В началото на декември Еманюел Макрон и Ангела Меркел седнаха един срещу друг в ресторанта на Гордън Рамзи в хотел Savoy в Лондон за двучасова вечеря на четири очи.

Сърдечна и конструктивна по думите на дипломати от Париж и Берлин вечерта, изглежда, разведри атмосферата, пише Джон Хенли в статия за "Гардиън". Ще е необходимо обаче нещо повече от вечеря, за да се премахнат структурните препятствия пред една връзка, ключова за това, което Европа ще може да постигне през 2020 г.

Винаги ще има широка пропаст между стила на Макрон, на 41 години, амбициозния, нетърпелив и на моменти арогантен президент на Франция за пръв път, и този на Меркел, предпазлива, прагматична, градяща консенсуси, канцлер на Германия за четвърти път. Но ако по съществени въпроси техните всеобхватни визии по-често съвпадат, много различните вътрешни ситуации на двамата лидери допълниха персоналните им различия, правейки връзката непродуктивна, или още по-лошо.

Макрон е все по-разочарован не само от бавния прагматизъм на Меркел, но и от отслабения ѝ авторитет, откакто тя обяви, че няма да се кандидатира след края на мандата си през 2021 г.

Нейната голяма коалиция на християндемократи и социалдемократи е разделена и дори се страхува от нови избори, в които може да се изправи пред растящата популярност на националистката партия "Алтернатива за Германия" от дясно и на Зелените от ляво.

Съставът на сегашната германска коалиция може да се окаже проблемен за френския президент, който ще се бори за преизбиране през 2022 г. Социалдемократите не харесват предложенията му за развитие на военните способности на ЕС, а християндемократите са против плановете му за интеграция в еврозоната и икономиката.

По думите на Ленърд Макрон е заложил на това да изгради нови отношения с Германия, да реформира Франция и да работи с Берлин, за да реформира Европа. "Той назначи говорещи немски министри и прекара първата си година в ухажване на германците – но нищо не се материализира. Така че той промени позицията си."

Тази година, допълва Ленърд, френският президент, който в момента опитва да се справи с оспорваната пенсионна реформа у дома, не се върти около Берлин, подходът му беше да започне инициативите си, да опита да изгради връзки с други страни и да включи германците по-късно.

И други бяха ядосани от подхода на Макрон първо на действа и по-късно да се консултира – френският президент, често единствен, настояваше за по-кратка отсрочка на Брекзит; наложи линията си за висшите постове в Европа; блокира началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС; и поиска "нова архитектура на доверие и сигурност" с Москва.

Берлин обаче беше подразнен, което, изглежда, е кулминирало - след като в интервю за "Икономист" Макрон каза, че НАТО е в "мозъчна смърт" - в това Меркел да каже на френския си колега по време на вечеря по повод годишнината от падането на Берлинската стена, че тя разбира "желанието му за разрушителна политика", но е "уморена да събира парчетата".

Картината не е напълно черна. Ежедневната двустранна работа продължава, Берлин и Париж продължават напред, където е възможно, макар и постепенно.

Германско-френското сътрудничество е "като две страни на акордеон", казва германски дипломат. "Понякога го разделяте малко, след това двете части отново се събират. Всяка страна знае, че са свързани. И знаят, че от тях може да излезе хубав звук единствено ако са заедно."

Френско-германската връзка "несъмнено не е в криза", смята Хейсбург. "Но по някакъв начин щеше да е почти по-добре, ако беше, защото тогава щяхме да имаме реална дискусия, както и шанс за решения и за някои съществени действия".

Според Хейсбург германското председателство на Съвета на ЕС през втората половина на 2020 г., "за което Берлин със сигурност ще иска да постигне нещо конкретно", може да доведе до известен напредък. Но Ленърд не е толкова сигурен.

В основата си, казва той, проблемът е структурен: повечето французи мислят, че нито Франция, нито Европа работят много добре за тях, така че Макрон "няма друга алтернатива, освен да бъде движеща сила за промяна и разрушение". Повечето германци са на мнение, че нещата вървят доста добре, така че Меркел е на обратната страна.

От 50-те години отношенията между Франция и Германия са двигателят на ЕС: когато той работи, Европа се движи напред, когато не работи, Европа е в застой.

Големите решениея на ЕС през 2020 г. - новият му бюджет, реформите в еврозоната, въглеродният неутралитет, цифровите данъци, отношенията с Русия – ще са трудни дори и ако Франция и Германия успеят да се договорят и са готови да действат, казва Ленърд. "Ако не, действително ще бъде много, много трудно."