Миналия четвъртък лидерите на Европейския съюз се събраха на видеоконференция, за да обсъдят ескалацията на кризата с COVID-19. В дневния ред беше предложение, подписано от девет правителства на страни в еврозоната - "корона облигациите", нов тип общ дългов инструмент, пишат Дейвид Адлър и Жером Руус в статия за "Гардиън".

След дълго десетилетие на битка с кризата в еврозоната - изправила Севера срещу Юга, кредитори срещу кредитополучатели - предложението беляза рядка проява на единство и срещата беше перфектната възможност да бъде ратифицирано. Корона облигациите биха понижи разходите по заемите на някои от най-силно засегнатите страни, предотвратявайки нова суверенна дългова криза и освобождавайки така необходимите средства за инвестиции в общественото здраве и икономическото възстановяване.

Молбата за солидарност обаче беше бързо отхвърлена и по време на видеоконференцията се натъкна на съпротивата на т.нар, пестелива четворка - Германия, Нидерландия, Австрия и Финландия - според която емитирането на общ дългов инструмент ще накаже страните, спестявали за подобни черни дни, и ще насърчи допълнителни грешки във фискалното управление сред тези, които не са.

Нидерландия беше тази, която се позиционира като "каменното лице" на пестеливата четворка. За малка, зависима от търговията страна, дълго време представяла се за европейски либерален ориентир - отворена, прогресивна и международно ориентирана - това беше забележително късогледа позиция. Без колективно мобилизиране на фискални ресурси страни като Италия и Испания ще бъдат безсилни да предотвратят допълнителна зараза - и медицинска, и икономическа. И докато пандемията продължава да вилнее в Европа, дори и за смятаните за пестеливи граждани на Амстердам ще има последици.

След срещата нидерландският премиер Марк Рюте обяви, че не може да предвиди "никакви обстоятелства, при които Нидерландия да приеме еврооблигации". А финансовият министър Вопке Хукстра призова Брюксел да проучи защо някои страни - членки на еврозоната, не са решили проблемите си преди пандемията - коментар, който португалският премиер Антониу Коща по-късно описа като "противен" и "безсмислен".

Спорът отвори стари рани. В началото на кризата в еврозоната холандците бяха сред най-гласовитите противници на първоначалната гръцка "спасителна помощ" и настояха за драконовски икономии в замяна на извънредни заеми.

Европейските правителства обаче изчерпаха търпението си за подобен фискален морализъм. През уикенда се появи информация, че Латвия, Литва, Естония, Кипър и Словакия може да се включат в първоначалното предложение за еврооблигации. Сред тези 14 правителства има широко съгласие, че сега не е моментът за дребнави уроци по фискално счетоводство, а е време да се мисли мащабно и да се конфронтира най-голямото общо предизвикателство пред континента от Втората световна война като единен фронт.

Освен че е ненавременна, позицията на нидерландското правителство е и крайно лицемерна, защото Нидерландия от дълго време е позната като данъчен рай.

Отхвърляйки призива за "корона облигации", Нидерландия и партньорите ѝ в пестеливата четворка подкопаха способността на еврозоната да се бори с пандемията като цяло.

Солидарността не е подаяние. Тя е признание, че борбата на един е борба на всички. В пандемия като тази с COVID-19 тази логика е глобална. Тя обаче става още по-спешна в контекста на толкова силно интегриран валутен съюз като еврозоната. Ако пестеливата четворка продължава да пречи на общ валутен отговор на кризата, останалите страни в еврозоната ще бъдат прави да попитат дали не е по-добре да продължат по свой собствен път.

В Испания външният министър Аранча Гонсалес любезно напомни на Хукстра след изказването му миналата седмица: "Всички ние сме в лодката на ЕС заедно. Неочаквано се ударихме в айсберг. Всички споделяме еднакъв риск. Не е време за дискусии за билети първа или втора класа. Историята ще ни държи отговорни за това, което правим сега."