В България случаите на предоставяне на гражданство са намалели наполовина

В България случаите на предоставяне на гражданство са намалели наполовина

В България случаите на предоставяне на гражданство са намалели наполовина
През 2017 г. България е дала гражданство само на 914 души и това е спад с 44 на сто в сравнение с данните от 2016 г., показва статистиката на "Евростат".
Най-често през 2017 г. гражданство в България са получавали украинци (22.3 на сто), руснаци (19 на сто) и турци (12 на сто). Сравнено с останалите в ЕС, страната е била сред тези, които най-рядко са предоставяли паспорт на чужденци спрямо броя на местното население.
Придобиване на гражданство, промени за периода 2016-2017 г.<br /><br />Източник: Евростат
Придобиване на гражданство, промени за периода 2016-2017 г.

Източник: Евростат
През 2016 г. България е дала гражданство на 1585 души, живеещи в страни извън Европейския съюз, което е с 671 повече спрямо 2017 г. Тогава най-много български паспорти са издадени на руснаци – 488, а на второ място са украинските граждани - 278.
От министерството на правосъдието уточниха, че разпространените от "Евростат" данни за получилите гражданство са по отношение само на лицата,които имат настоящ адрес в страната, тъй като изискването на Регламент 862/2007 е "страните членки предоставят на комисията (Евростат) данни за обичайно пребиваващите на територията на страната лица, получили гражданство на страната". Информацията към Евростат е предоставена от Националния статистически институт на базата на данните е ГД ГРАО, като се отчитат само лицата, които имат настоящ адрес в страната.
Данните на Евростат идват само няколко месеца след разразилия се корупционен скандал при придобиване на българско гражданство от чужденци. В края на миналата година бяха арестувани председателят на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) Петър Харалампиев и главният секретар на организацията Красимир Томов в обвинение за търговия с влияние и взимане на подкупи при издаването на български документи. В скандала беше намесено и името на вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
След арестите премиерът Бойко Борисов намекна, че задачите на агенцията могат да се разхвърлят на министерствата на вътрешните работи, правосъдието, културата, образованието, президентството и други. Именно заради това по думите му тя можело да бъде закрита. Каракачанов обаче възрази на премиера и предложи създаването на министерство на българите в чужбина. Главният прокурор Сотир Цацаров също препоръча ДАБЧ да бъде закрита, тъй като в този си вид генерирала корупция.
Мароканци, албанци и индийци получават най-често европейски паспорти
Общо в ЕС през 2017 г. гражданство са получили над 825 хил. чужденци (в сравнение с 995 хил. през 2016 г.), главно от Мароко, Албания и Индия. Най-често мароканците получават паспорти от Италия, Испания и Франция. Албанците взимат паспорти главно от Гърция и Италия, а индийците - от Великобритания.
Румънците (25 хил.), поляците (22 хил.) и британците (15 хил.) са били най-честите получатели на гражданство от друга страна от ЕС. Броят на британците, потърсили паспорт от друга страна в ЕС, се е удвоил, показват данните. Според статистиката най-често (при 37.8 на сто от случаите) държавите от ЕС предоставят паспорти на граждани от други страни от общността, както и на африканци (27.4 на сто), азиатци (20.6 на сто), американци (11.4 на сто).
Половината държави членки са дали гражданство на повече хора през 2017 г., отколкото през 2016 г. Най-голямото относително увеличение е отбелязано в Румъния (от 4527 души през 2016 г. до 6804 през 2017 г., или +50%), Люксембург (от 3315 до 4980, също +50%), Словакия (от 484 до 645, +33%), Малта (от 1495 до 1973, +32%) и Финландия (от 9375 до 12 219,+30%).
Броят на случаите на даване на гражданство е намалял в другата половина от държавите членки през 2017 г., като най-голямо е намалението в Хърватия (от 3973 до 688, или -83%), следвана от Испания (от 150 944 до 66 498, или -56%), Дания (от 15 028 до 7272, или -52%) и Естония (от 1780 до 880, или -51%).