Попитани коя е основната причина, поради която смятат, че страната им се е облагодетелствала от еврочленството, най-много българи (53%) дават отговора "ЕС носи нови възможности за работа", показа проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент през юни.

Общо 36% дават като отговор "Членството в ЕС подобри сътрудничеството между нашата страна и другите държави членки", 22% – "ЕС допринася за поддържането на мира и подсилването на сигурността", само 4% (последни в ЕС) - "ЕС помага за справяне с климатичните промени".

България е предпоследна в ЕС по процент на хората, според които страната им е спечелила от еврочленството – 57 на сто. Само в Италия има по-малко хора, споделящи това мнение – 42 на сто. В България 21% казват, че държавата не се е облагодетелствала от членството си в блока, а 19 на сто дават отговор "Не знам" - най-високият процент в ЕС.

Членството на България в ЕС оценяват като нещо добро 54% от хората в страната, като лошо – 8%, като нито добро, нито лошо – 33%. Че не знаят дали е добро или лошо казват 4 на сто - най-високият процент в ЕС, дали този отговор. Че гласът им се зачита в ЕС казват 45% от българите.

На въпроса "Колко доволни или не сте от следните аспекти на демокрацията в ЕС" най-малко българи в ЕС (46%) казват, че са напълно доволни от свободните и честни избори. Отново на последно място - 60% от българите казват, че са напълно доволни от свободата на словото. На предпоследно място – 57% са напълно доволни от зачитането на основните права. Последна, след България по този отговор, е единствено Словакия – 56%.

Попитани кога са решили да гласуват на скорошните избори за Европейски парламент, 69% от българите казват, че винаги гласуват, 14% отговарят "преди няколко месеца", 6% - "преди няколко седмици", 7% - "няколко дена преди изборите", 2% - "в деня на изборите", 2% - "не знам" (най-високият процент дали този отговор; само в Люксембург и Полша този отговор дават 1% от запитаните, в останалите никой не го посочва).

Запитани дали преди евроизборите са били сигурни за коя партия да гласуват, или са се колебаели между различни партии, 82% от българите казват, че са били сигурни (четвърти в ЕС по този отговор), 16% са се колебаели, 2% казват "Не знам". На въпроса защо са гласували за дадена партия на евроизборите най-много българи (53%) казват, че обикновено гласуват за нея. Само в три страни има повече хора, дали този отговор – Португалия (65%), Малта (61%) и Кипър (57%).

Че са харесали предложенията на даден кандидат по най-важния за тях въпрос на тези избори, са казали само 24% от българите. Единствено в Латвия има по-нисък процент хора, посочили това като причина – 19%. В Естония са 25%.

Вторият най-популярен отговор на българите е, че не са харесали никоя от останалите партии (37%). Следват отговорите "Предложенията им по национални въпроси бяха най-близки до вашите идеи и ценности" (36%), "Предложенията им по европейски въпроси бяха най-близки до вашите идеи и ценности" (29%), "Харесахте един или повече от кандидатите в тази партийна листа" (26%), "Харесахте предложенията им по най-важния за вас въпрос на тези избори" (24%), "Бяхте убедени по време на предизборната кампания (от дебат, интервю) – 12%.

На въпроса кога са решили да гласуват за политическата партия или кандидата, който са подкрепили на евроизборите, 59% от българите казват, че винаги гласуват така, 19% са решили преди няколко месеца, 10% - преди няколко седмици, 7% - няколко дена преди изборите, 3% - в деня на изборите, 2% казват "Не знам".

Като основна причина да гласуват на евроизборите 50% от българите посочват, че това е техен дълг като граждани (+14%), 21% - че подкрепят ЕС (+9%), 4% - за да изразят своето несъгласие (-1%), 4% - за да повлияят на избора на нов председател на еврокомисията (+2%).

Попитани за въпроса, който ги е накарал да гласуват, най-много българи (44%) казват "Икономика и растеж". Отговорът "Борба с климатичните промени и защита на околната среда" дават само 16% от българите (на последно място в ЕС). Заради имиграцията са гласували 24%. Заради социалната защита на европейските граждани – 43%, 39% заради начина, по който ЕС трябва да работи в бъдеще.

Попитани кога са решили да не гласуват на евроизборите, 21% от българите казват, че никога не гласуват, 33% - преди няколко месеца, 14% - преди няколко седмици, 12% - няколко дена преди изборите, 9% - в деня на изборите, 11% не знаят.

Като основна причина да не гласуват най-много българи (38%) посочват липса на доверие или разочарование от политиката като цяло (на второ място в ЕС заедно с Португалия и след Кипър, където този отговор дават 39 на сто от хората).

Най-малко българи в ЕС (24%) казват, че си спомнят да са виждали по телевизията, в интернет или на плакати, че са чели във вестници или чули по радиото послания от Европейския парламент, окуражаващи хората да гласуват на евроизборите.

Високото участие на европейските изборите през 2019 г. се дължи на нарастване на участието на младите хора. Резултатите от проучването след изборите, което е едно от най-пълните публично достъпни количествени анализи след последните европейски избори, показва, че нарасналото участие в изборите се дължи най-вече на младото поколение в ЕС. По-конкретно, все повече млади граждани под 25 г. (+14 процентни пункта), както и групата от 25 до 39 г. (12 пр. п.) гласуват в сравнение с предишните избори.

Брекзит също изигра роля, като 22% от респондентите в ЕС споменават, че е имал влияние върху решението им да гласуват, поне "до някаква степен".

Повече от две трети от респондентите (68%) в ЕС28 смятат, че тяхната страна е извлякла полза от членството си в ЕС, което е най-високото общо ниво отчетено от 1983 г. насам.

Повече от половината европейци (56%) са също съгласни, че гласът им се зачита в ЕС, което отговаря на увеличение със 7 процентни пункта от февруари-март 2019 г. насам, и е най-позитивният резултат за този индикатор от 2002 г.

По отношение на осведомеността в тазгодишните избори 44% от респондентите имат спомен да са виждали или чували съобщение от Европейския парламент, което насърчава гражданите да гласуват. Процентът е най-висок сред респондентите, които всъщност са гласували на изборите (50%), но и 39% сред хората, които не са гласували, имат спомен да са виждали или чували елементи от кампанията на парламента. Важно откритие от общественото допитване е, че засилването на избирателната активност се дължи все повече на граждани, които не винаги или традиционно не гласуват, като относителният дял на респондентите, които отбелязват, че "винаги гласуват", се е понижил с 6 процентни пункта спрямо 2014 г.