Сергей Станишев не бе подкрепен като кандидат за председател на Европейския парламент от евродепутатите от собствената си група "Социалисти и демократи". Вместо него повечето от тях издигнаха за днешния вот в пленарната зала италианския си колега Давид Сасоли.

Бившият български премиер и лидер на Партията на европейските социалисти (ПЕС) попадна в споразумението на 28-те лидери на страните от ЕС във вторник като тяхно предложение председателския пост на европарламента да бъде поделен между социалист и Европейската народна партия (ЕНП) в лицето на лидера на нейната парламентарна група Манфред Вебер.

Идеята Вебер и Станишев да си поделят 5-годишния мандат на председател на Европейския парламент има само препоръчителна сила. Евродепутатите имат пълното право да изберат кои да са кандидатите на отделните групи и кой да оглави институцията им.

Това бе част от сложните преговори, отнели 3 срещи на върха и довели до пакет с изненадващото одобряване за нов председател на Европейската комисия на германския министър на отбраната Урсула фон дер Лайен, на белгийския премиер в оставка Шарл Мишел за поста на Доналд Туск като председател на Европейския съвет и на управляващия директор на МВФ Кристин Лагард за бъдещ управител на Европейската централна банка, макар че французойката никога не е била банкер.

Пакетното предложение веднага бе определено от лидерката на групата на "СиД" Ираче Гарсия Перес, като "дълбоко разочарование". В последвалото продължително среднощно заседание тя предложи на групата Давид-Мария Сасоли вместо Станишев. Италианецът е бивш телевизионен журналист, евродепутат от опозиционната в страната си Демократическа партия и един от досегашните зам.-председатели на Европейския парламент.

За него са гласували 71 евродепутати - предимно от Италия, Испания, Румъния и Португалия. 39 техни колеги от Германия, Холандия и няколко източноевропейски държави са се обявили против, а 13 от групата "Социалисти и демократи" са се въздържали. Това изненада журналистите, които пътуваха след рекордно дългата среща на Европейския съвет в Брюксел към Страсбург и се появиха догадки, че германските социалдемократи може да подкрепят кандидата на Зелените Ска Келер.

Заседанието в пленарната зала в Страсбург започва днес в 10 часа българско време. На него се очаква за председател да бъдат предложени още Манфред Вебер от ЕНП, Ян Захрадил от Европейски консерватори и реформисти и Сира Рего от блока на Европейската обединена левица.

Според "Ройтерс" Сасоли има много сериозни шансове да наследи Антонио Таяни на председателското място, защото има подкрепа и от дясноцентристите от ЕНП. Освен това избирането му би било своеобразна компенсация за Италия, тъй като (най-вече заради управляващите в Рим популисти) тя не получи нито един от високите постове в ЕС. В момента трима италианци са сред лидерите на европейски институции - Антонио Таяни в парламента, Федерика Могерини е върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността и Маро Драги е управител на ЕЦБ.

Тепърва ще се разбере дали евродепутатите ще приемат формулата с поделено наполовина между две групи председателство, както и кой ще е първият председател с мандат от 2.5 години. По принцип председателят се назначава за две години и половина, т.е. за половин парламентарен мандат, като може да бъде преизбран.

Ръководството на Парламента отбеляза, че трябва да се изберат още 14 зам.-председатели и петима квестори. Според правилата на институцията тя не може да функционира докато не избере ръководителите си, отбелязва "Политико". Кандидатури за председател могат да издигат политическите групи или група от най-малко 1/20 от членове на Европейския парламент, т.е. 38 евродепутати. Крайният срок за подаването им бе вчера в 23.00 ч. българско време. Гласуването е тайно. Освен че трябва да изберат ръководство, евродепутатите трябва да решат и какъв да бъде размерът и съставът на комисиите в Парламента.

Захрадил, член на групата Европейски консерватори и реформисти, който бе нейният водещ кандидат да оглави Комисията, каза, че иска поста в Европарламента, защото желае да има повече равнопоставеност за проевропейските и евроскептични настроените евродепутати. "Искам един по-неутрален председател на Европейския парламент, който се отнася справедливо и еднакво към всички политически групи, партии и отделни хора", подчерта Захрадил.

През 2014 г. изборът на председател на парламента не бе част от преговорите за останалите висши позиции, защото предварително се знаеше, че има сделка между Жан-Клод Юнкер от ЕНП, бивш премиер на Люксембург, и неговия съперник, социалиста Мартин Шулц. Според сделката Шулц поемаше Европарламента и двамата с Юнкер сформираха "голяма коалиция", която контролираше първата половина от мандата на Юнкер. Тъй като Шулц вече бе ръководил Европарламента две и половина години, имаше споразумение той да получи още един мандат и след това за останалата част от мандата на Юнкер постът да бъде даден на консерватор (Антонио Таяни).

Резултатът от тазгодишните избори за Европейски парламент, в които дясноцентристките и лявоцентристките партии заедно загубиха приблизително 70 места, а Зелените, либералите и популистите постигнаха успехи, прави процеса по избор на председател на Европарламента много по-сложен. Официални лица очакват да се сформира широко проевропейско мнозинство, включващо консерватори, социалисти, либерали и Зелени, но нито една от тези групи няма достатъчно сила, за да прокара собствения си кандидат.

За пръв път от 1979 г. , когато за първи път се провеждат избори за Европейски парламент, процентът на новите членове на ЕП е толкова висок (61%). По-висок е и процентът на жените членове на ЕП - 40%, в сравнение с 37% през 2014 г. Най-младият евродепутат е Кира Мари Петер-Хансен от Дания (21 г.), а най-възрастният - Силвио Берлускони от Италия (82 г.). Новият парламент е съставен от седем политически групи - една по-малко от предишния законодателен мандат.