Точно в полунощ в Брюксел в петък Великобритания напусна Европейския съюз, а премиерът Борис Джонсън изпълни предизборното си обещание да осъществи Брекзит.

Той обаче няма да има много време, за да вкуси триумфа на "развода", който в продължение на три и половина години разтърсваше из основи британската политика и разделяше нацията. 1 февруари бележи началото на нов етап в преговорите между Лондон и Брюксел, по време на който те ще трябва да се споразумеят за формата на бъдещите си отношения, пише "Ройтерс".

Двете страни имат време до края на 2020 г. - тогава приключва преходният период, през който промени почти няма да има (повече четете тук и тук) - за да изготвят споразумение за търговията и други въпроси, включително сигурността, енергетиката, транспортните връзки, рибарството и обмена на данни.

Джонсън казва, че 11 месеца са достатъчно време, за да се постигне търговска сделка с "нулеви мита и нулеви квоти" и обеща, макар да има възможност, да не удължава преходния период след 2020 г.

Ако преговорите се провалят, от 2021 г. търговията между Великобритания и ЕС ще осъществява при условията на Световната търговска организация с вносни мита и проверки.

По думите на съветника на ЕС за Брекзит Стефан де Ринк ръбът на пропастта остава "отчетлива възможност", защото намирането на допирни точки до 31 декември ще бъде по-трудно от договарянето на условията за "развода", което двете страни направиха през октомври, повече от три години след референдума за Брекзит.

Завършването на търговските споразумения с ЕС обикновено отнема години и в Брюксел няма големи надежди, че преходният период ще бъде достатъчно дълъг, за да се постигне нещо повече от сделка, включваща само най-важното.

Получаването на нещо повече от подобна сделка би било по-лесно, ако Великобритания искаше да продължи да се придържа към европейските регулации, но Лондон настоява, че няма да приема да му диктуват правилата.

Опасенията на Великобритания са, че запазването на правилата на ЕС ще я затрудни при сключването на търговски споразумения с други страни, особено със САЩ.

ЕС казва, че няма да подпише търговска сделка с голям, икономически силен съсед без стабилни разпоредби, които да гарантират честната конкуренция.

Исканията на блока ще се фокусират върху въпросите, свързани с равнопоставеността - екологичните и трудовите стандарти, както и правилата за държавна помощ - за да гарантира, че Великобритания няма да може да предлага продукти на единния европейски пазар на нечестно ниски цени.

По думите на Сам Лоу от Центъра за европейска реформа желанието на Великобритания да има пълен контрол върху вътрешните регулации и търговската политика значително ще ограничи обхвата на бъдещата сделка.

Предвид, че промишлените вериги за доставки в ЕС пресичат границите многократно заради продукти като коли и лекарства, договарянето на правилата за обозначаване на това от къде идват продуктите - и следователно какви регулации и данъци се прилагат - ще бъде сложно.

Но един от най-големите рискове по пътя към сделката ще бъдат правата за рибарството, караниците за които вече започнаха.

Връщането на контрола върху богатите води за риболов беше свещен въпрос за много поддръжници на Брекзит. Брюксел обаче обвърза достъпа на лодки от ЕС с достъпа до европейски пазари за огромния британски финансов сектор.

Въпреки че на хартия ЕС и Великобритания имат 11 месеца, за да се договорят за бъдещите си отношения, в действителност времето е много по-малко.

Разговорите няма да започнат официално докато правителствата в ЕС не се споразумеят за преговорен мандат в края на февруари.

След това двете страни ще трябва да сключат споразумение до средата на октомври, за да има достатъчно време за превеждане на договора на всичките официални езици на ЕС и за ратифицирането му до края на годината.