"Медицинските пустини" на Франция

"Медицинските пустини" на Франция

"Медицинските пустини" на Франция
Associated Press
Едно на всеки три френски градчета се определя като "медицинска пустиня". В статия за изданието The Local Каролин Пиеро разказва какво означава това за хората, които живеят във френската провинция.
Медицинска пустиня – какво е това?
Медицинските пустини са географски зони, които изпитват остър недостиг на доставчици на здравни грижи и на общопрактикуващи лекари в сравнение с останалата част от страната. Проблемът засяга основно селските райони със застаряващо население – пенсионираните доктори трудно биват замествани, а младите обикновено искат да се установят в по-динамични зони от гледна точка на икономика и дейности.
Например в департамента Лот е Гарон в Югозападна Франция хората от селата като Сейнт-Обан, Вилереал или Кастионес близо до град Бержерак трудно намират лекари.
Макар общопрактикуващите да са сравнително достъпни, записването на час за посещение при специалист като зъболекар е трудно. Твърде малко и претрупани с работа, те обикновено проверяват обажданията и отказват да преглеждат нови пациенти.
Влошават ли се нещата?
Проучване показа през октомври, че една на всеки три френски общини се смята за медицинска пустиня – за десетилетие броят на общопрактикуващите лекари е намалял с 8% и тенденцията продължава всяка година. През 2015 г. 8.6% от френското население е живеело градове с недостиг на лекари.
Какво прави правителството?
Редица реформи целят да овладеят "опустяването". Премахване на ограничението за броя студенти по медицина в страната от тази учебна година е една от мерките, даващи надежда на местните власти в битката им за достъп до по-добри здравни грижи. От 1971 г. правилото ограничаваше броя студенти, което можеха да се приемат в медицинско учебно заведение, но сега този лимит ще бъде вдигнат.
Какви решения предлагат местните власти?
В Лот е Гарон избрани членове от 43 селища, обединени в Общност на градовете, събраха средства за създаване на нови здравни центрове.
Две от тези здравни заведения вече са построени в Монфланкан и Канкон. Още един нов център трябва да бъде изграден следващата година във Вилереал. В него ще има допълнителна стая за онлайн консултации, за да се улесни достъпа до специалисти.
Според кмета на Райе Еме Бертолом обаче краят на разпоредбите за броя студенти, макар да е стъпка в правилната посока, няма да доведе повече млади специалисти в селските райони. "Смятам, че решението, признавам, че е малко крайно, ще е да бъдат задължени да практикуват в селски район в продължение на три или четири години след дипломирането си, според същия принцип, по който учителите биват назначавани към приоритетна образователна област". Според него младите лекари няма да се установят в селски райони, защото имат предубеждения за това какво е да живееш на такова място.
Какво се случва с пациентите?
В неделя на пазара в малкия град Вилереал гъмжи от хора, които пият кафе на главния площад, а разговорите често се въртят около проблемите с намирането на медицински съвет, дори и в спешни ситуации.
Кристин, на 85 години, живее с продължаваща от дълго време болка, която й пречи да извършва дейности в ежедневието си, както е можела преди. "Болката се задълбочава всеки ден", казва тя. "Трябва да отида до болницата за изследване с рентген, но ми казаха, че следващата възможност е след три месеца".
За нея, както и за много други спешното отделение не е вариант. "По-скоро бих чакала, отколкото да отида до спешната служба в Бержерак", казва Жорж, на 76 години. По думите му работещите там преглеждат без особено внимание, а проследяването на пациентите почти липсва.
Кметът на Райе казва, че младите хора предпочитат да работят в болници и искат да имат гъвкаво работно време. "Затова градчетата се превръщат в медицински пустини".
Наскоро завършилите лекари действително обикновено избират да работят в клиники или болници, което им позволява да бъдат по-свободни, гарантира им фиксирана месечна заплата и най-вече определен брой работни часове. Един самонает лекар трябва да се справя сам с административната работа и почти никога не знае кога ще свърши работният му ден.
Дори и атрактивни стимули не постигат желания резултат. Паскал, жител на Вилереал, си спомня: "В Монбау кметството предлагаше и наистина хубава къща, и практика, без наем, но един практикуващ лекар отхвърлил офертата, защото нямало басейн в градината!"
Еме Бертолом иска правителството сериозно да се заеме с проблема. "Знам, че Франция има отлична здравна система, въпросът е, че не всеки гражданин може да се възползва от нея".