Това може и да не е най-привлекателният дебат, но отговорът на въпроса как ще изглежда Европейския съюз през следващите седем години ще зависи от резултата на една от най-тежките предстоящи битки през 2020 г. - преговорите за следващия дългосрочен бюджет на блока, пише EurActiv.

Европейският парламент договори преговорна позиция по време на предишния си мандат, а новият му състав я потвърди отново през октомври 2019 г. Три европредседателства обаче не успяха да постигнат компромис в Съвета на ЕС и преговорите дори още не са започнали.

Държавите членки и евродепутатите ще трябва да измислят къде да похарчат всички пари и колко да са те. И ще трябва да го направят възможно най-скоро, защото времето им изтича. Новият програмен период (2021-2027 г.) започва следващата година.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел пое преговорите с перспективата за свикване на извънредна среща на върха през февруари. Той обаче ще я организира само ако види, че има достатъчно напредък за постигане на сделка.

Мишел призна, че преговорите ще бъдат "изключително сложни" и "най-трудните в историята на ЕС заради дупката, предизвикана от Брекзит". Според изчисления на Европейската комисия тя ще възлиза на около 13 милиарда евро на година.

Председателят ще започне кръг от консултации с държавите членки през януари с цел да разбере различните позиции в Съвета и след това да работи за намирането на приемлив компромис за ЕС-27. Това обаче няма да е лесно.

Въпреки че решението за бюджета остава в ръцете на държавите членки, които трябва да го одобрят единодушно, Европейският парламент също трябва да даде одобрението си.

Мишел започна разговори с докладчиците по досието в Европарламента и ще работи с тях, за да гарантира, че какъвто и да е компромисът в Съвета, той ще е приемлив и за евродепутатите.

Европейската комисия представи своето предложение през 2018 г., когато предложи дългосрочен бюджет с размер 1.1% от брутния национален доход на ЕС.

Излизането на Великобритания от ЕС и решението на лидерите да включат нови политически приоритети, като по-добро управление на миграцията, подсилване на инвестициите в наука и иновации, засилване на европейските системи за сигурност и отбрана и борба с климатичните промени, ще доведат до орязване на кохезионната (със 7%) и общата селскостопанска политика (с 5%).

До момента размерът на бюджета и начинът за изразходване на парите са основен източник на разделение сред държавите членки.

Т.нар, "пет пестеливи държави" - Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания – настояват за намален бюджет от 1% от БНД, предвид излизането на Великобритания, вторият най-голям платец в бюджета. Тези страни отдават предимство на инвестициите в новите приоритети за сметка на традиционните политики.

В другия край са "приятелите на кохезията" - България, Испания, Португалия, Гърция, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Пола, Румъния, Словакия и Словения. Те защитават необходимостта кохезионната политика да остане напълно финансирана и искат по-амбициозен бюджет.

Някои от тях смятат, че дори предложението на Еврокомисията не е достатъчно, за да може ЕС да постигне политическите си цели. А Европарламентът, който многократно поиска бюджет от най-малко 1.3% от БНД, изглежда е съгласен с тази оценка.

Предложението на Еврокомисията беше представено през май 2018 г. под ръководството на Жан-Клод Юнкер. Неговият наследник, Урсула фон дер Лайен, внесе в политическата си програма серия от изискващи финансиране мерки, но не и нови бюджетни предложения.

Макар Фон дер Лайен да призна, че е обезпокоена от "жестокото орязване", предложено от финландското европредседателство преди срещата на върха през декември, тя не заяви намерение да измени предложението на предшественика си, което значи, че ще трябва да намери финансиране за своите инициативи в рамките на вече съществуващия план.

Един от основните елементи за нея е механизмът за справедлив преход, който възнамерява да създаде в подкрепа на регионите, изоставащи в прехода към неутрална по отношение на климата икономика, включително и чрез "Фонд за справедлив преход".

Еврокомисията ще представи детайли на 14 януари, но вече обяви, че възнамерява да мобилизира до 100 милиарда евро и че подкрепата от фонда следва да бъде предоставяна чрез програми на кохезионните фондове.

Това по всяка вероятност ще постави началото на нова битка с опонентите – регионалните лидери, "приятелите на кохезията" и Европарламента, които не искат финансирането за регионите да пострада в резултат на промените.

Т.нар. Кохезионен алианс, който събира представители на регионални организации в рамките на Европейския комитет на регионите, вече предупреди, че всеки нов инструмент, като Фонда за справедлив преход и бюджетните вноски за него, трябва да бъдат "допълнителни към съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове".

Шарл Мишел ще започне двустранни преговори на техническо и политическо равнище с държавите членки и с Европейския парламент, с цел да постигне споразумение "в рамките на следващите няколко седмици или месеци".

Идеята за извънредна среща на върха през февруари се чу сред държавите членки през декември, но тя може да се състои само ако и когато е реалистично да се постигне споразумение. Решението обаче не може да бъде отложено за много по-късно от март.

През април се очаква Европейската комисия да представи бюджетно предложение за 2021 г., вече като част от следващия програмен период.

Ако до тогава няма споразумение, Европарламентът призова Брюксел да представи алтернативни договорености, които да гарантират, че ще има яснота за бенефициентите.

За да влезе в сила новият бюджет, регламентът, управляващ различните програми, трябва да бъде завършен, а за тази цел е необходимо съгласието и на Съвета, и на Европарламента.