С преполовяването на май обещанието на бившето правителство 3 млн. българи да бъдат ваксинирани срещу COVID-19 до края на месеца, изглежда точно толкова неосъществимо, колкото когато беше обявено. Броят на ваксинираните с една или две дози е малко над 720 000, под 12% от населението по данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията.

Заемайки последното място по ваксинации в ЕС на глава от населението, България изглежда ще бъде една от малкото държави, които няма да се справят с европейската цел за постигане на колективен имунитет до края на лятото. Повечето страни вече са на път да постигнат 70 процента защитени. Някои, най-вече в Източна Европа, но също Гърция и Холандия, които имат вече покритие от 30-50%, все още се нуждаят от ускоряване на имунизациите. България е изключение, защото трябва да утрои своя темп на ваксинация, ако иска да финишира с имунитет в края на септември.

Проблемът е, че европейската цел вече е изместена за юли, след като ЕС си осигури 360 млн. дози от четирите регистрирани ваксини за второто тримесечие.

Подобен оптимизъм изразяват и българските здравни власти, макар някои от тях да правят уговорката, че колективен имунитет ще бъде достигнат през август. Фон дер Лайен и българските власти обаче очевидно разбират различни неща, когато говорят за колективен имунитет.

С презумпцията, че това което може да се измери, може да се постигне, през януари Европейската комисия публикува съобщение до държавите членки, с което обяви две цели за изпълнението на ваксинационната стратегия на ЕС:

- Втората - "до лятото" най-малко 70 % ваксинирани от пълнолетното население.

Според Комисията постигането на двете цели би намалило смъртността, хоспитализациите и натиска върху здравните системи. То би приближило Европа до колективния имунитет, нужен ограничаване на разпространението на вируса, за да се защитят и хората, които не могат да бъдат ваксинирани.

Двете цели, макар и незадължителни, се проследяват от Брюксел и изпълнението им е чест повод за обсъждане на това как върви борбата с коронавируса от европейските лидери.

Недостигът на ваксини в началото на ваксинационната кампания в Европа направи трудно изпълнима първата задача - за медицинските работници и най-възрастните хора. По данни на "Политико" само седем държави успяха да изпълнят целта за хората над 80 г. - Малта, Ирландия, Швеция, Финландия, Португалия, Дания и Холандия. Други четири, които бяха сложили напред в календара здравните си работници, достигнаха заветния праг: Естония, Унгария, Румъния и Испания.

Заради поставянето на възрастните българи в последната приоритетна група, в края на март от тях бяха ваксинирани само 5.1% от тях. Днес те са 10.6 на сто. За сравнение, предпоследната Латвия е ваксинирала в тази група 17% до края на март.

При медиците, които бяха изведени в първа група за ваксиниране до края на март, в България са имунизирани 17.6%, докато в предпоследната Франция - 51.4%. В средата на май ваксинираните в България медици са 20.5%.

Въпреки повтарянето от доскорошните управляващи на фразата "упешен български модел", София не можа да навакса първоначалното си изоставане и продължава да е последна в Европа във ваксинирането на всички възрастови групи. Към 13 май по данни на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, 11.3% от населението над 18 г. е получило една доза ваксина и само 5.1% са напълно ваксинирани.

Опирайки се на схващането за колективен имунитет, изграден от ваксинирани и "имунни", преди месец правителството на Бойко Борисов обяви, че се работи по три сценария: "Оптимистичен - постигане на колективен имунитет в края на юни; реалистичен - в края на юли и песимистичен - в края на август".

Поради недостъпността на тестовете в България и спецификата на заболяването, властите могат да правят само математически модели за броя на преболедувалите. По официални данни възстановилите се от COVID-19 са 357 149 души, но те не включват изкаралите инфекцията "на крак", нито самолекувалите се, които не са се изследвали.

По данни на правителствения портал за коронавируса броят на напълно ваксинираните (362 322), е приблизително равен на официално преболедувалите. Още толкова хора (311 078) се отчитат като изчакващи за втора доза.

След като ЕС предостави допълнително над 1.2 млн. ваксини на България за второто тримесечие, а производителите увеличиха доставките, наличието на ваксини вече не е проблем.

Бившият премиер Бойко Борисов обяви, че между април и юни България очаква да получи 5.5 млн. дози, достатъчни за ваксинирането на още 2 млн. души. Въпреки това създадената до момента организация не позволява чувствително ускоряване на темповете на ваксиниране.

По данни на Министерството на здравеопазването, предоставени на "Дневник", към 13 май в България са пристигнали 2 274 480 ваксини от четирите регистрирани от ЕС производителя. От тях са поставени 1 035 763 дози, т.е. 45.5%, а 54.5% от ваксините продължават да стоят в хладилниците и фризерите в очакване да бъдат използвани.

Това е силно консервативен подход, който почти всички държави отдавна изоставиха. В името на това да имат колкото може повече хора поне започнали ваксинирането там поставят веднага всяка пристигнала доза, а не пазят половината за втора инжекция.

При реално живеещи в България около 6 млн. души и под 1 млн. ваксинирани засега дори песимистичният сценарий на бившия здравен министър изглежда твърде оптимистичен.

С над 60% от населението, получило поне една доза ваксина, Малта оглавява европейската класация. Властите там очакват колективният имунитет да е факт още през юни, тъй като при сегашните темпове на ваксинация, те са в състояние да имунизират по около 3% от населението седмично.

Втора в Европа е Унгария, която осъществява собствена ваксинационна стратегия, отличаваща се от европейската с използванто на нерегистрираните в ЕС китайска и руска ваксина в допълнение към тези на западни производители. С този подход Унгария има 53.3% с първа доза и 31.1% от населението си напълно ваксинирано.

Дъното на класацията България споделя с Латвия, която има 19.9% частично и 5.1% напълно ваксинирано население и с Румъния - съответно 23.2% и 15.1%.

По всичко изглежда, че петте най-големи европейски държави, в които живее две трети от населението на ЕС - Германия, Франция, Италия, Испания и Полша, ще успеят да постигнат колективен имунитет през лятото. Това значително ще намали заболеваемостта, натоварването на болниците и смъртността в Европа, но картината ще е различна в държавите, които няма да могат да се справят.

Главният санитарен здравен инспектор Ангел Кунчев вече предупреди тази седмица, че е вероятно България да премине през поне още една епидемична вълна преди да е в състояние да сведе до нула разпространението на вируса без ограничителни мерки.

Епидемиолозите продължават да спорят какъв дял от населението трябва да бъде защитен, за да се прекрати епидемичното разпространение на вируса. Преобладаващото мнение е, че ваксиниране на 70% от възрастните или по-малко от 60% от цялото население, няма да е достатъчно за отпадането на всички ограничителни мерки и предупреждават за риска от навлизането на новите варианти на вируса. Според тях ваксиниране на 75 и дори на 80% от възрастните, трябва да се разглеждат като минимум. Одобрение за изполването на ваксините срещу COVID-19 за младежи над 12-годишна възраст, което се очаква през юни в Европа за ваксината на BioNTech/Pfizer, ще подобри значително защитата, но и ще удължи кампанията за ваксинация.

За есента договорите с производителите на ваксини за Европа предвиждат още по-големи доставки. Това обаче ще е свързано с възможностите на всяка държава реално да увеличи капацитета за поставяне на ваксини. Това означава разширяване на мрежата от центрове за ваксинация и мобилизиране на повече лични лекари и частни медицински центрове в кампанията, както и с убеждаването на все повече хора в ползата от ваксинирането.

Експертите смятат, че ваксинирането на приоритетните групи е по-трудната част от кампанията заради специфичните нужди например на болните и възрастните хора. Но за страните, които продължават да догонват, необходимостта от създаване на специална организация за ваксинирането им ще продължава да изисква усилия от страна на държавата. В България например все още няма система, която да обхване трудноподвижните стари хора дори в големите градове. В отдалечените места, където няма лични лекари, се разчита основно на самоинициативата, без да се следи каква част от хората, които подлежат на имунизацията фактически могат да стигнат до инжекция. Достигането до по-труднодостъпните групи ще изисква ресурс за информирането и насочването им, а може би за убеждаването и "ухажването" им.

В страни, с успешни кампании, като САЩ, вече има признаци за забавяне заради намаляване на желаещите още преди достигането на колективния имунитет. Освен скоростта на ваксиниране, за която в България се разчита на "зелените коридори", колективният имунитет ще изисква да постигне ниво на ваксинация, без оставянето на "джобове" от общности и региони, които могат да се превърнат в огнища на инфенкцията.