България ще чака поне до есента за влизане в "чакалнята на еврото"
На заседанието си в понеделник финансовите министри на еврозоната не взеха решение по желанието на България да влезе в т.нар. чакалня за еврозоната и в официалното съобщение дори не се споменава страната. Две събития в следващите седмици водят към прогнозата, че най-скоро подобно решение може да се очаква през октомври.
Първото е, че на 26 юли трябва да бъдат обявени резултатите от стрес тестове на подбрани 6 български банки, за да може Европейската централна банка да поеме част от функциите на БНБ, съобщават два източника на "Капитал". Второто е поредният мониторингов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка (CVM) през септември, тъй като проблемите с върховенството на правото в България са използвани като аргумент тя дане бъде допускана в Шенгенската зона и е вероятно да се използват и по повод еврозоната.
Август е месец за почивка на Еврогрупата, следващото редовно заседание е на 13 септември, а това, на което е най-вероятно да се говори за готовността на България, е на 9 октомври, показва официалният календар.
Министрите на финансите на страните от еврозоната приветстваха на срещата си в понеделник формалната молба от Хърватия да влезе в т.нар. чакалня за еврото като първа крачка към приемане на единната валута. Очакваше се на заседанието в Брюксел да бъде обсъдена и готовността на България, но в заключителното съобщение няма нищо по въпроса.
Властите в Загреб обявиха за решението си в събота, а Еврогрупата съобщи, че оценката на хърватската молба и подготовката за влизане в Европейския валутен механизъм (ERM-2) може да отнеме около година. Тъй като престоят в този механизъм отнема поне 2 години, най-ранната възможна година за смяната на хърватската куна с евро е 2023 г.
"Намерението на Хърватия да се присъедини към ERM-2 показва, че еврозоната е солидна котва на сигурност и растеж в Европа, която продължава да привлича нови членове. Убеден ъм, е еврозоната ще продължи да се разраства в следващите години", заяви португалският финансов министър и председател на Еврогрупата Мариу Сентену.
Еврокомисарят Пиер Московиси също заяви, че ходът на Загреб е "вот на доверие към еврото". Въвеждането на единната валута не е изрично изискване към страните от ЕС, но в Договора за ЕС е казано, че се предполага един ден всички за използват евро. В момента 19 от 28 държави има обща валута. Освен Великобритания, която скоро ще напусне съюза, останалите са Швеция, Полша, Унгария, Чехия Дания, Хърватия България и Румъния, като последните две са заявили, че работят за влизане в еврозоната.
В молбата на Хърватия се казва, че страната има намерение да подготви въвеждането на надзор над националната банкова система от страна на Европейската централна банка. Освен това се поема ангажимент за реформи за подобряване на правилата за борба с прането на пари и подобряване ефективността на публичната администрация, включително чрез оптимизиране на разходите за нея. Спазването на тези ангажименти е в ръцете на ЕЦБ и Европейската комисия.
След това хърватите ще могат да влязат в ERM-2 и след като минат 2 години в този механизъм може да започне практическата подготовка да влизане в еврозоната - процес, който отнема около 1 година. Според "Ройтерс", ако за България всичко се движи нормално, има шанс левът да остане в историята към 2022 г.
Не изключено да се вземе прагматично решение и да има вълна на разширяване на еврозоната с 3 държави в Югоизточна Европа. Хърватският централен банкер Борис Вучич заяви пред "Блумбърг", че иска страната му да е член от януари 2023 г. Седмица по-рано румънският му колега Мугур Изъреску каза, че би искал румънците да започнат да използват евро в сегашния му мандат.