Преди 30 години вълна от оптимизъм заля Европа след падането на режими и стени, а дълго потисканите общества прегърнаха отворените пазари и по-обединената Европа. Но има и доста разочаровани и българите се открояват сред страните от ЕС с това, че три четвърти не вярват страната им да се управлява така, че всички да живеят по-добре, а осем от всеки десет твърдят, че политиците и лидерите в България изобщо не се интересуват какво мислят за тях избирателите.

Попитани за прехода към многопартийна демокрация и пазарна икономка след падането на комунизма, хората от бившия комунистически изток като цяло одобряват тези промени. Например 85% от поляците подкрепят прехода към демокрация и капитализъм. Тази подкрепа обаче не е еднаква – над една трета от българите и украинците не го одобряват, същото важи и за приблизително половината руснаци. В България 54% одобряват преминаването към многопартийна система, а 55% - към пазарна икономика.

Повечето поляци, чехи и литовци и над четирима на всеки десет унгарци и словаци смятат, че икономическата ситуация за мнозинството хора в техните страни днес е по-добра, отколкото през комунизма. В Русия, Украйна и България обаче над половината казват, че нещата сега са по-зле за повечето хора, отколкото по време на комунизма.

Попитани дали държавите им са постигнали напредък през последните 30 години по редица въпроси, хората в Централна и Източна Европа се изказват положително по теми като образование и стандарт на живот. Но мненията са разделени за напредъка в законността и семейните ценности, като според повечето промените са оказали негативно влияние върху здравните грижи. Големи мнозинства във всички централно- и източноевропейски страни мислят, че политиците и бизнес лидерите са се облагодетелствали от големите промени през изминалите 30 години, но малцина казват това за обикновените хора.

Различни са и мненията за бъдещето. Във включените в проучването бивши комунистически страни хората са относително оптимистично настроени за бъдещето на отношенията на страната си с останалите европейски държави, но са предимно песимисти за функционирането на политическата система и специфични икономически въпроси като работни места и неравенство.

За икономическите перспективи за следващото поколение надеждата е по-често срещана в бившия източен блок. 40% от българите казват, че днешните деца ще са в по-добро финансово положение, отколкото са били родителите им. Най-малко това мнение споделят във Франция (16%), следвана от Великобритания (22%) и Италия (23%). Най-много - в Украйна (61%), Литва (60%) и Полша (57%).

При възгледите за състоянието на икономиката в момента основното разделение е между относително доволната Северна Европа и предимно недоволния Юг, където много хора още не са се възстановили от икономическата криза отпреди 10 години.

В България 34% от хората казват, че икономическата ситуация в страната им е добра. Най-нисък е процентът на далите този отговор в Украйна (14 на сто), Гърция (15 на сто), Италия (23 на сто). Най-висок е в Германия (79%), Швеция (78%) и Полша (74%).

Позициите по определени теми обаче отразяват силно разделение между Изтока и Запада. По социални теми като хомосексуалността и ролята на жените в обществото мненията се различават остро, като западноевропейците изразяват по-положителни нагласи. В България 32% от анкетираните казват, че хомосексуалността трябва да се приема от обществото. По-нисък е процентът единствено в Русия и Украйна – и двете по 14 на сто. Най-висок е в Швеция (94%), Испания (89%), Франция, Германия и Великобритания (и трите по 86%).

Държавите - членки на ЕС, са предимно единни в подкрепата си за широкия европейски проект, повечето казват, че еврочленството е било добро за страните им и вярват, че те са се облагодетелствали икономически от него. Най-положително е отношението към ЕС в Полша и Литва, бивши комунистически държави, станали членки на ЕС през 2004 г.

Хората в двете бивши комунистически страни в проучването, които не са членки на ЕС – Русия и Украйна – изглеждат много различно от анкетираните държави членки по някои теми. Те одобряват в по-малка степен прехода към демокрация и капитализъм, подкрепят по-слабо специфични демократични принципи и са по-малко удовлетворени от живота си.

Сред включените в проучването 14 страни от ЕС, както и в Русия, Украйна и САЩ, има широка подкрепа за специфични демократични права и институции. На анкетираните са били представени девет различни елемента на либералната демокрация и след това те са били питани колко важно е да има всеки един от тях в държавата им. Във всяка страна мнозинството анкетирани казват, че всички девет фактора са поне "до известна степен" важни и в повечето държави големи мнозинства изразяват това мнение.

Западноевропейците като цяло е по-вероятно от хората в Централна и Източна Европа да определят тези права и институции като много важни. Руснаците трайно изразяват най-ниските нива на подкрепа. Американците често са склонни да смятат тези принципи за много важни.

За 86% от българите честното правосъдие е много важно. Равенството между половете е много важно за 73%, свободата на словото – за 74%, безплатният интернет – за 61%, свободните медии – за 67%, свободните опозиционни партии – за 58%, свободното гражданско общество – за 57%, свободната религия – за 58%.

Има и големи различия в начина, по който хората оценяват състоянието на демокрацията в страните си. В Швеция, Холандия, Полша и Германия 65% и повече са доволни от начина, по който работи тя, докато в Гърция (74%), България (71%), Великобритания (69%), Италия (68%) и Испания (68%) две трети или повече не са доволни.

В България 78% от анкетираните не са съгласни с твърдението, че повечето избрани длъжностни лица ги е грижа какво мислят хората като тях. По-висок процент дали този отговор има единствено в Гърция (84 на сто) и в Украйна (80 на сто). Близо до България са Испания и Франция (и двете по 76 на сто). Средно в страните от ЕС 69% не са съгласни с това твърдение. В страните от бившия източен блок има широко разпространено усещане, че политиците и в малко по-ниска степен бизнесмените са се облагодетелствали значително от промените след края на комунизма. Мнението, че обикновените хора са се облагодетелствали, е по-рядко срещано, макар че делът на хората, изразяващи този възглед, се е увеличил в много държави спрямо 2009 г.

В България 74% от хората не са съгласни с мнението, че като цяло държавата се управлява в полза на всички хора. Сред страните - членки на ЕС, в изследването по-голям процент несъгласни има само в Гърция (81%).

Като цяло нагласите към ЕС са положителни. Приблизително половината или повече анкетирани във всяка държава членка, включена в проучването, изразяват благоприятно мнение за съюза.

Най-добри оценки получава той в Полша (84%) и Литва (83%), следва България (77%). На противоположния полюс са Франция (51%), Чехия (52%), Гърция (53%) и Великобритания (54%).

Анкетираните в голяма степен казват, че еврочленството на страната им е нещо добро, особено в Германия (74%), Полша и Испания (и двете по 67%). Едва половината или по-малко смятат, че еврочленството е нещо добро в Италия (50%), Великобритания (48%) и Чехия (40%). В България това мнение споделят 54% от анкетираните.

Попитани дали икономическата интеграция на Европа е подсилила или отслабила икономиките на страните им, 56% от анализираните 14 държави членки дават първия отговор. Само 42% във Франция, 35% в Гърция, 25% в България и 22% в Италия обаче са на това мнение. В най-голяма степен го споделят поляците (71%), германците (69%) и унгарците (65%).

Хората в бившите комунистически държави, както и в Западна Европа и САЩ, се чувстват по-добре, отколкото през 1991 г., когато е било проведено такова проучване. Подобрението е значително в няколко страни от Централна и Източна Европа. През 1991 г. в Полша едва 12% от хората са дали оценка на живота си 7, 8, 9 или 10 по скала от 0 до 10, където 10 е най-добрият възможен живот, а 0 – най-лошият. Днес този дял е скочил на 56 на сто.

Подобрението не е ограничено само до източния блок. Въпреки икономическите предизвикателства през последните години, хората във Франция и Испания са много по-позитивни за живота си, отколкото преди почти 30 години.

Като цяло удовлетворението от живота е по-високо в по-богатите държави. Четирите страни с най-високи доходи на глава от населението – САЩ, Холандия, Германия и Швеция – имат и най-високите нива на удовлетвореност от живота, докато страната с най-ниски доходи на глава от населението – Украйна – е на противоположния край. Преди Украйна (8% през 1991 г. и 25% през 2019 г.) са Русия (7% през 1991 г. и 28% през 2019 г.) и България (4% през 1991 г. и 29% през 2019 г. - най-ниският процент в изследваните в ЕС държави). 51% от българите дават средна оценка (4-6), ниска (0-3) дават 20% от българите (най-много сред анкетираните държави - членки на ЕС).

Според 58% от българите успехът в живота се определя от сили извън контрола им. С това мнение не са съгласни 37% от хората в България.

Попитани за бъдещето на страните си, европейците изразяват смесица от оптимизъм и песимизъм.

За икономическите перспективи за следващото поколение, надеждата е по-често срещана в Централна и Източна Европа. Около шестима на всеки 10 украинци, поляци и словаци смятат, че когато децата в страните им пораснат, ще бъдат в по-добро финансово положение от родителите си. На противоположния полюс приблизително едва четвърт или по-малко споделят този възглед в Гърция, Испания, Италия, Великобритания и Франция.

В България 77% от анкетираните не са доволни от начина, по който нещата вървят в страната им, доволни са 22%. Повече недоволни сред изследваните държави от ЕС има само в Гърция (82%) и Великобритания (76%). Като лоша оценяват икономическата ситуация на страната си 65% от българите, а като добра - 34%. Отново по-висок процент недоволни сред изследваните държави от ЕС има само в две - Гърция (85%) и Италия (76%). В България спрямо 2009 г. има повишение от 20% на доволните от икономиката. 40% от българите казват, че днешните деца ще са в по-добро финансово състояние от родителите си.

По серия от въпроси младите хора имат относително по-позитивни възгледи за миналото, настоящето и бъдещето в техните държави. В бившите комунистически страни хората между 18 и 34 години е като цяло по-вероятно от по-възрастните им сънародници да вярват, че промяната към пазарна икономика е била добра за съответната държава и че промените през изминалите 30 години са били от полза за обикновените хора.

В много европейски страни хората под 35 години са по-доволни от сегашната посока на държавите си. Те освен това изразяват по-добри мнения за ЕС, по-положителни нагласи към мюсюлманите и са по-склонни да приемат хомосексуалността. Има и по-силен оптимизъм за дългосрочното икономическо бъдеще сред младите.

В България 30% от хората над 60 години смятат, че днешните деца ще бъдат в по-добро финансово положение от родителите си. На това мнение са 43% от българите между 35 и 59 години и 49% от анкетираните между 18 и 34 години.

Макар европейците да са склонни да отдават голямо значение на равенството между половете, в няколко държави жените е много по-вероятно от мъжете да споделят това мнение. В девет от анализираните страни жените е доста по-вероятно да казват, че е много важно да имат същите права като мъжете в страната си. Двуцифрени разлики между половете има в Словакия, Италия, България (66% от мъжете и 80% от жените), Литва, Русия, Унгария и Чехия.

В много европейски държави нагласите към ролите на мъжете и жените и към брака са се променили от 1991 г., като повече хора предпочитат брака, в който и мъжът, и жената имат работа и се грижат за домакинството (в България – 76%), вместо този, в който мъжът осигурява семейството, а жената се грижи за дома и децата (в България – 16%). Например през 1991 г. 57% от поляците са предпочитали традиционните роли в брака в сравнение с 27% сега.

Мнозинството хора в повечето държави не са съгласни с твърдението "Когато работата е недостатъчна, мъжете трябва да имат повече право на работа от жените". И все пак значителен дял от населението са съгласни с това твърдение в няколко държави, включително приблизително шестима на всеки 10 в Словакия и четирима на всеки 10 или повече в Гърция, Полша, България (40%) и Италия.

В България благоприятно мнение за мюсюлманите в страната имат 69% от анкетираните. Противоположно е мнението на 21%. Най-позитивно е мнението към мюсюлманите във Великобритания (78%), Франция (72%) и Холандия (70%). Най-голям процент негативно мнение изказват в Словакия (77%), Полша (66%) и Чехия (64%).

Към евреите 69% от българите имат положително отношение срещу 18% - отрицателно. Към ромите отрицателно е мнението на 68% от българите, а положително - на 28%.

Според 48% от българите (най-високият процент сред анализираните страни от ЕС) хомосексуалността не трябва да се приема от обществото. На обратното мнение са 32% от анкетираните хора в България.