Лидерите на 27-те страни от ЕС продължиха втория ден от срещата си в Брюксел само с двустранни и многостранни срещи без дори да влизат в залата за пленарни заседания. Но търсенето на компромис за помощния план за възстановяване на икономиките от кризата с коронавируса, както и за новия 7-годишен бюджет на ЕС, изглежда продължи да се отдалечава от очакванията на премира Бойко Борисов за нови милиарди евро за България, значителна част от които - под формата на т.нар. грантове. За повече безвъзмездни средства, а не кредити, призовават и повечето страни от Централна Европа.

Според източници на "Файненшъл таймс" част от западните държави не само постигнаха снощи нова работна версия на помощите с орязване на 50 млрд. евро на безвъзмездно предоставяните средства, но и сега вече предлагат грантовете да бъдат свити наполовина. Става дума за т.нар. Механизъм за възстановяване и устойчивост в който според първоначалното предложение на Европейската комисия от края на май трябваше да бъдат 310 млрд. евро (335 млрд. евро по текущи цени) , а в компромиса от тази сутрин те станаха 325 млрд.евро

Сега "групата на пестеливите" държави искала безвъзмездните средства да бъдат свити до 155 млрд. евро.

От пръвночалните пранове за допълнителни 250 милиарда евро под формата на заеми (по постоянни цени и 268 милиарда евро по текущи цени) групата предлагала да се премахнат 190 млрд. евро.

Продължават и споровете за критериите и коефициента, според който ще се определя максималният размер на грантовете за всяка страна (идеята бе да се вземат предвид броят на населението, БВП на глава от населението и безработицата).

Италианският премиер Джузепе Конте използва паузата в срещите, за да заяви, че страната му е в "остра конфронтация" с "групата на пестеливите" държави. В нея медиите поставят най-вече Холандия, Австрия, Дания и Швеция, но със сигурност изразители на позициите им са премиерът Марк Рюте и канцлерът Себастиян Курц.

Австрийският канцлер каза тази вечер, че се правят нови предложения по мащабния план със стимули и "като цяло нещата вървят добре и се движат в правилната посока". Но той допълни, че "както се очакваше, дискусиите са трудни".

Европейски дипломат, цитиран от "Ройтерс", казва, че "шансовете за споразумение тази нощ са много малки". Той потвърждава, че северните държави, които са и основни вносители в еврофондовете, настояват за още повече съкращения в механизма за възстановяване и за това да си получат от бюджета на ЕС за 2021-2027 г. обратно по-голяма част от предвижданите досега средства.

Ясно е, че размерът на фонда за възстановяване ще бъде намален, каза още Курц, според когото вече и Финландия открито подкрепя четворката "пестеливи държави". "Въпросът е как да гарантираме, че средствата ще се използват подходящо, т.е. за зелени проекти, дигитализация и нужните реформи - особено в някои страни членки, където трябва да се подобри конкурентоспособността." Той добави още, че "Унгария и Полша имат много ясна позиция, която ние не споделяме и тук тепърва има нужда от пробив в преговорите.

Унгария, Полша, Чехия и Словакия (т.нар. Вишеградска група) координираха позициите си не само преди пристигането на лидерите им в Брюксел вчера, но и на днешни работни срещи. Водещото при тях е, че не бива да има външна намеса върху това как една страна от ЕС определя приоритетите къде да вложи помощните средства, както и да няма друга страна или група държави право на вето върху националните планове за възстановяване, използващи предвидените милиарди.

Според холандския изследовател Рем Кортевег именно това е едно от нещата, които мотивират Рюте да е толкова неотстъпчив. Холандският премиер няма доверие на Европейската комисия, че при сегашните си позиции и правомощия ще бъде "честна, ефективна и политически неангажирана" при следенето дали се прилагат реформите. Капацитетът на ЕК да наблюдава и прилага договореното е под въпрос и не е известно дали на срещите в Брюксел не се говори и за засилването на възможностите ѝ, допълва Кортевег.