Реформата на Шенген: Без разтърсване, само детайлите
Европейската комисия обяви тази седмица планове да предложи промени в управлението на европейското безвизово пространство, въпреки че според нея то си работи добре.
"Шенген си е добър и не се нуждае от разтърсване, а от целенасочени реформи", заяви в сряда Маргаритис Схинас, вицепрезидентът на Европейската комисия, отговарящ за утвърждаването на европейския начин на живот.
В действителност скоро ще стане десетилетие, откакто Шенген не е това, което създадателите му са си предствяли - пространство без граници, в което преминаването от една държава в друга се забелязва само от номерата на колите, които ви изпреварват и надписите на указателните табели. Зона, в която не са необходими визи и паспорти и трудно можеше да бъде открит граничен полицай.
Границите започнаха да се завръщат след атентатите в Мадрид, Париж и Брюксел началото на миналото десетилетие и плавно преляха в бежанската криза. Мотивирайки се с опасността от тероризъм и от приток на незаконни мигранти поне една трета от шенгенските държави продължиха да правят гранични проверки, възползвайки се от правото си да връщат бариерите при риск за националната сигурност. Европейската комисия беше започнала да губи търпение с нескончаемите уведомления за продължаване на граничния контрол, когато се появи коронавирусът и Шенген отново се превърна в крепост, държаща като заложници собствените си граждани.
| "По едно време 20-ина държави бяха затворили границите си. Сега са останали четири-пет", казва Схинас, година и половина, след като летищата и магистралите опустяха и през тях едва се процеждаха тирове и самолети, пренасящи маски и лекарства. |
Изплашени от здравната трагедия миналата зима в Италия 19 шенгенски държави затвориха границите си, без да предупредят съседите си, предизвиквайки задръствания по пътищата и паника по летищата. Европейската търговия замря, както и туризма. Хората се затвориха и с огромни усилия бяха организирани коридори по вътрешните граници на ЕС, през които минаваха транзитно, натоварени със стоки камиони. Външните граници също бяха запечатани.
Все още девет от 26-те шенгенски държави осъществяват контрол по границите си: Австрия, Германия, Франция, Дания и Норвегия заради терористична опасност, Франция, Унгария, Дания, Финландия, Норвегия и Исландия - заради здравната криза.
Според разпоредбите за управление на шенгенската зона те не могат да продължават повече от 6 месеца, но някои държави - особено Австрия, Франция и Дания, ги подновяват и го правят от години. Еврокомисията трябва да преценява всеки път дали техните аргументи са основателни, но никой не може да си спомни случай, тя да е отказала да ги приеме, дори след като Турция спря потока мигранти към Гърция, а средиземноморският път към Италия беше затворен.
Новият Шенген
На този фон Европейската комисия предложи в сряда стратегия за реформиране на Шенген, която предвижда укрепване на външните граници, подобряване на сътрудничеството вътре и разширяване на зоната за свободно придвижване с три държави, които са изпълнили техническите критерии за това - България (от 2010 г.), Румъния (2011) и Хърватия (през 2019 г.). В групата е и Кипър, но заради разделението на острова, държавата все още не се смята за готов за влизане.
Запитан с какви аргументи Европейската комисия ще постави отново въпроса за разширяването на Шенген Схинас не отговори. Ролята на Еврокомисията се изчерпва с даването на оценка за готовността на кандидатите. След това тя не може да направи много повече, освен да напомня, че има чакащи. Приемането на нови членове изцяло зависи от страните членки и изисква единодушие сред тях. Такова няма, като през годините причините варират, но се движат основно около липсата на доверие, че държавите кандидатки ще запазят стандартите за сигурност и законност и ще осигурят правосъдие при нарушаването им. Предишното българско правителство също не прояви особен интерес към влизането в Шенген и дори въпросът за приемането на България не е поставян формално в Съвета на ЕС през последните три години.
Европейската комисия само повдигна завесата на плановете си за новия Шенген, които ще представи към края на годината. Сред тях има идеи за въвеждане на електронни шенгенски визи и изцяло дигитализирано кандидатстване за тях, цифровизирана система, която да контролира влизащите и излизащите от зоната, съвместимост на базите данни, така че граничните служители да са наясно кой стои пред тях, когато сканират паспорта му на влизане в ЕС и подобряване на сътрудничеството между полицията и агенциите за национална сигурност между отделните държави, така че те да си вярват повече". Очаква се и план за действие при извънредни ситуации, който да позволява активирана на системата на т.нар. "зелени коридори", пропускащи стоките, когато границите са затворени за преминаване на хората.
| "Тероризмът няма да свърши. Вероятно ще имаме нови пандемии, предстоят ни и други предизвикателства. Това, от което се нуждаем е да подготвим управлението на Шенгенското пространство, така че да можем да се справим с тях и същевременно да имаме свободно движение ", заяви еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон. |
Внезапни проверки
Единственото предложение, което беше поставено сега на масата е преразглеждане на Механизма за оценка и наблюдение по Шенген. Промените предвиждат ускорена процедура в случай на съществени пропуски, които биха могли да изложат Шенген на риск. Освен това ще бъде поставен по-силен политически акцент върху оценките по Шенген, като резултатите от тях ще бъдат включени в годишния доклад за състоянието на Шенгенското пространство и обсъждани с Европейския парламент и със Съвета. Предвиден е и засилен мониторинг на зачитането на основните права.
Едно от по-видимите изменения е предложението внезапните оценки за спазването на правилата и стандартите в отделните шенгенски държави да се правят без предварително уведомление. Според Комисията така ще се подобри доверието между държавите, тъй като проверяващите ще могат да се запознаят с реалната картина, а с това как проверяваните са се подготвили за визитата на инспекторите.
Еврокомисията иска да обсъди и значително намаляване на сроковете за отстраняване на откритите недостатъци, а страните членки ще получат правото да проследяват политически най-важните случаи и да контролират мерките за преодоляване на проблемите в случай на липса на напредък.