Европейската комисия, оглавявана от Жак Сантер, бивш премиер на Люксембург, е пример за най-известния случай на корупция в ЕС и за упражняване правото на контрол на ЕП над състава на Еврокомисията.

Случаят с комисията "Сантер" бе припомнен по време на пресконференция на бъдещия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на 10 септември. Тогава репортер заяви: "Във вашия екип има някои комисари, които са съмнителни, някои от тях са обект на проверка на ОЛАФ или на разследване. Защо просто не се отказахте от тях? Защото в противен случай вашата Комисия може вече да е с опетнен имидж, включвайки хора, които са подозирани в измама, дори и да бъдат приети за невинни".

Това определено не беше сравнението, което Фон дер Лайен искаше да чуе, докато обявяваше екипа си. В началото на октомври на кандидатите за еврокомисари им предстоят изслушвания в ресорните комисии в Европарламента. Без одобрението на евродепутатите те не могат да започнат работа. А притеснения не липсват.

Януш Войчеховски, полският кандидат за ресор селско стопанство, член на Европейската сметна палата, бивш председател на сметната палата на страната си и бивш евродепутат, се разследва от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) заради "предполагаеми нарушения, свързани с възстановяване на пътни разходи". Той се оправда с "административна грешка" и призна, че е възстановил на Европейския парламент 11 250 евро, щом разбрал, че "не достигат документи", оправдаващи пътните му разходи.

Силви Гулар от Франция, номинирана за комисар по вътрешен пазар, е обект на съдебно разследване по случай с фиктивни назначения за сътрудници на евродепутати от партията Демократично движение (Модем), което я принуди да подаде оставка от френското правителство, 54-годишната французойка бе разпитана от полицията същия ден, в който беше представена новата комисия.

Срещу белгийския вицепремиер Дидие Рейндерс, предложен за еврокомисар по правосъдието, започна предварително разследване по повод обвинения в корупция, отправени срещу него от бивш агент на белгийските разузнавателни служби. Това предварително разследване цели да установи дали са събрани достатъчно материали, за да бъдат предадени на федералната прокуратура. Стожер на белгийската политическа сцена, 61-годишният Дидие Рейндерс отхвърля "твърденията", че е извършил нещо нередно.

А Рована Плумб, предложена за комисар по транспорта, е ветеран в румънското правителство (бивш министър на околната среда, след това министър за европейските фондове), замесена в корупционен случай през 2017 г. 59-годишната румънка бе обвинена, че е разработила правителствено решение в полза на компания, близка до бившия силен човек на левицата в страната й - Ливиу Драгня, който е в затвора от май. Румънският парламент обаче отказа през 2017 г. да й отнеме имунитета, с което принуди антикорупционната прокуратура да закрие делото.

Ласло Трочани, унгарския кандидат, на когото бе даден ресорът политика на съседство и разширяване, не е член на управляващата партия "Фидес", но се смята за лоялен на премиера Виктор Орбан и бе правосъден министър, когато критици твърдяха, че правителството опитва да подкопае разделението на властите.

Самата Фон дер Лайен ще бъде разпитана в германския парламент през декември в рамките на проверка как апетитни поръчки на министерството на отбраната (което доскоро оглавяваше) са били раздавани на скъпоплатени външни консултанти без необходимия надзор.

EurActiv отбелязва, че според слухове в Страсбург лидерите на Европейската народна партия и на социалистите са сключили сделка да не атакуват взаимно комисарите си, нещо, което близката до Еманюел Макрон либерално-центристка група "Обнови Европа" няма да хареса.

През 1998 г. Европейската сметна палата отказа да подпише евробюджета за следващата година. Според одиторите имало прекалено много неясноти в разходите за изминалата година. Холандецът Пол ван Буитенен, един от служителите на Сметната палата, изпрати на евродепутатите доклад за финансови злоупотреби в Еврокомисията в огромни размери.

През януари 1999 г. ЕК успя да оцелее след гласуване на вот на недоверие в ЕП. Тогава председателят на ЕК Жак Сантер обеща, че всички сигнали за конфликт на интереси ще бъдат разследвани. Два месеца по-късно обаче евродепутатите решиха да сформират независима комисия, която да направи проучване.

Независимите експерти разкриха "мошеничество, фаворизиране и корупция". Не бяха открити доказателства за лично облагодетелстване на отделни комисари. Според членовете на комисията обаче ЕК е виновна за всички случаи на финансови нередности, нарушения на закона и неправилно управление.

Насред обвиненията за корупция, конфликт на интереси и безпрецедентни измами, Комисията Сантер подаде колективно оставка. В противен случай тя рискуваше да остане в историята като първата Еврокомисия, на която евродепутатите са гласували вот на недоверие.

Друг пример за контрола, който ЕП би могъл да упражни, са изслушванията на Комисията, оглавявана от Жозе Мануел Барозу. През 2004 г. той замалко да стане първият председател на отхвърлен екип въпреки подкрепата на десните и част от либералите. Причината бяха изказвания на предложения за еврокомисар по правосъдието Роко Бутильоне.

Италианецът си навлече гнева на депутатите, след като обяви пред тях, че според него хомосексуалната ориентация е грях. Схващанията на Бутильоне гласяха още, че семейството съществува, за да могат жените да имат деца, както и да бъдат защитавани от съпруга си. Бутильоне заяви пред Европарламента също, че ще се противопостави на приемането разпоредби, които противоречат на моралните му принципи.

Поведението му дотолкова разгневи членовете на Европейския парламент, че той бе обявен за персона нон грата в състава на новата Комисия.

ЕП няма правото да отхвърля предложените еврокомисари поотделно, но с отрицателния си вот блокира одобрението на цялата Комисия. В крайна сметка Роко Бутильоне беше принуден да се оттегли от бъдещата Европейска комисия.

През 2010 г. българският кандидат Румяна Желева се провали на изслушването си, защото не отговори достатъчно изчерпателно или задоволително и не даде убедителни доказателства за декларациите си за интереси.

Коментарите на евродепутатите, изслушали Румяна Желева, бяха, че представянето й е било крайно незадоволително. След него председателят на изслушването Ева Жоли заяви: "Трябва да чуем отговорите на много въпроси." Румяна Желева пък обвини Жоли, че е била пристрастна при воденето на изслушването. След неуспешното представяне на Румяна Желева България предложи за еврокомисар Кристалина Георгиева.

През октомври 2014 г. бившият министър-председател на Словения Аленка Братушек беше отхвърлена с голямо мнозинство от Европейския парламент като член на бъдещата тогава Европейска комисия на Жан-Клод Юнкер.

Братушек беше предложена за заместник-председател на ЕК и комисар за енергетиката, но бе отхвърлена заради неубедително представяне на препитването и политически пазарлъци между десницата и европейските социалисти.

Изслушванията на сегашните кандидати за еврокомисари ще се проведат от 30 септември до 8 октомври. Преди това Европарламентът трябва да получи от номинираните декларации за техните финансови интереси. След това Комисията по правни въпроси в ЕП ще ги прегледа. Тя може да поиска повече информация и да покани кандидата на дискусия и/или да направи препоръки за решаването на конфликт на интереси. Комисията трябва да потвърди липсата на конфликт на интереси преди да се пристъпи към изслушване на всеки кандидат за еврокомисар.

Пред съответните отговорни парламентарни комисии номинираните трябва да отговорят на писмени въпроси за своята обща компетентност, европейски си ангажимент, личната си независимост, сътрудничеството с Европейския парламент и управлението на ресора.

Самите изслушвания продължават около три часа и се предават онлайн. Всеки кандидат прави кратко изложение в началото (с продължение 15 минути), а след това се поканва да отговори на до 25 въпроса. Накрая кандидатът може да направи кратко заключително изявление.

Веднага след изслушването се провежда заседание за оценяване на кандидата. Парламентарната комисия може да поиска допълнителна информация или дори още едно по-кратко изслушване.

За всеки кандидат се изготвя отделна оценка, която се изпраща на конференцията на председателите на парламентарни комисии. След като ги прегледа, тя ги изпраща на председателския съвет на ЕП, включващ председателя на институцията и водачите на политическите групи. Той решава дали да сложи край на изслушванията.

За одобрението на кандидатите е необходимо мнозинство от най-малко две трети сред най-влиятелните евродепутати – т.нар. координатори на политическите групи във всяка комисия. Това значи, че номинираните ще се нуждаят от подкрепата на повече политически групи, отколкото самата Фон дер Лайен успя да си осигури при избирането й през юли.

Ако координаторите не успеят да постигнат мнозинство от най-малко две трети от членовете на комисията, за да бъде одобрен кандидатът, се казва в правилата, той ще трябва да отговори на допълнителни въпроси в писмена форма или може отново да се яви пред комисията. Ако дори и тогава няма мнозинство от две трети, технически ще е достатъчно обикновено мнозинство при гласуване в пълен състав на комисията, за да бъде одобрен кандидатът.

Избраният председател на Комисията представя състава й и програмата за дейността на пленарно заседание на Европейския парламент, който след дебат взима решение с мнозинство от подадените гласове дали да подкрепи новия състав на ЕК като цяло.