Къде са ваксините: Евродепутати изслушват днес шефове на най-големите производители
Много рядко могат да се съберат на едно място шефове и висши ръководители на 8 от най-големите фармацевтични компании и водещи производители на ваксини срещу COVID-19, но те ще участват днес в дебат за това какво се става със създаването и доставянето им.
Не, това не се случва в Давос, а в Европейския парламент в Брюксел.
В 17 часа българско време пред комисиите по обществено здраве (ENVI) и промишленост (ITRE) започва 3-часово изслушване с участието и на еврокомисарите Стела Кириакидис (Здравеопазване и безопасност на храните) и Тиери Бретон (Вътрешен пазар). Пред тях във видеовръзка застават:
Паскал Сорио, главен изпълнителен директор на AstraZeneca
Стефан Бансел, главен изпълнителен директор на Moderna
Франц-Вернер Хаас, главен изпълнителен директор на CureVac (и ръководителят на бизнес операциите Антъни Бланк)
Стан Ерк, президент и главен изпълнителен директор на Novavax
Пол Щофелс, вицепрезидент на Управителния съвет и главен научен ръководител на Johnson & Johnson
Анджела Хуанг, президент на Pfizer Biopharmaceuticals Group, и Жермен Морен, вицепрезидент за веригата за доставка на ваксини
Тома Триомф, изпълнителен вицепрезидент и ръководител на Sanofi Pasteur
Сюери Мун, директор на Центъра за глобално здравеопазване във Висшия институт за международни проучвания и изследвания на развитието в Женева (IHEID)
"Дневник" ще включи видеовръзка с дебата, който трябва да продължи в две сесии от 17 до 20 часа.
Изслушването идва в момент на много бавно начало на ваксинирането в Европейския съюз, включително заради проблеми на производителите и отложени доставки на десетки милиони договорени дози.
Новият скандал на България с AstraZeneca
В сряда "Нова телевизия" цитира остро писмо на здравния министър Костадин Ангелов до AstraZeneca (автентичността му бе потвърдена пред "Ройтерс" от говорител на министерството), която е обвинена, че със забавените си доставки "отнема надеждата на хората" в България. Даден е и пример, че на 1 март (следващият понеделник) вероятно ще пристигнат само малко под 53 хиляди от планираните 142 хиляди дози до края на февруари. Затова здравният министър настоява пратката незабавно да поеме към България, която е готова и да изпрати самолет за тях. "Нова ТВ" цитира и отговор от компанията, в който се казвало, че тя е готова да достави 2 дни по-рано следващите ваксини.
От писмото до президента на AstraZeneca АВ в Копенхаген (част от англо-шведската компания) обаче се разбира, че България е продължила с форсиране на програмата си за ваксиниране, въпреки съобщенията от 21 януари, че компанията няма да изпълни над половината поръчки за първото тримесечие. Правителството на Борисов е продължило да се надява, че през февруари ще пристигнат 450 000 дози, но към началото на седмицата (22 февруари) те са само 117 000.
Борисов е форсирал ваксинирането при доставени само 26% от очакваното по договор от AstraZeneca.
Всъщност още на 15 февруари - 4 дни преди Борисов да поиска "зелени коридори" и ваксиниране за всеки, който пожелае, Ангелов е знаел, че в оставащите дни от февруари ще има две пратки - от 87 993 и 54 444 дози. Това прави общо 142 437 дози, т.е. под половината от очакваните още 333 000 дози. Тази седмица министерството научава, че дори те няма да дойдат и втората, по-малката, пратка е преместена за 1 март. Т.е. след като се е оказала в средата на месеца с 26% от очакваното по договор, България е започнала да настоява да получи в крайна сметка поне една трета от по-малко от половината оставащи бройки.
Ако се потвърди продължаването на този проблем и през второто тримесечие, властите няма да знаят кога колко дози ще получат. Това означава още, че до края на юни може да се наложи съхраняване на десетки хиляди дози от AstraZeneca за поставянето на втора инжекция, на тези българи, които се ваксинираха масово сега и им идва ред за завършване на процедурата през май. Същото важи за всички страни от ЕС, където доминира моделът каквото пристигне веднага да се поставя с надежда, че ритмичните доставки ще пристигнат за втората доза.
И още проблеми?
Във вторник "Ройтерс" цитира служител на ЕС, пряко участващ в преговорите с AstraZeneca, според когото през второто тримесечие компанията ще достави по-малко от половината дози. След това компанията заяви за изданието "Политико", че ще изпълни поръчката с доставки от обектите си извън ЕС. Но днес нейният представител трябва да отговори публично вярно ли е, че може да не достави над 150 милиона дози от началото на годината до края на юни.
Защо проблемът засяга и България? Правителството обяви официално, че до края на 2021г. ѝ се полагат общо 3.9 млн. дози от Pfizer, 960 хиляди от Moderma и над 4.5 млн от AstraZeneca. Очаква се тази година да бъде поискано от ЕС одобрение за ваксини срещу COVID-19 на Janssen, Curevac, Sanofi и Novavax. Най-близо изглежда е продуктът на Janssen - фарма поделението на Johnson & Johnson, който почти сигурно ще получи утре одобрение от регулатора на САЩ. Тази аденовирусна ваксина се поставя в една доза, което би трябвало да означава, че България ще купи от нея до 2 млн. броя, когато я одобри европейският регулатор в Амстердам.
Единствено за продукта на Curevac, за който не е ясно кога ще се появи, правителството е заявило количества от полагащите се на страната 1 млн. дози. Но и без германската Curevac дозите за България би трябвало да са предостатъчно - за 6.685 млн. души при нужда от ваксиниране на около 4 млн. български граждани. Ако доставките се изпълнят според договореното.
Скоро ще има още много дози, обещаха във вторник ръководители на Pfizer, Moderna Inc и Johnson & Johnson, но в изслушване пред американския Конгрес. Според тях с разширяване на производството и одобряването на нови ваксини до края на март ще може да бъдат ваксинирани 130 милиона американци, а до края на юли - всички в САЩ, нуждаещи се от дози.
В Европа не е така - не са доставени милиони договорени и частично предплатени бройки. Поради организационни проблеми и нежелание на хората да бъдат ваксинирани (или предпочитания към конкретни производители) във фризери в ЕС престояват милиони вече доставени ваксини.
Трима лидери, заслужаващи особено внимание
Логично е най-много въпроси днес да има към Паскал Сорио, защото AstraZeneca бе обявила амбициозна цел от 3 млрд. дози за света до края на 2021г., но стартът е бавен. На 11 февруари той обяви, че до април ще удвои броя до 200 милиона на месец на ваксините, разработени съвместно с Оксфордския университет. "Перфектна ли е? Не, не е, но е страхотна. Кой друг пуска 100 милиона дози през февруари?", каза Сорио. Но изглежда повечето бройки, които нямат конкуренция в цените, ще дойдат от индийския Serum Institute и ще са развиващите се страни. В ЕС очакваха около 80 млн. дози до края на март, но изглежда ще получат едва около 31 милиона.
Сорио е начело на AstraZeneca, най-голямата фармацевтична корпорация, от 2012г. и е един от най-опитните мениджъри в тази индустрия. Завършил ветеринарна медицина, той влиза в 1986 г. в Roussel Uclaf (тогава втората по големина френска компания за лекарства, която през 1997 г. е купена от Hoechst AG) и прекарва 15 години в Австралия и Азия, издигайки се до регионален ръководител. После отива в Aventis USA (от 2004 г. - SanofiAventis USA), но през 2006 г. се прехвърля в 2006, където за 4 години се зидига до главен оперативен диретор на Roche Pharma AG. Само две години по-късно е привлечен в AstraZeneca.
Не по-малко забележителна и колоритна е Анджела Хуанг от Pfizer, която е от 23 години в компанията и ръководи цялата търговска структура с 26 хиляди служители и приходи за 2020 г. от почти 42 млрд. долара. Тя е израснала в Южна Африка по времето на апартейда, работила е за Pfizer навсякъде по света, член е на борда на директорите на UPS. Миналата година бе поставена под №16 в класацията "50-те най-силни жени" на списание "Форчън".
За България ще е интересно да чуе и французина Тома Триомф, който от 15 юни миналата година е начело на Sanofi Pasteur, защото това е компанията, от която правителството на Бойко Борисов е предвидило тази година да бъдат купени най-много дози - 4.65 млн. Засега изглежда такъв продукт може да се появи в Европа през третото или последното тримесечие на 2021 г. Триомф, който има опит в банковото дело и стратегическите консултации, е в Sanofi Pasteur от 2004 г. и също е израснал в маркетинг/продажби структурите ѝ на национално, регионално и глобално ниво.
През ноември той написа в свой коментар, че "не можем и не бива да действаме дълго време в пандемичен модел". Триомф призова да се намери компромис между времето за изработване и дистрибуция на една ваксина (6 месеца до няколко години) и едногодишния бюджетен цикъл,в който мислят и работят правителствата по света. Според него все по-стротиге регулации, търсенето на най-ниска цена и бързи обороти са принудили напълно данапуснат сектора на ваксините такива иноватори от близкото минало като Novartis и Baxter.
А не бива да е така, защото "Един грам превенция тежи колкото килограм лекарство", цитира той популярна поговорка.