Ако европейската политика продължава по този начин - с партии, които са се фокусирали само върху твърдото ядро от симпатизантите си - ще стигнем до ситуацията на пустия стадион, на който водещите партии продължават да си играят на терена, сякаш нищо не се е променило, но избирателите вече са си тръгнали от трибуните.

Това предупреждение отправи Европейският съвет за външна политика, като използва метафората на британския политически консултант Филип Гулд, за да обобщи резултатите от свое голямо допитване до хиляди европейци. То е проведено от YouGov в няколко от страните от ЕС, които ще излъчат над 80% от евродепутатите.

Установихме, че кризата е станала толкова дълбока, че на много места политическите партии трябва да си подновят "разрешителното за дейност", казват още авторите. Осъзнаването на този феномен е централен момент в опита да бъдат върнати обратно в политическата система отчаяни революционери и националисти евроскептици.

Европейският съюз е създаден от общества, които се страхуваха от миналото си. Днес европейците се страхуват от бъдещето. И не става дума само за разочарование от европейските институции в Брюксел, а за това, че мнозина смятат, че националната им политика страда от една вече нарушена сделка, посочват от ЕСВП.

Вече не е вярно, че ако играеш според правилата, животът ти непрекъснато ще се подобрява.

Хората вече не вярват, че правителството защитава такива като тях и често смятат, че нуждите на чужденци се поставят пред техните; те също сащо така са убедени, че прекалено много са възползващите се от помощта на социалната държава.

Гражданите вече не вярват, че можеш да повлияеш на бъдещето си чрез политическа система, в която се гласува за партии, които представляват хора като теб.

Европейците вече нямат доверие на медиите и политиците да им казват истината и да ги представляват.

Хората са загрижени, че корупцията е много голяма в Европейския съюз.

Проевропейските среди, за да спечелят на изборите, трябва да разберат две неща. Първо, как да повишат активността на онези, които все още вярват в системата или на онези, които вярват в Европа, но са огорчени, че са ги забравили. Второ, по някакъв начин националистите евроскептици и протестиращи като "жълтите жилетки" трябва по някакъв начин да бъдат върнати в системата.

Във всички избори в Европа партиите се занимават изключително с това да организират симпатизантите си да гласуват, вместо да се опитат да променят мисленето на хората. Но в ЕС има пичто 150 милиона избиратели (вкл. още нерешилите за кого да пуснат бюлетина), които не са изкушени от антиевропейските лозунги, но и не са сигурни дали си струва да участват в евровота. Най-голямото предизвикателство за спечелването им е да бъдат убедени, че залозите наистина са толкова високи, че този път си струва да се гласува.

Партийните стратези трябва да са разбрали, че е приключено с традиционното бракосъчетание между партията и симпатизантите ѝ - хората все повече предпочитат "отворения брак" и най-вече заради загрижеността си от корупцията много повече ценят почтеността у политиците. При проевропейските партии лоялност декларират 24% от избирателите им, докато 63% биха обмислили гласуване на друга партия; при симпатизантите на антиевропейските партии това съотношение е 35 към 58 процента. Общо 70% от избирателите с ясни предпочитания - а това са цели 97 милиона души - всъщност казват, че още не са направили окончателно решение и може да се спрат на друга партия в деня на гласуването.

Хората искат промяна, но не виждат тя да идва от крайно левите или крайно десните партии. Ако проевропейските партии искат да ги спечелят на своя страна, трябваше да се представят като партии на реформата, изправили се срещу статуквото и готови да направят нужните промени за едно по-добро и по-сигурно бъдеще за Европа.

Става дума за европесимизъм, който стига до парадокс - мнозинството от европейците казват, че членството в ЕС е от полза за страната им и в същото време почти половината смяат, че е възможно само след едно поколение (10-20 години) съюзът да се разпадне. Още по-шокиращо е, че 28% от анкетираните не изключват война между страни от ЕС, а този дял надхвърля 50% сред младите.

Тази несигурност си личи и в начина, по който те виждат промяната - мнозина биха гласували за такава, която би върнала предпочитаното от тях минало. Само че партиите имат различна представа за това какво е било миналото, избирателите се объркват още повече, готови да гласуват емоционално и събития в последните дни преди вота се превръщат в силен фактор за окончателното им предпочитание.

Спечелването на емоционалните избиратели не изисква задължително някаква грандиозна визия, а предлагане на промени за неща, от които се боят - климатичните промени, почти безконтролната сила на дигиталните гиганти, нуждата да сме заедно срещу сили като Китай, Русия и все по-консервативните САЩ. На националистически лозунги като "Европа, която защитава" може да се отговаря с "добре защитената граница е ваксина срещу епидемия от стени". Същото важи за теми, по които мнозина са уплашени - че се променят досегашните бариери между развития и развиващия се свят, както и че се разпадат граници между обществени структури, морални принципи и дори представите за отношенията между мъжете и жените.

В този смисъл проевропейските партии се нуждаят не от убеждаване на избирателите, а от добри истории, с които хората да се свързват емоционално. Разбира се, преди това те трябва да научат какво чувстват европейците.