Фокусът в ЕС върху прокремълската дезинформация отклонява вниманието от местни заплахи
Европа не е единственият регион, който се опитва да се бори с преднамереното разпространение на фалшиви информации в интернет. За Европейския съюз основният им източник е Русия. Може ли обаче фокусът върху тази дезинформация да отклони вниманието от местните заплахи?
Преди четири години, непосредствено след руската анексия на Крим, европейските столици алармираха за вълна от догматични прокремълски информации, които заливат интернет.
Изправени пред невъзможността да спрат тази вълна с многобройни източници - като се започне от държавни медии като Ар Ти и "Спутник" и се стигне до самосиндикални активисти в домашни условия - европейските лидери сформираха малък екип от служители на ЕС, който да документира и да опровергава неверните твърдения. Резултатите може да бъдат видени в
базата от данни "Европейският съюз срещу дезинформацията" (EUvsDisinfo).
"Грета Тунберг обяви война на белите мъже", "Киев е планирал да предостави Крим за колония на САЩ" и "Американското правителство се опитва да унищожи християнството" са част от скорошните заглавия, посочени за манипулативни или просто неверни.
Не само западните страни са засегнати - проблемът е огромен и в Индия и е основен фактор при разпалването на религиозно напрежение по целия свят. Според служител на ЕС, добре запознат с въпроса и говорил пред ДПА при условие да остане анонимен, прокремълските гласове обаче си остават най-големият източник на манипулативно съдържание, насочено срещу европейските държави.
През 2015 г. журналисти в Русия разкриха офиси със служители, наети да пишат коментари и постове в социални мрежи. Управлявана от лица, свързани с Кремъл, носещата безобидното наименование
Агенция за интернет изследвания е известна също като "Фермата за тролове"
от Санкт Петербург. Компанията бе спомената в доклада на специалния прокурор Робърт Мълър за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. Руските власти отричат твърденията за намеса във вътрешните работи на други страни.
Те също така обвиняват Запада, че води "информационна война" с цел дискредитиране на Москва. Руското външно министерство има уебсайт, в който по хронологичен ред са подредени статии, повечето от традиционни западни медии, съдържащи "невярна информация" или които са "русофобски" или "антируски".
"Подобни фалшиви новини най-често имат за цел да манипулират общественото мнение, за да прокарват в Европа експанзионистичните интереси на американската военна индустрия", се казва в една от статиите, посветени на руския анклав Калининград.
Това е объркваща плетеница от истории.
Дезинформацията, дефинирана като умишлено разпространяване на невярна или подвеждаща информация, може да се окаже въпрос на тълкуване. В някои случаи, когато става дума за очевидно неверни твърдения, всичко е ясно. В други обаче не е.
Много коментарни статии ("НАТО е инструмент на световния капитал, базиран на идеологията на превъзходството на белите") са посочени като дезинформация от Източния екип за стратегически комуникации, който поддържа базата данни и е част от дипломатическата служба на ЕС. Как може да бъдат опровергани мнения?
Понякога е трудно, признава европейски служител, запознат с работата на екипа. Това, което превръща гледната точка в "дезинформация", е
намерението на автора да "манипулира",
като излиза "в общественото пространство без органичното развиване на дебат", казва той. Ключов признак за дезинформация е използването на ботове - фалшиви профили в социалните мрежи, управлявани от софтуер - за разпространяване на публикация или статия с харесвания и споделяния, които да я правят да изглежда по-популярна.
След разкриването на "Фермата за тролове" от Санкт Петербург и скандала с компанията "Кеймбридж аналитика" използвала микротаргетинг за политическа реклама във "Фейсбук", политици атакуваха социалните мрежи, като ги обвиниха в съучастничество с аргумента, че не преглеждат достатъчно внимателно съдържанието, от което печелят пари.
"Фейсбук", "Туитър" и "Гугъл" отбелязаха скромен напредък в справянето с проблема, след като подписаха доброволен кодекс за поведение, с който се ангажираха да изтриват фалшивите профили, заяви Европейската комисия през октомври. Проведено наскоро от свързана с НАТО организация изследване обаче показа, че
търговията с активност в социалните мрежи процъфтява.
Човек може да си купи само за 300 евро близо 50 000 фалшиви харесвания, споделяния, коментари и преглеждания на видеоклипове.
Двама неназовани президенти бяха засечени да си купуват такава активност, така както и 52 страници на правителства и политици от САЩ и Европа. Освен това в повечето случаи платформите на социалните мрежи не са изтрили фалшивите профили дори и след подадените сигнали. "Саморегулацията не работи", изтъкват авторите на проучването.
В навечерието на изборите за Европейски парламент през май политици изразиха опасения, че дезинформацията заедно с други тактики на външна намеса ще обезкуражи хората да гласуват и дори ще повлияе на резултата. В действителност специалният екип регистрира само слабо увеличаване на активността. Въпреки това от анализите на изборите пролича друга тенденция -
голяма част от дезинформацията вече идва вътре от самия ЕС.
Това наблюдение е подкрепено от констатациите и на други експерти. Причина за сериозни притеснения е манипулативното съдържание, имащо за цел създаване на неприязън срещу мигрантите, казва Алистър Рийд от британската организация за проверка на факти и медийна прозрачност "Фърст Драфт".
Например смущаващ видеоклип как двама мъже се бият обиколи Европа в навечерието на европейските избори с твърдението, че са показани двама имигранти, а всъщност биещите се са граждани на ЕС. "Отново и отново се натъкваме на подобни неща", казва Рийд.
Често източник на дезинформация са европейски политически партии,
изтъква той. От едно проучване става ясно, че близо 90 процента от предизборните реклами на британската Консервативна партия във "Фейсбук" са били оспорени от проверители на факти.
ЕС признава местните заплаха, но възможностите му изглеждат ограничени. Съществува система за бързо сигнализиране, чиято цел е по-добрият обмен на информация между отделните държави. А сега ЕС вече има правомощие да глобява европейските политически партии, за които се разбере, че използват неправомерно лични данни за целите на предизборни кампании, с до пет процента от годишния им бюджет.
Въпреки това справянето с проблема остава основно в ръцете на държавите членки, а няколко европейски лидери сами бяха обвинени в манипулация. През миналата година унгарската управляваща партия беше разкритикувана заради кампания, в която отправи обвинения към бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че подкрепя масовата миграция. /БТА