обществото е все повече на мнение, че основните техни искания са до голяма степен удовлетворени. А на фона на постоянното нарастване на уличното насилие и все по-сериозни разрушения, фалити на малки магазини и предприятия, все повече и по-сериозни прояви на антисемитизъм, расизъм, ксенофобия, хомофобия, женомразство и други, общественото мнение като че ли започна да се уморява и да копнее за възстановяване нормалния начин на живот.

Според проучване от 13 февруари за пръв път повечето французи (56%) искат край на протестите. Успехът на Големия дебат също допринася за намаляване на напрежението и позитивно отношение към търсенето на изход от страна на властта, отбелязва Николов.

За скорошното обявяване на листи за евроизборите и назряващото разделение в движението той отбелязва, че "своеобразният фестивал на егоизми и "всеки за себе си" на "жълтите жилетки" се премества и върху политическата сцена, от която те нямаха и понятие, но на която влизат с гръм и трясък".

Според него "от зародиша си те са "проядени'‘ и от крайната десница, едновременно ултрадесните и от ултралевите, както анархо-либертианци. Съботните манифестациите стават поле за противопоставяне, вид игра, на двата края на политическия спектър". Николов предвижда, че движението върви към все по-голяма радикализация и постепенен разпад, с оставане до последно на най-крайните и най-подлъганите от фалшиви новини елементи.

Според него има и явни опити за влияние на и на Русия и на САЩ, от страна на Стив Банън, например, и адмирациите му към Марин Льо Пен. "Russia Today, мрежата на Кремъл, дава едва ли не свободен ефир за всичко свързано с кризата и кани всякакви "жълти жилетки" и експерти и т.н., само и само да допринасят за отслабване на френските институции и демократична система", посочва той, като уточнява, че в Russia Today "жълтите жилетки" винаги са повече от добре дошли, тя предоставя напълно отворен екран, с неограничено време, и тенденциозно покритие, и така се е превърнала от една в техните платформи.

Тези дни дори се е появило съобщение, че тъй като "Фейсбук" - досега главна интернет платформа за движението, затяга коланите, те са канени да се преместат на руски такива, за да продължават да си общуват.

И според Николов положението на Франция е малко по-особено в сравнение с останалите държави като се има предвид, че традиционно и символично тя се смята като "родина на Просветлението, на узаконяване човешките права". Традициите на стачки, на протести на трудни реформи и силно отстояване на извоюваните права на трудещите се са нещо от всекидневието на французите, но този път нещата са далеч по-сложни, допълва той.

Николов също споделя мнението, че Макрон може и да извлече ползи от кризата и отбелязва, че вече двойното му покачване в проучванията на общественото мнение от идването му на власт през май 2017 г. е безпрецедентно, особено последният скок, с 11 пункта, който никога досега не се бе случвал на президент на Петата Република. Досега, щом избран президент започнеше да пада в сондажите, тенденцията се запазваще до слизането му от власт.

Част от това покачване се дължи и на популярността на Големия дебат и желанието на французите гласът им да бъде чут, посочва Николов. Ако Макрон успее да приложи изводите от дебата и внесе повече пряка демокрация и непосредствено участие на обикновените хора в управлението и обществения живот, ще спечели не само той, не само Франция, а току виж излязъл вид модел за справяне с демагогията, популизма и разрушителните сили, допълва Николов.

Интересно обобщение за категориите "жълти жилетки" прави Джон Личфийлд пред "Политико":

- хора с малък бизнес от предградията или от беден провинциален град, мразят данъците и бюрокрацията;

- гневни пенсиониери от същите места като първите, които мразят ниските пенсии и високите данъци;

- безработни или работници от провинцията, реално страдащи от ниската покупателна способност и високите разходи за живот, искат по-високи минимална заплата и социални плащания;

- занаятчии от провинцията, мразят да плащат данъци и искат по-добри обществени услуги. Смятат, че може да има изобилие от държавни пари, стига само политическата класа да бъде елиминирана.

- любители на конспиративните теории;

- младежи на 20-ина години, студенти, безработни или заети в областта на изкуството, от семейства с добро финансово състояние с лявоцентристки политически възгледи, ненавиждат капиталисткическите банки и полицията (както и следващата категория);

- 20-годишни, студенти или безработни, но от богати семейства от модерни части на Париж, обявяващи се против абортите, антисемити, анти-ЕС настроени, мразят полицията (но най-вече предната категория);

- искат да променят системата отвътре, например да създадат политически партии или да участват в евроизборите.