Защо "най-българското" село в Испания гласува за крайнодесните
В "най-имигрантската община" в Испания българската общност, която не смята да гласува на евроизборите, може да донесе победа на крайнодясната "Вокс". Партията веднъж вече победи на парламентарните избори там, но не заради апатията на българите, които тогава нямаха право на глас, а заради присъствието им.
С тези изводи може да се обобщи репортаж от село Торе дел Бурго, в сърцето на Испания, публикуван от в. "Ел мундо" вчера.
"В Торе дел Бурго (Гуадалахара), общината с най-голямо процентно съотношение имигранти в Испания, (лидерът на "Вокс" Сантяго) Абаскал също спечели," пише Олга Санмартин, имайки предвид победата на партията в още една община с много мигранти, но в югоизточната част на страната. "Осемдесет и осем процента от живеещите там са чужденци, повечето - българи."
От общо 502-ма души в района на селото българите са 404 души, испанците - 60. Според кмета Хосе Карлос Морено, от консервативната Народна партия и на власт от 8 години, много от тях не знаят испански и са там само временно. Сред българите постоянните обитатели на Торе дел Бурго - където има само един бар, но не и училища, банки или офиси - са едва 50 души. Останалите събират аспержи сезонно, а след това отиват в други провинции, където се отглеждат плодове.
"Малката България на Гуадалахара"
"Откакто започнаха да идват през 2003 г., никой не е поискал испанско гражданство и не притежават къщи," казва още Карлос Морено. Въпреки че много от тях не остават в селото, две години по-рано друг вестник, А Бе Се, нарича Торе дел Бурго "малката България в Гуадалахара". Тогава българите са 137 от 228 обитатели - общината "с най-голям дял български граждани". Там кметът обяснява друго: първите българи дошли в края на 90-те години и мълвата за предлаганата работа се разпространила - новодошлите взимали със себе си "братовчеди, братя, племенници". За сезонната работа в Торе дел Бурго същевременно има нужда от работна сила - през 2016-а близо 600 работници са събрали около 2 млн. кг аспержи.
Повечето от българите, тъй като са регистрирани като жители, имат право да гласуват както на местните, така и на европейските избори на 26 май. Никой обаче "не би казал, че след няколко дни се избира кмет" - няма плакати на кандидатите, митинги или лозунги. Българите казват, че няма да упражнят гласа си. "Защото ми е все тая кой ще (спечели). Тук почти никой не гласува, защото не сме свикнали и освен това не ни информират," казва земеделският работник Николай Георгиев. "В България гласувам, за демократите."
Роза Радева, която живее там от 13 години и чисти къщи, обаче гласува. Казва, че ако някой не го плави, е просто защото "идва и си отива."
Особената ситуация в селото означава, че двете най-големи партии - Народната на Морено и социалистите на премиера Педро Санчес - са в състояние на "предизборна апатия", а и не агитират сред българи, пише "Ел мундо". "На практика това, което се случва, е, че политическата съдба на общината се решава от испанското малцинство."
Местните избори през 2015 г. ги печели Народната партия, след като гласуват 53-ма души. На парламентарните тази година обаче при общо 44 пуснати бюлетини "Вокс" печели една трета от гласовете. Радикалната десница, която иска ограничения за миграцията, се оказва най-предпочитана в село, където чужденците са седем пъти повече от испанците, продължава вестникът.
"Да кажа на българите, че трябва малко ред"
Партията не участва в местните избори идната неделя. Ако ниското участие на българите обаче се запази, резултатът на местен вот отново би бил в полза на "Вокс". Кметът обяснява, че макар испанците да ценят българите, е имало "проблеми със съжителството", особено с младите от "второто поколение". "Има конфликти със синовете на тези, които успяха. Не учат и карат скъпи коли с голяма скорост."
В репортажа на "Ел мундо" е цитиран мъж, представен като Василио Димитров, отговарящ за ежедневните операции на земеделска компания. Закъснява с административните процедури и това е причината да не е кандидат за съветник от Народната партия. Казва, че не иска да е кмет, нито е разсъждавал за създаване на политическа партия - "работя много и нямам време. Исках да се явя, за да обединя българите и да им кажа, че трябва малко да се вкарат в ред. Някои пият и оставят бутилките на улиците, пушат трева и карат бързо. Испанците се държат добре с нас и ние трябва да правим същото."
Сходна история разказва авторът от Ел Ехидо в провинция Алмерия в Южна Испания. Там "Вокс" печели в среда, където мнозинството мигранти са мароканци, а източници от полицията казват, че "Вокс нямаше да спечели, ако нямаше чужденци". Ел Ехидо е известно място в Испания - в общината с 84 хил. души население имаше расистки инциденти преди 20 години. Според същите източници "отново има напрежение и страх, тъй като е скочил броят на пристигащите с лодки, увеличиха се престъпленията и съседите се умориха."
Сред цитираните събеседници е 29-годишен румънец, който защитава "Вокс" и отношението към нея: "Не са срещу мигрантите, а срещу лошата миграция. Който прави лоши неща, да се връща в страната си. Това не е расизъм." До него е 48-годишният Мурад ел Фадил, който е испански гражданин, но вярва, че би имало "повече интеграция и уважение, ако всички имигранти можеха да гласуват."