Българите се чувстват най-малко европейци в сравнение с останалите 27 държави - членки на ЕС. Това показва последното проучване на Евробарометър, проведено след изборите през май.

52% от българите са напълно съгласни с твърдението "Чувствам се гражданин на ЕС", докато 46% отговарят с "Абсолютно не". Това е най-ниският резултат сред всички европейски страни. Като европейци се възприемат само 57% от италианците и гърците, 58% от чехите и британците и 64% от французите и хърватите. Най-проевропейски настроени са люксембургците, 93% от които се чувстват граждани на ЕС, германците (88%) и испанците (87%).

В същото време 55% от респодентите в България казват, че вярват на ЕС, а 59% имат положителна представа за съюза. На общоевропейско ниво доверието в ЕС е на най-високото си равнище от 2014 г. насам и продължава да бъде по-високо от доверието в националните правителства или парламенти. В двадесет държави членки доверието нараства, като най-високите резултати са в Литва (72%), Дания (68%) и Естония (60%). От последното проучване на Евробарометър през есента на 2018 г. делът на респондентите, които имат положителна представа за ЕС, се увеличава в 23 държави, особено в Кипър (47%, +11), Унгария (52%, +9), Гърция (33%, +8), Румъния (60%, +8) и Португалия (60%, +7). По-малко от една пета от европейците имат отрицателна представа за ЕС — най-ниският резултат за последните 10 години.

Мнозинството са оптимисти за бъдещето на съюза, докато едва 34% са песимистично настроени. Най-висок е оптимизмът в Ирландия (85%), Дания (79%), Литва (76%) и Полша (74%). В другия край на скалата оптимизмът е по-слабо изразен в Обединеното кралство (47%) и във Франция (50%). Мнозинството от европейците — 55%, заявяват, че са удовлетворени от функционирането на демокрацията в ЕС — най-високият резултат от есента на 2004 г. насам.

Подкрепата за Икономическия и паричен съюз и за еврото достига нов рекорден резултат — над три четвърти от респондентите в еврозоната са доволни от членството си в нея. В ЕС като цяло подкрепата за еврото остава стабилна с 62%. Преобладават положителните становища относно положението на националните икономики (49% считат положението за добро, а 47% — за лошо).

Мнозинството от отговорилите в 17 държави членки (16 през есента на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро. Най-високи са резултатите в Люксембург (94%), Дания (91%) и Нидерландия (90%). Най-нисък процент от положителните мнения се наблюдава в Гърция (7%), Хърватия и България (20%), Италия (22%), Испания (26%) и Франция (29%).

Във всички 28 държави членки над половината от отговорилите се чувстват граждани на ЕС. В целия ЕС това чувство се споделя от 73% (+ 2 процентни пункта от есента на 2018 г.), а на национално равнище резултатите варират от 93% в Люксембург, 88% в Германия, 87% в Испания до 57% в Гърция и Италия и 52% в България.

Голямото мнозинство от гражданите на ЕС подкрепят свободното движение на граждани, които могат да живеят, работят, учат и извършват стопанска дейност навсякъде в ЕС" (81%), а във всяка държава — членка на ЕС, над две трети от респондентите споделят това мнение — от Литва (94%) до Италия и Обединеното кралство (68%)

Имиграцията продължава да бъде основна грижа на равнище ЕС, посочвана от 34% от респондентите, въпреки значителното намаление (с 6 процентни пункта спрямо есента на 2018 г.). Изменението на климата, което заемаше пето място през есента на 2018 г., бележи силно увеличение и сега е вторият по важност проблем.

Конкретно за българите двата най-належащи въпроса са имиграцията и тероризмът; само 10% посочват като приоритет промените в климата.

Безработицата, която сега е на седма позиция на равнище ЕС (12%), остава основната грижа на национално равнище (21%), заедно с повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот и здравеопазването и социалната сигурност. За българите разходите за живот са първа грижа, следват ги здравеопазването и социалната система.

Въпросите на околната среда, климата и енергетиката следват много близо, след като отбелязаха силно увеличение. За пръв път от пролетта на 2014 г. насам имиграцията не е сред трите основни опасения на национално равнище, като тя се споменава от 17 % от респондентите.