Докато голяма част от служителите на ЕС си почиваха по плажовете, избраната за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейният екип обмисляха как да разпределят постовете в бъдещата й администрация, която трябва да заработи на 1 ноември.

Сега обаче, след горещото лято, нажежено до червено от Брекзит, италианската криза и интригите кой ще ръководи Международния валутен фонд, дипломати и политици се връщат в Брюксел за началото на новия петгодишен политически цикъл с напълно обновено европейско ръководство.

В отиващата си комисия на Жан-Клод Юнкер дясната му ръка, бившият генералният секретар Мартин Зелмайер, разработи система, разпределяща различни портфолиа, от енергетика и климат до финанси и цифрова политика, сред петима зам.-председатели, които се предполагаше, че трябва да следят комисарите. Те обаче нямаха директен достъп до служителите на комисията, които работеха по основните аспекти на политиките. Вместо това трябваше да разчитат на малък кръг служители от генералния секретариат.

Идеята бе да се балансират правомощията между нови и стари държави членки, големи и малки страни и различни политически групи, но завърши с разочарование и властови сблъсъци. Причината бе, че зам.-председателите често бяха засенчвани от по-силните еврокомисари, които имаха пряк контрол върху политическите отдели.

Според сделката за висшите постове в ЕС, постигната през юли, холандецът социалист Франс Тимерманс и Маргрете Вестагер, еврокомисарят по конкуренцията от Дания, ще получат зам.-председателски позиции, ще имат повече влияние и ще отговарят за екипи на комисари, работещи по определени проекти.

Необходимостта да се преосмисли начинът на функциониране на комисията е резултат от политическите компромиси, които изстреляха Фон дер Лайен от поста германски министър на отбраната до председател на еврокомисията с изненадваща сделка, постигната в последната минута. Тимерманс и Вестагер също бяха кандидати за поста.

Високопоставен служител на ЕС нарече създалата се ситуация "триумвират на председатели", роден от политическата необходимост да се гарантира мнозинство за политически предложения. Засега не е ясно как Фон дер Лайен (от Европейската народна партия), Вестагер от либералите и социалистът Тимерманс ще споделят властта. "Не можете да имате трима председатели, но се нуждаете от странен любовен триъгълник", допълни той.

Според двама служители, цитирани от "Политико", Фон дер Лайен е предложила на Вера Йоурова от Чехия, досега еврокомисар по правосъдие, потребители и равенство между половете, пост, свързан с върховенството на закона и близки въпроси като дезинформацията и речта на омразата.

Предложението вероятно е част от опитите на Фон дер Лайен да се сближи със страните от Вишеградската четворка – Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Някои централноевропейски лидери обвиняват отиващата си комисия, че несправедливо се фокусира върху региона, що се отнася до проверки за върховенството на закона. Според източник Фон дер Лайен иска някой от бивша комунистическа страна от Централна и Източна Европа за тази позиция.

Новият пост вероятно ще включва следене на развитието и прилагането на новия механизъм за годишен преглед на върховенството на закона, който бъдещият председател на ЕК обеща да подкрепи, но който може да срещне съпротива от страна на Унгария. Тя заяви, че стои и зад предложението за обвързване на еврофинансирането с върховенството на закона.

За разлика от Съвета на ЕС и Европейския парламент, където членовете се избират пряко, еврокомисарите трябва да следват сложна процедура, за да встъпят в длъжност, отбелязва EUobserver.

Фон дер Лайен ще е първата жена, председател на еврокомисията. Тя трябва да заеме поста на 1 ноември 2019 г. за петгодишен мандат с екип от 26 комисари. Срокът за номинации за еврокомисари изтече на 26 август, като миналата седмица Италия последна предложи кандидат, а Великобритания заяви, че няма да има представител в ЕК заради Брекзит. Фон дер Лайен вече провежда неформални интервюта с кандидатите.

Миналата седмица обаче говорител на еврокомисията заяви, че "не всеки предложен или интервюиран кандидат ще бъде част от крайния екип, който избраната за председател ще представи в Европейския парламент".

Целта на Фон дер Лайен да има най-малко 13 жени комисари (включително и тя) стана възможна, след като Франция обяви за кандидат Силви Гулар, с което номинираните дами станаха 12.

След като и Италия обяви своя кандидат, крайният списък с комисари може да бъде представен в Съвета на ЕС в съгласие с Фон дер Лайен, която след това ще определи портфолио за всеки от тях.

Преди да встъпи в длъжност новата Европейска комисия, от 30 септември до 8 октомври Европейският парламент ще проведе публични изслушвания, за да оцени кандидатите. Всеки кандидат ще трябва да премине през тричасово изслушване пред комисията, отговаряща за определеното за него портфолио. При тази процедура може да се стигне до оттегляне на даден кандидат или промяна на портфолиото му.

След изслушванията отговорните комисии ще изпратят оценките си на председателя на европарламента Давид Сасоли.

Когато приключи процесът, целият "колеж" от 27 нови комисари, включително зам.-председателите и върховния представител за външната политика и сигурността, трябва да бъде одобрен от Европейския парламент по време на сесията му през октомври в Страсбург.

Ако европарламентът не одобри комисията, трябва да се направят промени, преди да се проведе повторно гласуване. Говорител на ЕС обаче отбеляза, че на практика парламентът не гласува за новата комисия, освен ако няма абсолютна сигурност за успех.

След като парламентът даде одобрението си, Европейският съвет официално ще назначи Европейската комисия с квалифицирано мнозинство – 72% от държавите членки, представляващи най-малко 65% от населението на ЕС.

Обикновено месец по-късно всички членове на еврокомисията трябва да положат клетва в Съда на ЕС в Люксембург, обещавайки да спазват договорите на ЕС.

Влиятелният институт "Жак Делор" представи серия от политически инструкции, които биха могли да насочват Фон дер Лайен в решенията й, пише "Файненшъл таймс".

В тази област Фон дер Лайен обеща много (например въглероден неутралитет на ЕС до 2050 г.) на фона на натиск от страна на евродепутати да постигне резултати. Един от най-сложните въпроси ще е как да се разработи справедлив икономически преход към по-зелен свят. Европейски служители вече обмислят схеми за компенсация, които да гарантират, че най-бедните в обществото няма да са най-губещите от зелените инициативи. Институтът "Жак Делор" препоръчва новата комисия да използва по-добре парите за регионална помощ.

Никол Кьониг от "Жак Делор" смята, че новата комисия ще попадне в капана на външнополитически парадокс – очакванията Европа да действа като глобален играч, съперничещ с Русия, Китай и САЩ, се засилват, но същото важи и за "вътрешните и международните пречки" пред тази цел.

Един от начините да се преодолеят вътрешните битки за Русия, Украйна, Иран или САЩ е да се трансформира една от редовните срещи на лидерите на ЕС в Европейски съвет по сигурността, фокусиран единствено върху въпроси на външната политика и политиката за сигурност.

Разделенията около икономическото управление и фискалната политика се задълбочиха през последните години, а комисията на Юнкер се оказа неспособна да постигне консенсус и мотивите й бяха поставени под въпрос от всички страни.

Препоръката на Лукас Гутенберг е, преди да се заеме с реформи, бъдещият председател да възстанови доверието между северните и южните държави членки. Комисията трябва да развие своя собствена ясна и последователна позиция за реформа в еврозоната. Това няма да е лесна задача.

В сърцето на проблема са сложните правила на еврозоната за националните бюджети – пакта за стабилност и растеж. Те бяха втвърдени по време на финансовата криза, но тяхната сложност и политическата гъвкавост, използвана от комисията при прилагането им, оставиха всички недоволни. Дипломати признават, че пактът се нуждае от промяна, но това е чувствително упражнение, което може да отвори нови рани заради огромния италиански дълг.

Най-трудните преговори на ЕС обикновено са за пари, а часовникът за договарянето на следващия седемгодишен бюдждет на блока тиктака. В тази битка обаче Фон дер Лайен може да бъде само малко повече от наблюдател. Досегашната комисия вече направи предложение, а правителствени служители проведоха стотици часове разговори от май 2018 г. Преговорите изправят интересите на тези, които получават повечето пари от ЕС (под формата на земеделски субсидии и регионална помощ), срещу тези, които "плащат сметката".

Според института Фон дер Лайен трябва да играе ролята на "честен посредник" в разговорите, придържайки се към някои ключови принципи. Основен сред тях е например да се гарантира, че размерът не пада под 1.11% от брутния национален доход на ЕС.

Според Еулалия Рубио, научен сътрудник в института, бюджетът ще бъде лакмус за начина, по който бъдещият председател се справя с отношенията между Европейския парламент и държавите членки. Настояване за голям амбициозен бюджет ще демонстрира на нейните критици, че тя не е "марионетка" на Европейския съвет и че има пълната легитимност да води комисията въпреки оспорвания процес по номинацията й.

Европейска народна партия (9) - Австрия, България, Кипър, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Хърватия

Социалисти и демократи (10) - Финландия, Люксембург, Малта, Португалия, Холандия, Румъния, Словакия, Испания, Швеция, Италия

Зелени (1) - Литва

Европейски консерватори и реформисти (1) - Полша

Независими (1) - Словения