Колко са силни в днешно време политическите партии в Европа и кои са най-могъщите играчи сред тях?

През последните години темпът на политическите промени значително се ускори, създавайки объркване и непредвидимост сред заинтересованите страни и гражданите. Поради тази причина VoteWatch Europe прави анализ на възхода и падението на политическите партии в държавите членки на Европейския съюз.

Основните изводи от проучването са:

- Германският блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз остава най-силната партия в ЕС, въпреки скорошните си изборни загуби. Либералната партия на френския президент Еманюел Макрон е на второ място, следвана от британските консерватори. Влиянието на водещи италиански и испански партии намалява заради фрагментираността и нестабилността на политическия пейзаж там.

- Унгария в страната, в която властта е най-концентрирана, следвана от Малта. Освен тези две страни, концентрирането на властта в Европа е все по-рядко заради политическата фрагментираност. Управляващите десни партии изглежда са били по-ефективни в консолидирането на властта си през изминалото десетилетие, показва проучването.

- Европейската народна партия остава най-силното политическо семейство в ЕС и води във всички направления – сила, лидерство и дълголетие (повече за методологията на проучването четете в края на статията). Водещата ѝ позиция обаче се свива, защото тя понесе значителни загуби в Западна Европа и започна да разчита повече на стабилни, но често спорни, управляващи партии в Централна и Източна Европа.

- Десетилетието не беше положително за групата Социалисти и демократи. Тя загуби значителни позиции в Западна Европа, макар да остава второто по сила европейско политическо семейство отчасти заради представянето на своите южноевропейски членове.

- Либерално-центристката "Обнови Европа" догонва двете традиционни политически семейства основно заради новите си членове, като партията на Еманюел Макрон. Традиционните членове на това европейско политическо семейство, като германската Свободна демократическа партия и британските либералдемократи, се борят за възстановяването си.

- Европейски консерватори и реформисти е най-силната група сред периферните политически семейства в ЕС, най-вече заради концентрираната власт в Полша и Великобритания. Брекзит обаче ще нанесе удар по това политическо семейство, правейки го по-зависимо от полската му крепост.

- Силата на Зелените, левите и десните националисти се увеличи значително за десетилетие. Тяхното участие в правителства обаче остава ограничено, въпреки някои скорошни подобрения.

През изминалото десетилетие се засили политическата фрагментираност и поляризация, се отбелязва в анализа. Макар тази тенденция да се наблюдава в целия свят, тя беше особено силна на ниво ЕС. Отслабени от икономическата криза, традиционните политически семейства, доминирали европейската политика от края на Втората световна война насам, продължиха да губят позиции за сметка на десните националистически партии и, в по-малка степен, на алтернативните центристки и леви сили.

Резултатите на всяка национална партия се измерват на фона на размера на страната (като процент от населението в ЕС). Това обяснява защо в топ 10 са основни партии от най-големите държави членки.

Без изненада германският блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз е на първо място като партията, ръководеща правителството в най-голямата държава от ЕС. Нейното влияние се засилва и заради продължителния ѝ период на власт (почти 15 години – сред най-дългите в Европа).

Блокът е на челни позиции и що се отнася до лидерство – например партията е на първите места по ръководни постове в Европейския парламент. Влошаващото се представяне на избори обаче вероятно ще намали силата ѝ в близко бъдеще. Все пак заради централната ѝ позиция в политическия спектър и изолацията на периферните партии в ляво и дясно, тя вероятно ще продължи да бъде част от повечето коалиции на национално и регионално ниво в обозримо бъдеще.

Втората най-силна партия е тази на Еманюел Макрон - "Република, напред". Макар да е относително нова, тя успя да си осигури голяма част от политическата власт във Франция, основно благодарение на политическата/избирателна система на страната, заради която победителят на президентските избори е доста вероятно да си спечели и законодателно мнозинство. Макар след скорошните евроизбори партията да спечели по-голямо влияние на ниво ЕС, краткият ѝ досегашен престой във властта значи, че все още има възможност за подобрение ще се отнася до консолидацията – например сегашното правителство не може да разчита на благоприятно мнозинство сред местните власти и в Сената.

На трето място е британската Консервативна партия, която се възползва от дълъг непрекъснат период на власт (почти 10 години), но и на силно представяне на национални избори, основно заради британската избирателна система. Макар партията да загуби почти цялото си влияние на европейско ниво, вътрешната ѝ позицията остава доста силна.

Размерът на страната е важен, но политическата фрагментираност намалява властта на водещите партии от държави като Италия и Испания. Това не важи за Полша – управляващата там партия "Право и справедливост" изпреварва формации от Италия и Испания, въпреки по-малкия размер на страната. "Право и справедливост" се представи много добре на изборите през 2019 г. и навлезе във втория си мандат с подновено (макар и леко отслабено) абсолютно мнозинство в Сейма. Партията има и свой еврокомисар, но се нуждае от повече съюзници в Европейския парламент.

Сред най-големите страни Италия е тази, в която политическата нестабилност и фрагментираността са най-силно изразени. Затова няма италиански партии в топ 5 на класацията на Votewatch. В топ 10 има три. Това не е изненадващо, тъй като нестабилните коалиционни споразумения и променливите предпочитания на италианския електорат попречиха на укрепването на властта.

Движение "Пет звезди", което управлява в коалиция с Демократическата партия, има голяма законодателна тежест на национално ниво, но е на власт сравнително отскоро, представянето му в социологически проучвания се влошава, а присъствието му на европейско и регионално ниво е слабо. Всичко това подкопава влиянието му.

Що се отнася до продължителност Демократическата партия има по-силни позиции, тя освен това се радва на по-широки връзки на европейско ниво. Намаляването на подкрепата за нея и на законодателната ѝ сила обаче понижава влиянието ѝ на национално ниво.

Кранодясната "Лига" на Матео Салвини се радва на много привърженици и разширява властта на си на регионално равнище, но все още ѝ липсва влияние на ниво ЕС и в момента е в опозиция в Италия.

Проучването измерва също така концентрацията на власт в различните страни.

Например, най-силната партия в Белгия, "Реформаторско движение", получава само 21% от общата власт в страната, което без изненада показва, че белгийската политическа система е една от най-фрагментираните в Европа. "Фидес" пък получава 78%, което показва силна концентрация на властта там.

Точно след унгарската партия "Фидес" най-силна концентрация на власт се наблюдава в малтийската политическа система.

Други случаи на концентрация на власт се дължат на абсолютните мнозинства, с които разполагат отделни партии в парламентите (като полската "Право и справедливост" и гръцката "Нова демокрация") и продължителния престой във властта (например българската ГЕРБ, кипърската Демократически съюз, ирландската "Фине Гейл" и германската ХДС/ХСС).

Повечето партии с концентрирана политическа власт са десни и принадлежат или към Европейската народна партия (ЕНП), или към Европейски консерватори и реформисти (ЕКР), като единственото изключение е малтийската Лейбъристка партия.

ЕНП остава най-могъщата политическа мрежа на ниво ЕС, тъй като се представя най-добре по трите показателя в анализа – сила, лидерство и продължителност на властта. Но макар тя да води убедително що се отнася до период на партиите ѝ в управлението, се представя само малко по-добре от опонентите си (социалдемократи и "Обнови Европа") по отношение на лидерство и електорална сила. Това значи, че ЕНП бере плодовете на предишните си доминиращи позиции, но другите двама ключови играча не са много по-назад и скоро може дори да я детронират.

Въпреки загубите на ЕНП, основният ѝ съперник, социалдемократите, не успяха да я догонят, тъй като най-силните им членове трябваше доста да се борят, за да запазят властта си. Най-големият победител на евроизборите през 2019 г. беше либералната "Обнови Европа", която макар да е трета по трите показателя в класацията, спечели значителни позиции за относително кратко време.

Според анализа:

- ЕНП все повече зависи от Централна и Източна Европа;

- Социалдемократите имат силна позиция в Южна Европа;

- Властта на "Обнови Европа" в силно концентрирана в западните европейски държави. Освен във Франция, партиите от групата имат премиери в Холандия, Люксембург и Белгия. Центристката група е относително силна и в Ирландия, където "Фиана файл" е втората по големина партия.

- С изключение на Полша и Великобритания присъствието на партиите от Европейски консерватори и реформисти в други големи страни все още е ограничено. То все пак се засилва, което се вижда от подобряващите се резултати в социологически проучвания за "Италиански братя" (10% според скорошни анкети) и "Вокс" (над 15% на скорошните испански избори).

- Участието на Зелените в национални правителства се увеличава особено много в Северна и Западна Европа – те са част от правителствата в Швеция, Финландия, Люксембург и Австрия и осигуряват подкрепа на управляващите в Дания. Основното им предизвикателство е да подобрят резултатите си в най-големите страни на ЕС, където нивото им на власт все още е ниско, с изключение на Германия. Там те са най-голямата опозиционна партия.

- Електоралната сила на членовете на "Идентичност и демокрация" се увеличи най-много през последните няколко години, тъй като крайнодесните националистически партии изживяха възход през последното десетилетие. Членове на групата водят в социологическите проучвания в някои държави членки, като Италия ("Лига"), Финландия ("Истински финландци") и Белгия ("Фламандски интерес"). Участието им в правителства обаче остава ограничено заради отказа на повечето партии да работят с тях, което намалява потенциала им за изграждане на коалиции.

- Крайнолявата Европейска обединена левица/Северна зелена левица получава най-нисък резултат сред основните политически семейства. Той беше по-добър преди няколко години, когато членовете ѝ се облагодетелстваха от недоволството от икономиите в Южна Европа. Силата на това политическо семейство е силно концентрирана в южните страни с високо ниво на безработица и дългове, особено в Гърция. Групата загуби значителни позиции в Италия. Настоящата политическа фрагментираност дава на по-малките членове на групата шанс за влияние в правителствата в Европа, например в Португалия, но също и в северните страни (Швеция, Финландия, Дания), Чехия и до скоро Словения.

VoteWatch измерва властта на партиите в три измерения – сила (електорална и законодателна сила на партията), лидерство (властови позиции на регионално, национално и европейско ниво) и дълготрайност (колко време партията е била на власт).

Използваният алгоритъм дава два основни резултата. Този за абсолютна власт взима предвид размера на страните. Например, една голяма партия от Германия е по-влиятелна от една голяма партия от Люксембург, тъй като първата взима решения, засягащи по-голямо общество и икономика. Партиите от големи страни освен това са по-видими и разполагат с по-големи финансови средства.

Вторият резултат е този за относителна власт – дял от властта, който дадена партия има в собствената си страна.

За показателя "сила" се взимат предвид дела места в Европейския парламент, представянето в социологически проучвания и дела на местата в национални и, където има, регионални парламенти.

Показателят "лидерство" взима предвид дела на националните партии на постовете президент, премиер, министър, регионален лидери и еврокомисар, като се отчита типа на политическата система в отделните държави.