Полша се плъзга към "демократично легитимна полуавторитарна държава"
Управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (PiS) спечели на неделните избори 235 депутати - мнозинство от едва петима в 460-местния Сейм - долната камара на парламента, съобщи окончателните резултати късно в понеделник Централната избирателна комисия.
Малко по-рано един от лидерите на опозицията заяви, че в резултат на предизборни споразумения противниците на правителството ще имат мнозинство от 100 сенатори в горната камара. След това лидерът на PiS
Ярослав Качински потвърди, че партията му очаква прокарването на законодателната ѝ програма да се забави заради съпротива и вето в Сената. По закон те могат да бъдат преодолявани с обикновено мнозинство в Сейма.
Какво по-точно се случи в неделя в най-голямата икономика и най-многолюдната държава на Централна Европа?
Ето първите реакции на Пьотр Бураш, ръководител на варшавския офис на Европейския съвет за външна политика, и Павел Зерка, политически анализатор и старши координатор в ЕСВП.
"Европа не може да попречи на Полша или на която и да е от останалите страни членки да се върнат назад към полуавторитарен режим, нито може да пренебрегва катастрофалните последици от подобен сценарий", казва Бураш.
"Но ако Брюксел и други демократични столици искат да избегнат заразяването на цялата система на ЕС, те ще трябва да приложат пълния инструментариум, за да попречат на това. Това включва наказателни процедури срещу Полша пред Съда на ЕС, използване на член 7 от Закона за ЕС, обвързване на достъпа до евросредства с върховенство на закона и подкрепа за гражданското общество", допълва той.
"Политическите аргументи са не по-малко важни. Както и в отношенията с други външни недемократични сили, с тях трябва ясно да се казва, че "полуавторитаризмът" е очевидно нарушение на това, на което държи Европа, независимо че е получил нов демократичен мандат."
Павел Зерка смята, че "високите нива на подкрепа за PiS не бива да се интерпретират като знак, че поляците са станали повече националисти или ксенофоби. Това по-скоро демонстрира ефективността на партийната машина и способността на PiS да мобилизира избиратели с политики, основани на преки социални трансфери".
"Опозицията опита да постави изборите в контекста на демокрацията, върховенството на закона и ценностите за отвореност и толерантност. Но разрезът на ситуацията показва, че, изглежда, за поляците по-важни се оказаха националният икономически растеж, социалните плащания и в крайна сметка това, че се чувстват добре във всекидневието си. Опозицията плати и цената на раздробяването си на твърде много блокове, което от своя страна означава, че макар общо да спечели повече гласове от PiS, ще има по-малко места в Сейма."
Бураш и Зерка обръщат внимание на няколко ключови момента след вота:
- управляващата партия спечели 43.6% от гласовете според екзитпол данни (бел.ред. - това е и окончателният резултат според ЦИК) в избори, определяни като "най-важните от 1989 г. насам"; това е голям успех и предоставя възможност да продължи еднопартийното управление на PiS, започнало през 2015 г., но е далеч от тотална победа
- как се случи това - успехът на PiS произтича от държавната политика на щедри социални плащания, изпълняване на обещанията, дадени през 2015 г., силна национална икономика и злоупотреба с държавни структури (като обществената телевизия) за предизборни цели; PiS успя да мобилизира потенциала на избирателите си и извлече полза от избирателния закон с неговия метод на Д'Онт, даващ на най-добре представилата се партия бонус от депутатски места
- PiS потвърди доминиращото си положение, но все още е изправена пред значителна опозиция; 3 демократични опозиционни партии събраха почти 50% от гласовете; управляващите имат вече и конкуренция отдясно - крайнодясна партия получи над 6% от гласовете и успя да попадне в парламента
- въпреки популярната си политика PiS не успя да събере толкова симпатизанти, колкото очакваше; докато 5.7 млн. поляци гласуваха за нея през 2015 г., сега партията се затрудни с привличането на нови избиратели независимо от новите предложения в социалната политика и постиженията, отчетени в партийната предизборна програма
- избирателите на PiS са в противоречие с мнозинството поляци по редица въпроси; ново проучване на ЕСВП показа, че възгледите на мнозина от симпатизантите на партията за Европа, САЩ, религията и управлението на обществените финанси не са масово споделяни в полското общество; докато PiS доминира политическата сцена, страната остава дълбоко разделена
- полската политическа система бе заложена в тези избори; в първите години от управлението си PiS овладя обществените медии, Конституционния съд и правораздаването в нарушение на Конституцията и международните норми
- в новия мандат се очаква партията да затегне хватката си над държавата, като отслаби системата за контрол и балансиране на властта; това ще става чрез тотална ревизия на правосъдната структура, продължаваща политика на централизиране, отслабване правата на гражданското общество и неправителствените организации и увеличаване на контрола над медиите
- Полша се отдалечава от демокрацията; лидерът на PiS Ярослав Качински няколко пъти е посочвал Турция и Унгария като модели за следване и под неговото влияние Полша вероятно ще се движи към превръщане в "демократично легитимна полуавторитарна държава", в която демократичната смяна на правителството ще става все по-малко вероятна
- с подновен мандат PiS ще бъде по-силен играч на нивото на ЕС; партията опитва да се представя като част от проевропейските среди след провала на евроскептичните партии на евроизборите през май; този нов тон на PiS има за цел да засили позицията ѝ в заключителния етап от преговорите за бюджета на ЕС и най-вече да попречи на институциите на ЕС и на страни членки да предприемат действия в отговор на евентуални нарушения на върховенството на закона.