Бюджетът на ЕС: най-важните въпроси и отговори
Миналата седмица преговарящият екип на Европейският парламент се оттегли от преговорите със Съвета на ЕС за следващия седемгодишен бюджет на съюза. Спорове между двете институции по темата има отдавна, но крайният срок за постигане на споразумение наближава - следващият бюджет трябва да влезе в сила на 1 януари.
Държавните и правителствените ръководители от ЕС-27 се споразумяха през юли след тежки преговори, продължили пет дни, по бюджет в размер от 1.074 трилиона евро за следващите седем години.
Парламентът обаче настоява за значително по-голям обем на бюджета и за правно уреждане на това ЕС да има повече свои приходи, вместо да разчита на държавите-членки.
Различните позиции на "пестеливите" страни, които внасят по-големи суми в общия бюджет, и на страни като България, които се възползват повече от фондовете, бяха основният препъни-камък на петдневните преговори в Ница. Затова и депутатите настояват за възможност съюзът да има повече собствени приходи.
Сега германското председателство на Съвета даде компромисни предложения, които според евродепутатите не бяха достатъчно конкретни; Еврокомисията има мандат да предложи нов план тази седмица, преди в сряда преговорите евентуално да продължат.
"Дневник" обобщи основните въпроси и отговори за това какво е Многогодишната финансова рамка и какви са разногласията между институциите.
Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС
Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР). Той определя таван на средствата, които ЕС може да инвестира за идните седем години.За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет - например, той не финансира разходи за начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да засили икономическия растеж и конкурентоспособността или да покаже реална солидарност в подкрепа на най-силно засегнатите от кризи като тази с COVID-19.
Най-големите пера в него са селското стопанство и политиките на сближаване, от които се възползват по-бедните държави като България. За нетните донори ползата е в развитието на единния пазар и икономическия ръст и увеличаването на работните места като следствие от него.
Предложението за размера и структурата на бюджета идва от Европейската комисия. Съветът на ЕС обсъжда и взима решение, което трябва да бъде единодушно. Европейският парламент може да го одобри или отхвърли, но на теория не може да внася промени. За одобрение е нужно абсолютно мнозинство.
На практика обаче още предишният европарламент поиска да участва по-активно в процеса и обяви своя позиция още през ноември 2018 г.. След изборите през май миналата година новите евродепутати изрично гласуваха да се придържат към решението на предшествениците си, а сега заплашват да отхвърлят решението на Съвета, ако не го одобрят.
„Искам да бъда много ясен, защото някои направени твърдения са напълно неприемливи: Парламентът не пречи на нищо. Нашите искания са в интерес на европейските граждани. Забавянията се дължат на липсата на насрещни предложения от Съвета“.
За какво отиват парите
Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които намаляват разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.
Откъде идват парите
Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране.
- Традиционни собствени ресурси (основно мита, в миналото и мита върху вносната захар; през 2018 г. този източник е отговарял за 13% от приходите в бюджета)
- Собствени ресурси, основани на ДДС (заделяне на дял от приходите от ДДС, събирани от страните в ЕС; през 2018 г. този източник е отговарял за 18% от приходите в бюджета)
- Собствени ресурси, основани на брутния национален доход (страните в ЕС прехвърлят дял от годишния си брутен национален доход; през 2018 г. този източник е отговарял за 66% от приходите в бюджета)
- Други приходи (глоби за компании, нарушили законодателството на ЕС за конкуренцията, вноски от страни извън ЕС по отделни програми и данъци върху възнагражденията на служителите в европейските институции; този източник се равнявал на 10% от общите приходи за 2018 г.)За да спести пари на страните в ЕС, особено предвид последиците от пандемията от коронавируса, парламентът иска да бъде променен начинът на финансиране на бюджета на ЕС. Депутатите призовават за нови източници на приходи в бюджета - например, от корпоративни данъци (включително за големите дигитални компании), от схемата за търговия с емисии и данък върху пластмасовите опаковки.
"Да не забравяме: говорим за най-големия бюджет в историята на ЕС; много над първите искания на ЕП."
Какво са новите собствени ресурси и защо парламентът толкова настоява за тях
За да бъде намалена зависимостта от преки вноски от държавите членки въз основа на националния доход или на ДДС, Парламентът призовава за въвеждане на нови видове приходоизточници, свързани с европейските политики и цели. Депутатите предлагат календар за добавянето на нови собствени ресурси:
- 1 януари 2021 г.: нова национална вноска на база на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки (това би стимулирало по-малкото използване на еднократни пластмасови продукти и би засилило рециклирането);
- 1 януари 2021 г.: собствен ресурс на база на приходите от схемата за търговия с емисии (това би оказало натиск за намаляване на емисиите на парникови газове от индустрията, електроцентралите и авиолиниите)
- 1 януари 2023 г.: собствен ресурс на база на облагане на дигиталните услуги (с цел справедливо облагане на дигиталната икономика)
- 1 януари 2023 г.: собствен ресурс на база на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (въглероден данък върху вноса на стоки от страни извън ЕС, който ще гарантира, че местните компании не са ощетени, защото спазват строгите правила на ЕС в областта на климата)
- 1 януари 2024 г.: собствен ресурс, основан на данък върху финансовите транзакции (това би гарантирало, че финансовият сектор плаща справедливо ниво на данъци)
- 1 януари 2026 г.: собствен ресурс, основан на общата консолидирана основа за корпоративно данъчно облагане (дял от данъците върху облагаемата печалба на компаниите, изчислена по единни правила в ЕС).Депутатите искат също така да бъдат премахнати всички намаления на вноските за отделни страни.
Аргументите на ЕП
Новите източници на приходи ще трябва да помогнат за изплащането на общия дълг, който държавите ще поемат за финансиране на фонда за възстановяване от COVID-19. Без тези ресурси взетите назаем средства ще трябва да бъдат изплащани чрез съкращения на програми на ЕС или чрез по-високи вноски от държавите членки. Парламентът иска бремето да не бъде поето от обикновения данъкоплатец, а от технологичните гиганти, тези, които избягват данъчно облагане, големите замърсители и др.
Какво стана досега и какво следва
Комисията представи плановете си за бюджета през май 2018 г., ЕП своите - през ноември 2018 г. След маратонски преговори през лятото Европейският съвет постигна споразумение между 27-те държави през юли и тристранните преговори започнаха в края на август. Тази седмица предстои още един кръг, като амбицията е до края на октомври споразумение между трите институции да има.