Еврокомисията настоя Скопие и Тирана да започнат преговори за присъединяване до май
Еврокомисията иска преговорите за присъединяване на Северна Македония и Албания да започнат тази пролет - преди срещата на ЕС и Западните Балкани в Загреб през май. Това заяви днес еврокомисарят по разширяването Оливер Вархей по време на дебат в Европейския парламент. "И двете страни изпълниха обещаното", посочи той. "И двете са се ангажирали и с по-нататъшни реформи. Сега ЕС също трябва да изпълни обещанието си."
Дебатът в Европарламента се провежда, след като преди три месеца Франция блокира официалното започване на преговори с двете държави. Сега ЕК обсъжда с евродепутатите обявения си наскоро нов подход към преговорите, който би трябвало да тласне напред процеса. Тя обаче предвижда и обратимост, т.е. ако някоя държава върви назад по пътя на реформите, ЕС също може да върне назад преговорите. Повече за новата стратегия четете тук.
Кинга Гал от Европейската народна партия (ЕНП) потвърди желанието на партията процесът на присъединяване да започне. Тонино Пицула от Социалисти и демократи (С§Д) каза, че преговорните глави за корупцията, върховенството на закона, свободата на медиите и организираната престъпност трябва да бъдат отворени първи и затворени последни. Той обаче предупреди, че новият подход на ЕК позволява на двете държави да използват европейски програми за финансиране преди същинското им присъединяване.
"Не можем да си позволим нов провал", каза Илхан Кючюк от "Обнови Европа", който е и докладчик за Северна Македония. "Новата методология трябва да предложи динамика, вместо да усложнява процеса за разширяване. (...) Не искам тази нова идея да се превърне в нови условия, които да оставят страните в задния двор на Европа."
Анна Бонфриско от "Идентичност и демокрация" посочи, че реформите в посока върховенство на закона в двете държави са единствената защита на демокрацията. Тя повдигна въпроса за "по-широка система за съвместно съществуване", посочвайки, че заради корупцията и липсата на демокрация Албания е "във война със себе си". Тя критикува Комисията и че не засяга достатъчно въпроса за сигурността.
"Без функционираща демокрация, без върховенство на закона, без правителства - няма за какво да си говорим", каза Виола фон Крамен-Таубадел от "Зелените". "Върховенството на закона и медийният плурализъм намаляват, откакто Сърбия започна преговори през 2014 г., а ние се правим, че нищо не се случва, и продължаваме преговорите и отваряме нови глави. Но без основите не можем да напреднем в други сфери. С новия подход можем да тръгнем напред, ако видим прогрес."
Йесика Стегруд от "Европейски консерватори и реформисти": "Швеция, както и други държави, има проблеми с дъмпинга на заплатите, престъпността и липсата на жилища, имаме слабо икономическо развитие (...) Искам да задам въпрос от името на шведските колеги: как да започнем преговори с две държави, които имат проблеми с безработицата и икономика си, защото в крайна сметка шведските данъкоплатци ще платят цената за това?"
Черна гора, Сърбия и Турция вече са започнали преговорите за присъединяване. Албания и Северна Македония имат статут на страни кандидати, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални държави кандидати.
Брюксел препоръча започване на преговорите с Албания и Северна Македония преди почти две години, но след дълго отлагане на решението Франция и други държави се обявиха против стъпката. В случая на Скопие само Париж бе против.
Това доведе до оставката на премиера Зоран Заев, служебно правителство и избори, насрочени за след около три месеца. Разочарованието в Скопие дойде от факта, че страната направи болезнени стъпки и дори смени името си в името на евроатлантическата интеграция, но единствено по пътя към НАТО (не и този към ЕС) постигна желания напредък.