Източногерманците се чувстват граждани "втора класа" 30 г. след падането на стената
Мнозинството германци в бившия комунистически изток се чувстват граждани "втора класа" почти три десетилетия след падането на Берлинската стена, въпреки че настигат икономически западните региони, стана известно от правителствен доклад, цитиран от "Ройтерс". Агенцията коментира, че изводите в доклада помагат да се обясни възходът в подкрепата за крайнодесните сред източните гласоподаватели.
"Много индикатори показват, че сме постигнали голям напредък в сближаването на условията за живот между изтока и запада от 1990 г.", коментира представителят на германското правителство за бившите източногермански провинции Кристиан Хирте.
Към 2018 г. икономическата сила на Източна Германия е нараснала до 75% от западногерманската спрямо 43% през 1990 г. Заетостта на изток е висока, като заплатите се равняват на 84% от западните.
Нагласите на хората обаче създават една различна картина. В годишния доклад за "състоянието на германското единство" се цитира скорошно проучване, направено за правителството, според което 57% от източногерманците се чувстват граждани "втора класа". Само 38% от интервюираните на изток оценяват обединението като успех, включително едва 20% от хората под 40 години.
"Това недоволство се изразява в изборните резултати на изток и запад през последните години, които показват значителни разлики", се отбелязва в доклада. Избирателите на изток бягат от традиционните партии – консерваторите на канцлера Ангела Меркел и нейните коалиционни партньори социалдемократите – и се насочват към крайнодясната "Алтернатива за Германия" и крайнолявата "Левица".
Хирте, признавайки, че процесът на сближаване все още не е завършен, посочва, че 2 милиона души, особено млади хора и жени, са напуснали региона през поседните три десетилетия. Той все пак подчертава, че "положението на изток е много по-добро, отколкото всички си мислим".
По думите му въпреки запазващите се структурни слабости "след обединението има изключително положително развитие". Икономическите и социалните условия в изтока са много по-добри, отколкото можехме да очакваме и прогнозираме преди 30 години, допълва Хирте, цитиран от ДПА и БТА.
От обединението на страната заплатите и пенсиите са нараснали по-бързо, отколкото в западните провинции, като сега разполагаемият доход е съпоставим, тъй като разходите за живот в източните провинции са по-ниски, уточнява Хирте. Като цяло (изтокът - бел. ред.) е изключително привлекателен не само за основаване на бизнес, но и за хората. От 2017 г. повече хора се местят от запад на изток, отколкото от изток на запад, посочва още той.