Полша ще затвори последните си въглищни мини до 2050 г; но не е ли късно

Полша, която е силно зависима от въглищата, планира да затвори последната си мина до 2050 година, каквито са разпоредбите на ЕС, информира агенция "Франс прес". Експертите обаче са на мнение, че екологичният преход идва късно и има опасност да се сблъска с редица препятствия.
Въпреки трите десетилетия на успешни пазарни реформи и устойчив растеж при прехода на Полша от комунизъм към демокрация въглищата все още са около 45 процента от енергийното потребление на страната и три четвърти от националното производство на електроенергия.
Огромната централа в Белхатув, която работи на лигнитни въглища, е най-големият европейски източник на парникови газове, според ЕС и световни екологични асоциации. Останка от комунистическата ера, въглищната централа в Белхатув се снабдява с мръсното гориво от близко разположената открита мина и покрива около 20 процента от електрическите нужди на Полша.
Полша е трябвало да започне да се освобождава от въглищата още преди десетилетия, за да постигне европейските цели за нулеви нетни емисии, според Пьотър Скубала, професор в университета в Шльонск (Силезия), в сърцето на минния регион в южната част на страната.
Въгледобивните мини все още осигуряват над 80 000 работни места,
които са силно субсидирани и политизирани. Равнището на полските емисии остана високо през последните години, тъй като националистическото консервативно правителство упорито защитаваше въглищата.
Високите разходи за добива им и европейският въглероден данък направиха добиваната с въглища електроенергия неконкурентноспособна, което накара Варшава да преразгледа позициите си.
Средната цена на електричеството в Полша, която е около 50 евро за мегаватчас, е двойно по-висока, отколкото в другите страни от ЕС, според шефа на Института за възобновяеми енергии Гжегож Вишневски.
Средствата от Зеления пакт на ЕС са от основно значение за Полша, за да постигне въглеродна неутралност, подчерта министърът по въпросите на климата и околната среда Михал Куртика в неотдавнашно интервю за АФП. Тези разходи са 700- 900 милиарда евро, според различни оценки.
Достъпът до европейските фондове до неотдавна беше застрашен,
тъй като Полша и Унгария блокираха бюджета и възстановителния план на ЕС, за да се противопоставят на обвързаността му с върховенството на закона.
Постигнатият компромис през декември деблокира фондовете, освобождавайки до 56 милиарда евро за зеления преход на Полша между 2021 и 2027 година.
Куртика, който председателстваше Конференцията на ООН за изменението на климата през 2018 година, е оптимист за бъдещето на сектора на зелената енергия в Полша, която в момента покрива около 16 процента от нуждите на потребителите. По думите му тя може да нарасне бързо през идните 20 години и да създаде 300 000 нови работни места.
Вече са предприети първите стъпки в тази насока, отбелязва АФП. Полша обяви, че първият й завод за електрически автомобили, финансиран от държавата, ще започне производство до 2024 година и ще осигури до 15 000 нови работни места в Шльонск.
Четири държавни енергийни компании - Полската енергийна група (PGE), която управлява Белхатув, Енерга (Energa), Енеа (Enea) и Таурон (Tauron) Полша, са в основата на на този общ проект, наречен ЕлектроМобилити (ElectroMobility) Полша.
Полската енергийна група, която е водещата държавна компания в страната, се ангажира да премине изцяло към възобновяема енергия до 2050 година, залагайки основно на вятърна енергия.
Пускането на първата ядрена електроцентрала, предвидено за 2033 година, също е част от зеления план на страната, заяви министърът по въпросите на климата и околна среда. Според експерти като Вишневски обаче ядрената опция ще е много скъпоструваща за Полша.
Междувременно програмата за инсталиране на слънчеви панели в домовете, субсидирана от правителството, се оказа много ефективна. Полша увеличи почти двойно потреблението на слънчева енергия през 2020 година, инсталирайки общо 300 000 панела на покривите, които могат да захранват местните електрически мрежи./ БТА