Българите са сред европейците с най-високо доверие в ЕС, показа проучване на Евробарометър. Според него 60% от българите по-скоро имат доверие в ЕС, а 25% - по-скоро нямат. Преди България по-високо доверие се наблюдава единствено в Литва (66%) и Дания (63%). На противоположния полюс с най-ниско доверие са Великобритания (29%), Франция (32%) и Гърция (34%) при средно за ЕС 43%. В България и Румъния доверието е нараснало с пет процента и достига съответно 60 и 57 на сто. Това е най-голямото повишение в общността от пролетта на 2019 г.

Данните сочат спад в общото доверие в ЕС с един процент за една година. Одобрението за образа на ЕС е намаляло с три на сто в последната година, като се отчита покачване в същия мащаб на неодобрението. С три на сто (до 52 процента) намалява задоволството от европейската демокрация.

Доволни от начина, по който демокрацията работи в ЕС, са 56% от българите, а недоволни са 23%. Тук е най-високият процент в ЕС, дали отговор "Не знам" - 21%.

На въпрос дали се чувстват граждани на ЕС българите са в края на таблицата, като едва 56 на сто отговарят положително. По-ниски са резултатите само сред отговорите на гражданите на Италия (55 на сто), Великобритания (53 на сто) и Гърция (51 на сто). Първите три места в чувството на европейска принадлежност заемат гражданите на Люксембург (91 на сто), Испания (86 на сто) и Германия (83 на сто).

Проучването показва, че за европейците най-важните въпроси пред ЕС са имиграцията, околната среда и климатичните промени и икономическата обстановка. Най-малки са тревогите им за престъпността, енергийните доставки, данъците и пенсиите.

В България на първо място е имиграцията (48%), следвана от тероризма (32%) и икономическата ситуация (14%), като тук климатичните промени и околната среда са посочен като две от възможните опции. Когато обаче бъдат обединени в един отговор, в България на първо място отново е имиграцията (48%), следвана от тероризма (28%) и климатичните промени и околната среда наравно с покачващите се цени/инфлацията/разходите за живот (по 14%).

На национално равнище в ЕС най-много тревоги предизвикват здравеопазването, околната среда, безработицата и цената на живота. В България са покачващите се цени/инфлацията/разходите за живот (43%), здравеопазване и социално осигуряване (38%), икономическа ситуация (25%).

България е втора (85%) по одобрение на идеята за подсилване на външните граници на ЕС с повече европейски служители. Преди нея са само Кипър и Гърция с по 91%.

Попитани кое според тях трябва да е основен приоритет в Европейската зелена сделка (повече четете тук), най-много българи (52%) посочват борба срещу пластмасовите отпадъци, подкрепа за европейските фермери, за да получават справедливо заплащане и да предоставят достъпна и безопасна храна (46%), развитие на възобновяемата енергия (38%).

Подкрепа за европейския икономически и валутен съюз с единна валута еврото изразяват 39% от българите, а неодобрение – 41%.

Прилагането на нови мерки на ниво ЕС за подобрение на равенството между половете на работното място се подкрепя от 74% от българите при средно за ЕС 78%, против са 8% от българите.

За единен цифров пазар в рамките на ЕС са 48% от българите. По-ниска е подкрепата само във Великобритания (38%) и в Швеция (37%).

Като добра оценяват ситуацията на националната икономика само 20% от българите (един от най-ниските проценти в ЕС, по-нисък е само в Италия, Испания и Гърция), а като лоша – 74 на сто.

Пълното проучване можете да видите в прикачения файл.